Алергията – цената, която плащаме на цивилизацията

Алергията е един от най-често срещаните проблеми при децата. Статистиката сочи, че всяко четвърто дете страда от някакъв вид алергия и че процентът на алергичните деца непрекъснато нараства. Кои са причините за тази тревожна тенденция? Как се разбира от какво точно е алергично детето? Какво е лечението? На тези и на още важни въпроси отговор потърсихме от проф. Васил Димитров.

Какво представлява алергията?

Алергията е имунна реакция на организма при контакт с определен алерген, в резултат на която се активират клетки, предизвикващи определени клинични прояви. Това става при променена реактивност на организма, най-често наследствено или придобито. Здравият организъм не реагира при контакт с алергени.

С какво се обяснява нарастващия процент на алергичните деца?

Най-често това се обяснява с усъвършенстването на начина на живот – с намаляването на бактериалните инфекции, на паразитните (напр. глистни) заболявания, с развитието на индустрията и с неизбежното й следствие – замърсяването на околната среда. Всичко това има своето патофизиологично и имунологично обяснение, свързано с „агресивността” на алергените, променената пропускливост на тъканите, активирането на някои клетки на имунната система за разлика от други и отделянето на водещи до болест вещества от тях в кръвта и тъканите. Може най-общо да се каже, че „алергията е цената, която плащаме на цивилизацията”.

Кои са най-често срещаните алергени, какви алергии предизвикват у децата и с какви реакции се проявяват?

Алергените са такива, които се вдишват („цветен прашец”, изпражнения на кърлежите на домашния прах, алергени от слюнката на домашни любимци – напр. котка), такива, които се поглъщат (напр. лекарства и храни), такива, които влизат в контакт с кожата (отрова от пчели и оси)  и лигавиците (очи, нос, уста) и такива, които се инжектират мускулно или венозно (лекарства).

Реакциите са разнообразни: сълзене и сърбеж на очите, кихане, кашлица и задух, колики в стомаха и червата, зачервяване, сърбеж, отоци и обриви по кожата, а в най-тежките случаи алергичните реакции могат до доведат до загуба на съзнание и дори да застрашат живота.

Кои са първите признаци, които могат да подскажат, че детето евентуално има алергия?

Те също са разнообразни – изброените по-горе за очите и носа, кашлица и „свирене на гърдите”, болки в корема и диарични изпражнения, обриви и отоци по кожата. Важно е да се разпитат родителите дали в рода е имало подобни оплаквания, т.е. да се търси наследственост.

Какви стъпки трябва да предприемат родителите, ако имат съмнения за алергия?

Вярната стъпка е да се консултират със специалист, а това е клиничният алерголог. Той ще прецени какви изследвания трябва да се направят. Разбира се, правилно е детето да бъде насочено за консултация от общопрактикуващия лекар.

Как се разбира от какво точно е алергично детето? Как става диагностицирането?

Първата стъпка е т. нар. анамнеза – подробен разпит на родителите и на самото дете, ако е по-голямо. Следват физикален преглед (оглед, опипване, перкусия и преслушване), изследване на чувствителността към алергени с кожен тест или вземане на кръв за „специфични антитела”. При по-големите деца се прави функционално изследване на дишането. В отделни случаи може да се проведе и провокация с алергени при специални условия и задължително в клинична обстановка.

При установяване на алергия какво е лечението?

Лечението е с медикаменти, вземани през устата или чрез впръскване в носа или белите дробове. С голям успех, особено при деца, се прилага и т. нар. имунотерапия със специфичния алерген (този, който е установен с изследванията), прилагана под езика или подкожно по определена схема. Това е продължителен процес (около 4 години), но с висок процент на успех.

При алергична реакция на детето каква помощ биха могли да окажат родителите?

Ако реакцията е остра (анафилаксия и астматичен пристъп) – родителите трябва нeзабавно да потърсят спешна медицинска помощ, състоянието на детето ще бъде преоценено, ще се направи консултация със специалист алерголог и при необходимост детето ще бъде прието в специализирано отделение или клиника.

Ако реакцията не застрашава живота – консултация със специалист и спазване на указанията му.

Ако се касае за вече назначено лечение при установена диагноза – спазване на указанията на специалиста за прилагане на лечението.

Ако се отнася за имунотерапия с алергени – точно спазване на начертаната схема (още по-добре „писмен лечебен план”).

Коя е най-опасната алергична реакция и как да действат родителите?

Най-опасни са острите реакции – анафилаксията, астматичният пристъп, отоците на кожата и лигавиците. Правилното поведение е  неотложна консултация със специалист, а при вече осъществен контакт – спазването на указанията му.

Може ли децата да бъдат предпазени от алергии?

Това е сложен въпрос. Ако има наследственост, а това е т. нар. атопия при родителите (алергичен ринит, атопичен дерматит, астма), най-вероятно детето също ще боледува. Ако единият родител има атопия, вероятността някое от децата също да има е 40-45%, а ако и двамата родители са засегнати – процентът при децата скача на 70. В останалите случаи въпросът се свързва със социалната политика (ограничаване на замърсяването на околната среда), с необходимостта от спорт, физическа активност и разнообразен хранителен режим, с разумната и целесъобразна употреба на медикаменти.

5 АНТИалергични мерки

1. Профилактика и своевременно лечение на вирусните и бактериални инфекции на горните дихателни пътища (носа).

2. Да се избягва активното и пасивно тютюнопушене. Има убедителни доказателства, че контактът с тютюнев дим, независимо дали преди или след раждането, увеличава значително развитието на „свиркащи” бронхити в детската възраст, някои от които могат да прераснат в астма.

3. Активно лечение на алергичния ринит. Днес се приема, че алергичният ринит е „предшественик на астмата” и неговото правилно и упорито лечение може да намали честотата на този процес.

4. При вече диагностицирано алергично заболяване трябва да се вземат активни мерки против неговото изостряне – ограничаване на  контакта с алергени в бита, с домашните кърлежи (акари) и с домашните любимци и т.н., а също така ограничаване на безразборната употреба на лекарства, като се избягва самолечението.

5. Контрол на замърсяването на въздуха (токсични газове от индустрията – серен двуокис, азотен двуокис, фини прахови частици, в резултат главно на отоплението с твърди горива).