Детето има хрема! Какво да правим?

На този често задаван през зимата въпрос отговаря д-р Ива Иванова, специалист педиатър в ДКЦ „Вита“ с интереси в областта на детската пулмология. Тя извършва проследяване на физическото и нервно-психическо развитие на детския организъм, както и диагностика и лечение на всички детски заболявания. В своята практика д-р Иванова съчетава методите на традиционната медицина с методите на хомеопатията.

Какво точно представляват риновирусните инфекции?

Риновирусите, както името им насочва, действат основно в носоглътката и причиняват най-вече инфекции на горните дихателни пътища.Те са от основните виновници за т.нар. остър катар на горни дихателни пътища или инфекциозна хрема/ринит.

Истина ли е, че най-малките – децата до 2 год. са най-податливи? Коя е причината за това?

Истина е, че най-малките са най-податливи на каквато и да било инфекциозна патология. Това се дължи на все още не добре изградения имунитет – както общ, така и локален. Друга причина е, че някъде около тази възраст се случва постъпването в детски колектив, където вирусният товар е повишен. А и мъниците все още не знаят да се пазят. С годините и честите боледувания имунитетът се засилва и тези разболявания стават все по-нарядко и все по-леко протичащи. А и децата започват да придобиват все повече хигиенни и здравни навици, с които редуцират риска от заразяване.

Има ли сезонност при тези инфекции?

Срещат се целогодишно, но през есенно-зимния сезон заболеваемостта е най-висока.

Как става заразяването?

Основният механизъм на предаване е въздушно-капков – чрез пръски секрети от носоглътката, отделени от болния човек. По-рядко това се случва по контактно-битов път – чрез общи предмети от ежедневието, но тогава се изисква по-близък контакт (което при децата не е рядкост).

Как започва инфекцията? Какви са симптомите?

Много често, когато казваме настинка, имаме предвид именно симптомите на риновирусна инфекция – запушен нос или секретираща водниста секреция, кихане, усещането за дразнене и сърбеж в небцето, болка в гърлото, лека кашлица, много рядко повишена температура. Всичко започва бавно и постепенно след контакт с болен, като периодът на разболяване е средно между няколко часа до няколко дни. Обикновено продължителността на оплакванията е между 5, 7 и 11 дни.

Кога е нужно да се потърси консултация с педиатър?

В много от случаите, особено когато детенцето боледува често с подобни оплаквания, родителите сами знаят как да реагират и да овладеят страданието. Не всеки проблемен нос изисква незабавно посещение при лекар. Ако детето е в добро общо състояние, няма температура и проблемът не влошава ежедневните му активности и нормалния цикъл сън – бодърстване, може да се започне симптоматично лечение и без консултация с педиатър. Като правилото е, че ако едно лечение не сработи за 2-3 дни, то няма да доведе до желан резултат и на седмия ден, следователно е редно да се направи преоценка, особено ако на фона на това лечение общото състояние на детето се влошава. Има го и моментът, че при малките деца е по-характерен т.нар. „постназален дрип“ (познат още като „задна хрема“), което може да доведе до учестяване на кашлицата, неспокоен сън, нежелание за хранене. Честата хрема, особено гноевидната, предполага бактериална вторична инфекция или хронично носителство, което налага изследване на носен/гърлен секрет. Особено внимание изискват децата в кърмаческа възраст, тъй като при тях това иначе елементарно заболяване често може да предизвика усложнения. Ето защо при тях е редно именно лекар да прецени доколко напреднала в развитието си е инфекцията.

Какво е лечението?

За риновирусните инфекции няма специфично лечение – действаме симптоматично и общоукрепващо – промивки на нослето, инхалации, назални деконгестанти, спрей за гърло, сироп за кашлица, витамини. Но това е валидно за случаите, в които се касае за чиста вирусна инфекция. В момента, в който заподозрем усложнение, се намесва тежката артилерия.

До какви усложнения могат да доведат риновирусните инфекции?

В един здрав и имунно напрегнат организъм риновирусите рядко дават усложнения – те се случват при имунокомпроментирани, възрастни хора и деца. Става така, че населявайки лигавицата на носоглътката, вирусите унищожават повърхностния покривен слой и това, от една страна, прави структурите лесно податливи на вторично инфектиране с бактерии, а от друга – активира нормално обитаващите лигавицата причинители. В резултат на това могат да се появят следните усложнения: гнойни отити, синуити, бактериални ангини, разрастване на тонзилите, бронхити, по-рядко пневмонии и бронхиолити (те по-често се причиняват от други вируси – респираторно синцитиалните).

Правила за профилактика

Боледуванията и усложненията са по-чести при по-слабите организми, ето защо, за да бъде детето по-здраво, изключително важна роля има общата профилактика – закаляването, храненето с пълноценна и богата на протеини, витамини и минерали храна, разходките на открито. В периодите на повишена заболеваемост трябва да се избягва дългия престой в затворени пространства с много хора. Когато в дома има болен, а и не само тогава, помещенията трябва да се проветряват редовно. Болното дете не бива да посещава колективи, като това се отнася не само за детските ясли и градини, но и за детски празници, рождени дни, площадки – съществува риск не само от заразяване на останалите, но и от влошаване на неговото състояние.

Специфична профилактика (ваксина) срещу риновируси не съществува, затова е много важно родителите да бъдат с повишено внимание към всяка подобна инфекция и навреме да търсят лекарска помощ.