КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЕТАНУС

Тетанусът e остра бактериална инфекция, която се развива в резултат на попадането на спори на причинителя в наранената кожа или лигавица. Особено рискови са контузно-разкъсните и дълбоки рани, макар че е възможно тетанус да се развие и след съвсем незначителни травми на кожата, за които обикновено не се търси медицинска помощ.

Тетанусът е заболяване, което не може да бъде изкоренено поради широкото разпространение на бактериите и техните спори и неизбежните по-големи и по-малки травматични увреждания, нарушаващи целостта на кожата, които съпътстват човек през целия му живот. По тези причини единственият възможен начин това тежко и застрашаващо живота заболяване да бъде контролирано е осигуряването на имунитет чрез масова ваксинация в детството и редовни реваксинации на възрастните.

Преди въвеждането на имунизация срещу тетанус в България, всяка година са се разболявали около 300 души. След 1959 г., когато започва да се прилага ваксината срещу тетанус, се наблюдава постепенно намаляване на броя на заболелите. За периода 1940-2017 г. са регистрирани общо 7527 заболели, от които 1042 са починали, въпреки лечението. Трябва да се подчертае, че през последните 30 години (1987-2017 г.) ежегодният брой случаи е несравнимо по-малък, благодарение на дългогодишно провежданата имунизация на хората в България. Но проблемът тетанус не е загубил своето значение, защото, ако човек не е ваксиниран и се разболее, рискът от смъртен изход продължава да бъде висок, дори и при съвременните възможности за интензивно лечение.

 

Причинителят на тетануса са тетаничните бактерии Клостридиум тетани, които съществуват в две форми. В природата те са разпространени под формата на тетанични спори, които се характеризират с изключително голяма устойчивост към въздействието на висока температура, дезинфектанти и др. неблагоприятни условия на външната среда. Спорите в почвата могат да се запазят жизнеспособни в продължение на години. Когато попаднат в човешкия организъм (най-често в резултат на дълбоки прободни или разкъсни рани и обширни изгаряния) спорите прорастват в т. нар. вегетативни форми. В процеса на своето развитие в раната, вегетативните форми образуват токсичен продукт от белтъчен произход (тетаничен екзотоксин), който е едно от най-мощните невротоксични вещества и който е действителната причина за заболяването тетанус, както и за неблагоприятния изход от него.

 

Източник на инфекция и естествен резервоар в природата са здравите животни и човек, в червата на които се съдържат тетанични бактерии (без да предизвикват заболяване). Тетаничните спори са широко разпространени в почвата, където попадат чрез изпражненията на животните (коне, овце, говеда, кучета, котки, плъхове, кокошки) или хората. Наторените почви обикновено съдържат много голямо количество спори. Освен чрез почвата, тетаничните спори могат да попаднат в наранена кожа и чрез различни предмети от бита – лопати, вили, игли, пирони, сламки, клечки, тръни и др.

 

Инкубационният период варира в доста широки граници – най-често заболяването се развива в рамките на 3-21 дни (средно 8 дни), но може да бъде и от 1-2 дни до няколко месеца. По принцип, колкото по-близко е раната до централната нервна система, толкова по-кратък е инкубационният период и толкова по-голяма е опасността от смъртен изход.

 

Клиничната картина. След попадане на тетаничните спори в раната, при наличието на благоприятни условия се развиват вегетативни форми и продуцираният от тях токсин се разпространява в целия организъм чрез кръвната и лимфната система. Токсинът има силно въздействие върху нервната система, което се проявява чрез характерните за тетануса повишена възбудимост с болезнени мускулни контракции, спазми и гърчове. Възможно е още преди началото на мускулните спазми болният да има оплаквания от чувство на слабост, да изпитва неспокойствие и страх и неприятни усещания на мястото на раната, например парене, изтръпване и болки дори при видимо оздравяла рана. Тези прояви обичайно са придружени с повишена температура и обилно потене.

След преболедуване от тетанус не се развива имунитет и човек не е предпазен от повторно заболяване, което налага веднага след като болният се стабилизира да бъде започната ваксинация, за да му бъде осигурена протекция за в бъдеще.

 

Диагнозата на тетануса се поставя въз основа на клиничната картина, която е много типична и лесно разпознаваема, поради което лабораторни изследвания за доказване на причинителя (или образувания от него токсин) обикновено не са необходими. Наред с характерната клиника, важна информация, насочваща към диагнозата тетанус, са данните за нараняване, предшестващо заболяването, успоредно с липсата на данни за завършена имунизация и редовни реимунизации срещу тетанус.

 

Лечението. Заболяването изисква незабавна интензивна терапия, която да се проведе в болница. Прилагат се специфични средства – противотетаничен имуноглобулин или противотетаничен антитоксичен серум (с цел да бъде неутрализиран циркулиращият в кръвта тетаничен екзотоксин), препарати за контролиране на мускулните спазми и гърчовете, антибиотици и т.н. При необходимост, за облекчаване на дишането се провежда и апаратна дихателна реанимация.

 

Предпазването от заболяване с ваксина има най-голямо значение предвид широкото разпространение на причинителя, невъзможността да бъде избегнат травматизма, лесното възникване на инфекция при всякакви, включително и малки наранявания, високата възприемчивост на човек и разбира се – тежестта на заболяването и неясния му изход.

Ваксината срещу тетанус осигурява изработването на защитни антитела срещу тетаничния токсин. Включена е в състава на 6-, 5- и 4-компонентните ваксини, които в съответствие с Имунизационния календар се прилагат при децата по следната схема: основен имунизационен курс от 3 последователни приема след навършване на 2-, 3- и 4-месечна възраст (I, II, и III прием); първа реимунизация (IV прием) на възраст 16 месеца (но не по-рано от 12 месеца след третия прием); втора реимунизация (V прием) на 6 години. Следващите реимунизации срещу тетанус в детска възраст са на 12 и на 17 г., когато се прилага ваксината тетанус-дифтерия (Tд). Същата ваксина се прилага за планова реимунизация и на възрастните при навършване на 25 години, а след това на всеки 10 години. Реимунизациите имат за цел да се осигури дълготрайна защита на цялото население.

 

Знаете ли, че…

Болният от тетанус човек не е опасен за околните. Това е единствената ваксинопредотвратима инфекция, която не е заразна.