15 въпроса за шарките

Шарките са инфекциозни заболявания с изразен обривен синдром и, за съжаление, най-често засягат децата. Съответно и въпросите около тях винаги вълнуват родителите. Например: Вярно ли е, че колкото по-малко е детето, толкова по-леко ще прекара варицелата? При скарлатина антибиотикът задължителен ли е? При епидемия от морбили, дори и да си ваксиниран, може ли пак да се разболееш?…  От родителските форуми в интернет проучихме кои са най-често срещаните въпроси, свързани с шарките. А отговори на тях потърсихме от д-р Ройдев.

1. Колко вида шарки има? По какво си приличат и по какво се различават?

Обобщителното название „шарки” често се използва в обществото като синоним на инфекциозните заболявания, които протичат с изразен обривен синдром – скарлатина, варицела, вариола, рубеола, морбили, еритема инфекциозум (т.нар. пета болест), екзантема субитум (т.нар. „шеста болест“). Това са различни заболявания, които имат различни причинители и при всяко едно от които дори характерният за всички обривeн синдром е  различен и специфичен. Понякога освен гореизброените и други вирусни екзантеми се отъждествяват с „шарките”.

2. Как да разберем, че детето е болно от шарка, а не става въпрос примерно за някаква алергична реакция?

Диференциалната диагноза на един обрив не е задача на родителите, близките или самия пациент. Това се осъществява от лекарите, тъй като последствията от неправилнa самодиагностика и самолечение могат да бъдат сериозни – както за пациента, така и за околните. Отграничаването на алергичния обрив от обривния синдром при инфекциозните заболявания невинаги е лесна задача, понякога и ние, лекарите, изпитваме затруднение при диагностицирането.

3. На каква възраст трябва да се постави ваксината срещу варицела, задължителна ли е, има ли странични ефекти?

Ваксината за варицела все още не е задължителна в България. Очаква се да навлезе в имунизационния календар на страната през 2020 г., но като препоръчителна. Предстои да се уточни точната схема, по която ще се прилага у нас. В САЩ първата доза се прилага между 12- и 15-месечна възраст на детето, а бустерната – между 4- и 6-годишна възраст. Децата и възрастните над 13 год., които не са преболедували от варицела, също подлежат на имунизация, като интервалът между дозите е от 4 до 8 седмици.

Като при всяка ваксина, и при ваксината срещу варицела е възможно да се проявят нежелани рекации – зачервяване на мястото на поставяне, болезненост, схващане, фебрилитет, рядко може да се наблюдава и обрив около мястото на приложението. Тези симптоми обикновено преминават до няколко дни. В много редки случаи може да се наблюдават тежки алергични реакции и анафилактичен шок, както е възможно да се получи и при всеки друг медикамент, приложен инжекционно.

4. Вярно ли е, че колкото по-рано изкара детето варицела, толкова по-лесно преминава? Водейки се от това, някои родители провокират контакт между здраво и болно от варицела дете – това редно ли е?

Варицелата може да бъде с леко или с тежко протичане, независимо от възрастовата група, но при възрастните по-често се срещат по-тежките форми. Понякога инфекцията с вируса може да бъде и безсимптомна. Колкото повече са придружаващите заболявания на пациента, толкова повече са рисковете при варицелна инфекция, но и здравият организъм невинаги е гаранция за леко протичане. Въпреки че варицелата е позната на широката публика като „болест на детската възраст, която протича леко”, по-сериозните усложнения на болестта понякога не подминават и най-малките. Сериозен проблем е подценяването на болестта, което води до неглижирането й и до неосъзнаване на необходимостта от ваксинация, а също така и до порочни практики, като провокиран контакт между здраво и болно от варицела дете.

5. Преболедувал вече от варицела човек може ли да бъде носител на вируса и да го предава?

Преболедуването от варицела осигурява продължителен имунитет, въпреки това, макар и много рядко, е възможно вторично заразяване и преболедуване – обикновено при имунокомпрометирани хора. В редките случаи на вторична системна инфекция с вируса, болният е заразен за околните. Колкото до „носителството на вируса” – след преболедуване от варицела нерядко вирусът остава в латентна форма в нервните ганглии. На по-късен етап е възможна реактивация на вируса с последваща кожна обривна ерупция по хода на съответния нерв. Това заболяване е известно като Херпес Зостер и се среща при до 30% от преболедувалите от варицела на някакъв етап от живота им. Важно е да се знае, че болните с Херпес Зостер не са силно заразни за околните, тъй като вирусът се изолира само в областта на кожните лезии.

6. Какъв е рискът за майката и за плода при заболяване от варицела по време на бременност?

Боледуването от варицела по време на бременност крие сериозни рискове както за майката, така и за плода. Много чести усложнения са изоставане в развитието на плода, преждевременно раждане, по-ниско тегло на бебето. През първите два триместъра от бременността разболяването на майката от варицела води до вътреутробна инфекция в до 25% от случаите, при които може да се развие CVS (конгенитален варицела синдром). В около 12% от заразените фетуси се наблюдават вродени аномалии (кожни лезии, хипоплазия на крайниците, микроцефалия, хидроцефалия, умствена изостаналост, очни аномалии и др.). Боледуването от варицела през късната бременност крие риск за новороденото от неонатална варицела, при която смъртността е висока – 31% в миналото, а днес при наличие на оптимална терапия и грижи – около 7%. При заболяване на майката в периода 1-4 седмици преди раждането, 50% от новородените биват инфектирани, като 25% от тях развиват неонатална варицела.

Риск за бременната крие варицелната пневмония, която се наблюдава в 10-20% от случаите и е свързана с тежко протичане и по-висок процент на смъртност.

Затова е важно да се спазват две важни правила – при липса на имунитет към варицелата бременната жена трябва да избягва контакта с болни, а при заболяване от варицела бременната трябва да се проследи от специалист и да започне своевременно лечение.

7. По време на бременност може ли да се приложи ваксина срещу варицела?

По време на бременност не е желателно провеждане на ваксинация за варицела.

8. Когато детето е с шарка, може ли да се къпе?

Спазването на личната хигиена е важно и не трябва да се оставя на заден план, но трябва да се избягва излишното мокрене на кожните лезии и третирането им с дразнещи препарати. Сред пациентите е широко разпространен митът, че къпането води до „разпространяване на обрива” – това не е вярно.

9. Какви изследвания са необходими, за да се постави диагнозата скарлатина?

Насочващо значение имат характерната клинична картина и контактът с болни от скарлатина. В наши дни вече е наличен и Rapid strep test (RST) – експресен тест за доказване на скарлатина, при който бързо се получава резултат. Независимо от това, задължително е да се направи и микробиологично изследване на гърлен секрет и антибиограма – освен че имат доказателствена стойност, те имат и важно значение при преценката на започнатата антибиотична терапия.

10. Обривът задължителен ли е при всички шарки? Някои скарлатини минават с атипична картина и почти без обрив – защо?

Обривът е само един от симптомите на гореспоменатите инфекциозни заболявания. Той може да бъде с различна интензивност, като понякога дори да отсъства или да бъде нетипичен.

Скарлатината се причинява от бактерии – β-хемолитични стрептококи от група А, като най-често инфекцията се локализира във фаринкса. Като всяка инфекция протичането зависи от индивидуални фактори и не винаги е с пълна проява на симптомите. Обривът е само един от симптомите на заболяването. При някои хора се установява безсимптомно носителство на причинителя в устната кухина. Въпреки липсата на симптоми, те са заразни за околните. Това налага скрининг в рискови детски колективи и лечение както на болните, така и на носителите.

11. Защо само при скарлатината се налага прием на антибиотик и това наистина ли е задължително?

Скарлатината е бактериална инфекция, за разлика от другите упоменати шарки, които са вирусни заболявания. Антибиотиците имат място само в лечението на бактериалните ифкеции, а при вирусни инфекции трябва да се прилагат единствено в случай на бактериални усложнения. Лечението на скарлатината е задължително, като се провежда 10-дневен антибиотичен курс. Целта е намаляване на продължителността и тежестта на заболяването, ограничаване на разпространението (пациентите не са заразни 24 часа след началото на адекватна антибиотична терапия), както и превенция на постинфекциозните усложнения като острата ревматична треска (свързана със засягане на сърцето, ставите, кожата).

12. При кои шарки се изгражда имунитет и при кои не се изгражда?

За рубеолата и морбили се провежда задължителна имунопрофилактика, която създава продължителен имунитет.

Вариолата е тежко инфекциозно заболяване, което благодарение на системната имунопрофилактика се счита за изкоренено (с последен регистриран случай през 1977 г.), поради което ваксинации за вариола не се провеждат в световен мащаб от 1986 г.

Преболедуването от варицела, еритема инфекциозум (пета болест), екзантема субитум (розеола, шеста болест) също създава траен имунитет.

За варицела също така съществува ваксина, която от години се прилага в САЩ, Канада, Австралия и др. Предвижда се от 2020 г. да бъде достъпна и в нашата страна. Трайността на имунитета при ваксинация е различен, в зависимост от организма и постваксиналните контакти с вируса, като понякога е необходима бустерна доза в по-късна възраст.

Преболедуване от скарлатина не води до създаване на ефективен имунитет, поради което е възможно повторно заразяване и преболедуване при контакт с болни или заразоносители.

13. При епидемия от морбили може ли да се разболее и ваксиниран човек?

Ваксината за морбили осигурява траен имунитет към заболяването, но понякога не се изгражда адекватен постваксинален имунитет. Тези случаи са редки и са свързани с индивидуални особености на пациента или с пропуски в провеждането на ваксинопрофилактиката. Тук има отношение т.н. стаден имунитет – масовото наличие на ваксинирани, в резултат – невъзприемчиви към заболяването индивиди, което възпрепятства разпространението му. Това е една от основните причини за нуждата от задължително имунизиране на всички, които нямат противопоказания.

14. Какво представляват т.нар. пета и шеста болест?

Петата болест (еритема инфекциозум) е вирусно заболяване с причинител Parvovirus B19. Започва понякога с неспецифични симптоми като отпадналост, общо неразположение, болки в ставите, хрема, стомашно-чревни прояви, субфебрилна температура. Успоредно с това или по-късно се появява обривът, който може да се задържи от няколко дни до няколко седмици.

Шестата болест (екзантема субитум) е вирусно заболяване с причинител Human herpes virus 6. Характеризира се с висока температура, възпаление на лимфните възли, понякога придружени с ринит, зачервяване на гърлото, по-рядко конюнктивит. Обикновено след спадане на температурата се появява и обривът.

Обикновено заболяванията протичат леко, но в някои случаи не са изключени и сериозни усложнения.

15. Как да предпазим детето от шарки?

На първо място стоят задължителните (морбили, рубеола) и избирателните ваксинации (варицела). Повсеместното имунизиране осигурява защита както на ваксинираните индивиди, така и на околните, които нямат изграден имунитет, възпрепятствайки разпространяването на  причинителите на заболяването.

Не трябва да се пренебрегват и хигиенните мерки, избягването на контакти с болни и носители, ранната диагностика и терапия на болните и изолирането им.