Доц. д-р Рада Маркова

Доц. д-р Рада Маркова е педиатър и детски пулмолог с дълъг професионален опит в болничната и амбулаторната педиатрия. И още – управител, идеен основател и практикуващ лекар в добре познатата на всички родители Първа детска консултативна клиника (1ДКК), София. Същата тази детска клиника, която доста се доближава до съвременната представата за това как трябва да изглежда едно модерно здравно заведение, обслужващо деца.

Родителите, които се включиха в нашата кампания „Моят любим педиатър“, я  посочиха за техен любим детски лекар, защото е „невероятен диагностик“,  „лекарят, на когото имаме пълно доверие“, „знае как да общува с децата, а и с родителите“, „внимателна е“, „усмихната е“…

Срещнахме се с доц. Маркова в нейната клиника, за да й връчим отличието и да й зададем няколко въпроса.

Колко малки пациенти обслужвате във вашата клиника?

В Първа детска консултативна клиника (1 ДКК) и в групова практика „Моят лекар“ се обслужват деца на възраст от новородени до 18 год., като имаме специалисти и за „пораснали деца“, т.е. лични лекари и специалисти за възрастни. Пациентите на 1 ДКК като уникален брой надхвърлят 36 000 деца.

Дневно по колко деца минават през кабинета ви?

Много е различно, зависи от сезона и епидемичната обстановка, винаги има доста извънредни деца и пълен график, но средно по около 20 деца.

Кои са най-често срещаните оплаквания, за които ви търсят?

Аз работя много разнообразна патология, както и норма, свързана с провеждане на детски консултации и профилактични прегледи. Като детски пулмолог не крия, че основно идват пациенти с остри и хронични заболявания на дихателната система, алергии, бронхиална астма, пациенти с муковисцидоза, но също се сблъсквам с широк кръг състояния в педиатрията като детски инфекциозни болести, педиатрична дерматология и др.

Какво е вашето мнение относно:

Кърменето: Чудесно е всяка майка да може да кърми детето си, но този процес не бива да се издига в култ. В съвременното общество често, по една или друга причина, кърменето не може да се осъществи, но децата и с адаптирано мляко също растат пълноценно. За разлика от храненето любовта и грижата на родителите към тяхната рожба няма как и с какво да се замени.

Захранването: Българската традиция в захранването следва европейските препоръки, според които това трябва да стане между 4-тия и 6-ия месец. Мисля, че по отношение на стартирането на захранването нямаме различия както в педиатричната общност, така и с родителите. Напоследък обаче се наблюдава тенденция на увлечение по екзотични за България зеленчуци и плодове, поради което се сблъскваме с ранни алергични реакции при децата. Важно е захранването да започне навреме, за да се профилактира развитието на недоимъчни състояния в кърмаческата възраст.

Проходилките: Моето лично мнение за проходилките е добро, говоря за качествените проходилки, при които няма риск от обръщане. Децата могат сами да се придвижват, а майките успяват да свършат и малко домашна работа. Детето опознава света около себе си на „по-високо ниво от пода“. Трябва обаче да се внимава с височината на проходилката, за да не се натоварват тазобедрените стави. Желателно е да влязат в употреба не по-рано от 7-8-ия месец. И още нещо – трябва да се внимава с праговете в дома, защото те създават условия за преобръщане на детето.

Залъгалките: Въпреки че много лекари отхвърлят бибероните поради възможни промени в захапката или поради засилено отделяне на стомашен сок, смятам, че те имат своето значение и успокояват бебето. Съвременните биберони са с добра анатомична форма и нямат странични ефекти върху захапката на децата. При първа възможност следва да се отстранят от ежедневието на детето, може би докъм 2-та година, след приключване на активния зъбен пробив и неспокойните дни и нощи.

Хомеопатията: Аз практикувам класическа педиатрия. Не отричам алтернативните методи, но не съм видяла клиничен ефект. Мисля, че хомеопатичният подход е подходящ основно при психосоматични състояния в детската възраст.

Какви са наблюденията ви относно имунизациите? Кои са най-често срещаните нежелани реакции?

От началото на педиатричната си практика се занимават с имунизации. За толкова години не съм наблюдавала съществен страничен или нежелан ефект (с изключение на преходна температура, оток на мястото на приложение, преходна коремна болка или обрив, съобразно типа ваксина). Ваксините са едно уникално постижение на човечеството. Имам обаче три много важни правила при имунизациите, които спазвам стриктно: щателен физикален преглед на детето, разпитване за здравословното състояние на всички членове  на семейството и максимално атравматично прилагане на ваксината. Ако тези условия са налице, проблеми с ваксините няма.

Кои са основните фактори, за да бъде едно дете здраво? Какво бихте посъветвали родителите?

Ще споделя една много важна за мен максима за детското здраве – „По-малко химия и повече физика“. Ще обясня: по-малко добавки и имуностимулатори, и то само при необходимост, приготвяне на домашна храна, много физическа активност и терапия с физикални методи, които са доста позабравени, тъй като са трудоемки (като например физиотерапията). Съветвам родителите да слушат своя вътрешен „глас“ при отглеждането на децата, а не мненията на други хора и прочетеното във форумите. Отглеждането и възпитанието на дете е много личен процес, за който няма правила.  

Кои са най-голeмите трудности, с които се сблъсквате във вашата професия?

Не обичам да се оплаквам, защото екипът, с който работя, е страхотен на всички нива. Но намирането на компетентни и мотивирани хора е проблем. Най-големите ни затруднения са от страна на комуникацията с родителите и отношението към професията на детския лекар в България. Наличието на огромна критичност в обществото и насаждането на негативни емоции, с които се сблъскваме ежедневно. Това най-много ми тежи. С децата нямаме никакви проблеми.

Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?

Това е огромна и много трудна за коментар тема. Самият факт, че всеки ден показвам различен поглед на професията на педиатъра и различен начин за практикуване на професията ни, показва, че считам промените в детското здравеопазване като абсолютно наложителни и закъснели. Те касаят статуса на детските лекари в обществото, кадровата политика, лекарския морал, специализациите и следдипломното обучение за нашата професия. Това е предмет за друга дискусия.

Кои са трите най-важни неща, които сте научили от практиката си?

  1. Никога да не подценявам интуицията на майката.
  2. Винаги, дори и при най-тривиален случай, да преглеждам детето от главата до петите – така няма как да се пропусне нещо.
  3. При всеки неясен случай да се консултирам с колегите си за мнение и съвет, защото в педиатрията екипната работа е много важна.

Разкажете ни чисто човешки за вас – как се справяте със стреса, с напрегнатото ежедневие, как си почивате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

Като всеки човек си имам слабости и любими занимания – музика, планина, пътувания. Намирам начини да се заредя положително, освен това, когато човек си обича работата, стресът е по-малък, а работният ден не тежи.

Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?

Да, разбира се, твърдо отново бих избрала любимата педиатрия!

Родителите ви посочиха като един от любимите им педиатри, ето защо ви връчваме и отличителния знак на нашата кампания „Моят любим педиатър“.  Какво означава за вас това признание?

Изненадах се много приятно! За мен това е огромно признание за целия ми труд през годините, то е признание за модела, който наложихме, за целия колектив на Първа детска консултативна клиника. Искрено се радвам! Благодаря на родителите за доверието! Признавам – отношението лекар- пациент е една изключителна химия, без нея няма добър краен резултат!