Какво представлява коклюш

Коклюшът (пертусис, магарешка кашлица) e остра бактериална инфекция, която се предава по въздушно-капков път. Заболяването е силно заразно и е разпространено навсякъде по света, а броят на заболелите е в пряка зависимост от ефективността на прилаганата в дадената страна имунизационната програма.

Преди създаването на ваксина, коклюшът е бил една от най-често срещаните детски болести, причиняваща значителен брой смъртни случаи. След 40-те години на миналия век, постепенното въвеждане на имунизация срещу коклюш започва да снижава заболяемостта и смъртността. Коклюшът обаче все още продължава да бъде важен проблем на общественото здравеопазване в развиващите се страни. За съжаление, през последните години заболяването започва да се завръща и в развитите страни, в които под влияние на различни антиваксинални „теории“ част от родителите оставят децата си без тази важна за здравето им ваксина.

Според данни на Световната здравна организация през 2015 г. коклюшът е причина за 89 000 смъртни случая в целия свят. За 2014 г. статистиката е още по-стряскаща – общо 24.1 милиона заболели от коклюш и 160 700 умрели деца на възраст под 5 години.

Преди въвеждането на ваксинацията срещу коклюш в България, в страната ни ежегодно са били регистрирани хиляди заболели и по няколкостотин смъртни случая. Само за 10 години (от 1950 г. до 1959 г.) общият брой на заболелите е 130 346 души, вариращ между 2 893 през 1950 г. и 22 885 през 1954 г. Масова имунизация на децата у нас започва през периода 1957-1959 г. и това довежда до постепенно и устойчиво намаляване на броя на заболелите. Смъртността рязко намалява след 1965 г. Общо за последните 20 години са регистрирани 2 787 заболели и 5 смъртни случая.

Причинител на коклюша са бактерии, наречени Бордетела пертусис, естествен резервоар на които е само човек. Животните не боледуват от коклюш и нямат участие в предаването и разпространяването на коклюшните бактерии.

Източник на инфекция е само болният човек, независимо от това дали са налични типичните за коклюш тежки клиничните прояви или инфекцията протича леко и дори безсимптомно. Особено голямо епидемиологично значение имат по-големите деца и възрастните, при които заболяването обикновено протича леко, симптомите не са добре изразени и поради това най-често не се разбира, че се касае за коклюш. Доказано е, че около 80% от контактните на болни от коклюш се заразяват и така самите те стават следващите източници на инфекция. Болните са силно заразни в продължение на около 3 седмици – в началото на заболяването, когато имат само нетипични прояви на възпаление на горните дихателни пътища и приблизително две седмици след появата на типичната кашлица.

Инкубационният период има продължителност от1 до 3 седмици (най-често 7-10 дни).

Клиничната картина на коклюша се развива в три последователни стадия. По време на първия стадий се появяват симптоми, които не се отличават с особена специфика и са като при всяка обикновена инфекция на горните дихателни пътища – кихане, хрема, сълзене на очите, лека кашлица и слабо повишена температура. Този стадий има продължителност 1 до 2 седмици и за него е характерно само това, че състоянието на болния вместо да започне да се подобрява, бавно и постепенно се влошава и симптомите се задълбочават. Следва вторият стадий, който е много типичен за тази инфекция и се характеризира с мъчителни пристъпи на конвулсивна кашлица. Пристъпите завършват с удължено, шумно вдишване, при което болното дете издава характерен звук (оттук и българското название на болестта – „магарешка кашлица“). В началото пристъпите са по-често нощем, но впоследствие започват да възникват и през деня. Обикновено в края на пристъпа децата повръщат, посиняват, не могат да си поемат дъх и са силно изтощени. Този стадий продължава средно 2 до 4 седмици, но може да бъде и по-дълъг. Последен е стадият на оздравяване и възстановяване, който може да продължи от 2 седмици до 2-3 месеца. Кашлицата започва постепенно да отслабва, тежестта и броят на пристъпите намаляват, повръщането спира и детето започва да се подобрява.

Тежко протичане на коклюша се наблюдава главно при децата в кърмаческа и ранна детска възраст. Най-често срещаните усложнения са пневмония, възпаление на средното ухо, гърчове, обезводняване, недохранване. При тежките форми на коклюш са възможни и смъртни случаи. Най-голям риск от неблагоприятен изход има при кърмачетата до 6-месечна възраст, особено тези, които са твърде малки, за да бъдат имунизирани срещу коклюш. Причина за смъртта обикновено е пневмония или увреждане на мозъка поради недостиг на кислород.

След преболедуване от коклюш остава траен имунитет. Повторните заболявания са много редки. Новородените са възприемчиви към коклюш и могат да заболеят още в първите дни след раждането, тъй като майчините антитела, които получават не са достатъчни за осигуряване на защита от заболяване.

Диагнозата на коклюша се поставя въз основа на клиничната картина и лабораторни изследвания за доказване присъствието на коклюшни бактерии. Най-често чрез PCR се изследва материал от назофаринкса или гърлото.

Лечението се провежда обикновено в домашни условия. Хоспитализация е необходима при децата под 1-годишна възраст, както и при болни с тежка форма и усложнения (независимо от възрастта). Лечението при коклюша е предимно симптоматично. Прилагат се и антибиотици (еритромицин, азитромицин, кларитромицин), но те не намаляват нито тежестта, нито продължителността на заболяването. Основната роля на антибиотиците е да се намалят бактериите в секрециите, отделяни от болния и така да се ограничи възможността за разпространяването им и за заразяване на околните. По тези причини антибиотичното лечение трябва да започне възможно най-рано (за предпочитане през първите 14 дни на заболяването). Антибиотици може да се използват и за профилактика на най-близките контактни на болен от коклюш.

Предпазването с ваксина има най-голямо значение предвид широкото разпространение на причинителя и тежкото и продължително протичане на заболяването. Ваксината срещу коклюш е включена в състава на 6-, 5- и 4-компонентните ваксини, които в съответствие с Имунизационния календар се прилагат по следната схема: основен имунизационен курс от 3 последователни приема след навършване на 2-, 3- и 4-месечна възраст (I, II, и III прием); първа реимунизация (IV прием) на възраст 16 месеца (но не по-рано от 12 месеца след третия прием) и втора реимунизация (V прием) на 6 години.