КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА РУБЕОЛАТА

Рубеолата е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от вирус и се проявява с характерен обрив. Масовата ваксинация срещу рубеола успешно контролира разпространението на заболяването и в днешно време то се наблюдава само при неимунизирани лица, предимно в детската възраст. Данните сочат, че в страните от Европейския съюз през 2016 г. 42% от съобщените случаи са при деца под 5 години, а 28% от болните са били във възрастовата група над 20 год. Това е важно предвид факта, че ако при децата по принцип рубеолата протича относително леко и усложненията са редки, то при бременни жени инфекцията крие висок риск от аборт, мъртвораждане или раждане на дете с вродени дефекти (т. нар. „синдром на вродена рубеола”, проявяващ се със слепота, глухота, сърдечен порок и други тежки увреждания).

В България последната голяма епидемия от рубеола е описана през 2000 г., когато са регистрирани 28 449 заболели. През 2005 г. са отчетени 1968 случаи, а след 2007 г. броят им прогресивно намалява, като за последните четири години са докладвани единични случаи.

Причинител на рубеолата е вирус, а източник на зараза е само човек с рубеолна инфекция, която може да бъде както клинично проявена, така и да протече нетипично и дори безсимптомно (до 50% от случаите). Вирусът се предава по въздушно-капков път, при директен контакт. Най-интензивно е отделянето му от болни хора по времето на обрива, но общо заразният период е по-дълъг и продължава от 7-мия ден преди появата на обрив до 6 дни след това. При деца със синдром на вродена рубеола вирусът може да се излъчва и те да бъдат източник на инфекция в продължение на няколко години.

Инкубационният период е със средна продължителност 17 дни (от 12 до 23 дни) след деня на заразяването. Дори когато е клинично проявено, заболяването обикновено протича леко и рядко възникват усложнения. Поради лекото си протичане рубеолата често може да не бъде разпозната. При децата началните симптоми на инфекцията са малко или изобщо отсъстват и обикновено обривът е първата проява. При младежи и възрастни се наблюдават някои първоначални, неспецифични оплаквания с продължителност 1 до 5 дни, които включват повишена температура, общо неразположение, главоболие, болки в ставите, съобщавани особено често (до 70%) при жени. Обривът при рубеола се появява 14-17 дни след заразяването, първоначално по лицето, а след това прогресира от главата към краката. Понякога е придружен от сърбеж и трае около 3 дни. До една седмица преди появата на обрив се наблюдава увеличаване на лимфните възли най-често на тила, задушните и задните шийни, което продължава от 5-8 дни до няколко седмици.

Заболяването обикновено завършва с пълно оздравяване и усложненията са редки. При 1 на 6000 заболели от рубеола може да се развие енцефалит, като смъртните случаи са редки. При 1 на 3000 случая може да се наблюдава временно нарушаване на съсирването на кръвта в резултат на намаляване на броя на тромбоцитите.

Усложнението, което представлява сериозен медицински проблем, може да възникне при заразяване на бременна жена с рубеола. Клиничната картина на рубеолата при бременните не се отличава с някакви специфични особености и протича както при всички други възрастни лица. Основният риск в тези случаи е за плода – възможни са аборт, мъртвораждане или раждане на дете със синдром на вродена рубеола. Най-честите аномалии, свързани с вродената рубеола, са от страна на очите (катаракта, ретинопатия, глаукома), на сърдечносъдовата система, на слуха (едностранна или двустранна глухота) и неврологични смущения. Развитието на тези вродени дефекти зависи в много голяма степен от времето на инфектиране на плода. Най-опасен е периодът през първите 12 седмици на бременността. Заболяване на бременната след петия месец рядко може да доведе до увреждане на новороденото.

Рубеолата не представлява риск за бременни жени, които имат имунитет, изработен в резултат на имунизация с ваксина против рубеола или преболедуване в детството. Поради това се препоръчва жените, които планират бременност, да се изследват за рубеола и ако изследванията покажат липса на имунитет, да се ваксинират преди да забременеят.

Диагнозата се поставя въз основа на наличните клинични белези (обрив, увеличени лимфни възли в областта на тила и шията, болки в ставите) и задължително се потвърждава чрез лабораторни изследвания – доказване на специфични IgM антитела срещу рубеолния вирус или значимо нарастване на IgG антителата в двойни серумни проби, изолиране на вируса в клетъчни култури, доказване наличието на вирус-специфична нуклеинова киселина с PCR (полимеразно-верижна реакция). При данни за контакт на бременна жена с болен, при когото се подозира рубеола, е много важно диагнозата на болния да бъде лабораторно потвърдена. В зависимост от срока на бременността и от това дали при жената се доказва или не наличието на антитела срещу рубеола, съвместно с акушер-гинеколог се преценява рискът за плода и се определя по-нататъшното медицинско поведение.

Лечение със специфични антивирусни препарати няма. При необходимост се прилага т. нар. симптоматично лечение (лекарства, повлияващи отделни симптоми на заболяването).

Предпазването от заболяване има най-голямо значение и то се осъществява чрез ваксинация. Ваксината срещу рубеола се отличава с много висока ефективност, която се изразява в осигуряването на трайна, вероятно пожизнена защита при 98% от ваксинираните.

В България въвеждането на имунизация срещу рубеола започва през периода 1988-1991 г., когато първоначално се цели обхващане с моноваксина само на момичетата на възраст 16-18 год. След 1992 г. при всички деца, навършили 13-месечна възраст, се провежда имунизация с триваксина морбили-паротит-рубеола, а при момичетата на 12 години се прилага и една доза монорубеолна ваксина. От 2001 г. в имунизационния календар са включени две дози триваксина морбили-паротит-рубеола, които се прилагат на всички деца след навършването на13 месеца и 12 години. Препоръчваното ниво на ваксинален обхват с първи и втори прием триваксина е над 95% от подлежащите. Постигането на устойчиво висок имунизационен обхват гарантира  наличието на висок процент невъзприемчиви към рубеолния вирус хора и е предпоставка за елиминация на рубеолата и случаите със синдром на вродена рубеола в страната, а и в целия Европейски регион.