ФОТОКОНКУРС ЗА КОРИЦА. ДЕТЕ НА БРОЯ: РАДА

Представяме ви Рада. Тя е на 3 год. и е победител в конкурса за корица на списание „Здраво дете“ (брой пролет, 2019 г.). Срещнахме се с родителите й, за да си поговорим как се грижат за нея, с какви трудности се сблъскват и как й помагат да разгърне своя потенциал.

Рада е с дрехи Mayoral от магазини Amigo.

Фотограф: Лиляна Дворянова

Раждане:

В корема ми Рада се беше настанила удобно в медитативната поза „сукхасана“, по-известна като „седнала по турски“, което наложи секцио. Моят акушер гинеколог д-р Илиев ми каза да избера дата не по-късно от 25 март, но аз съвсем не на шега поисках да е 1 април. Докторът предупреди, че на бебето вече му е много тясно и едва ли ще издържи чак до април, но аз настоях. Явно с Рада сме имали негласен консенсус, защото, в крайна сметка, и тя си избра 1 април и тръгна сама да си пробива път рано сутринта преди насрочения час за секцио. Роди се с манекенските мерки 3 кг и 50 см.

Хранене:

Кърмих я на поискване 1 година и 9 месеца. Рада е бебе, което израсна на път. Изкара първите си 6 месеца от море на море – Варвара, къмпинг Делфин, Синеморец, Тасос… За няма и три години е летяла 2 пъти до Барселона, до Сицилия, до Валенсия, много полети, много фериботи и хиляди навъртяни километри с кола в България, Гърция, Турция. Кърменето беше универсалното решение за мен – кисело бебе в самолета, гладно бебе в колата, рев от растящи зъби, трудно заспиване – няма проблем, който да не можеше да се реши с кърмене!

Захраних я с биопащърнак, круши от двора на баба и скъпи швейцарски биопюрета, но истината е, че до първата си година Рада предпочиташе кърма, хляб и кисело мляко. Първата дума, която каза след традиционните „мама“, „баба“ и „тата“, беше „дзадзики“. И като бебе изяде доста дзадзики.

После минахме на детска кухня. Сега яде каквото и ние. Е, разбира се, без броколи, чушки, зелена салата и нещата, които децата обичайно отказват. В нашето семейство не се яде пилешко месо. Избягваме джънк фууд, освен неизбежните солети. Избягваме и захарта, освен на рождени дни. Сладолед сме й обещали, че ще яде, когато стане на 3 години.

Дневен режим:

Не сме против дневния режим, но имаме проблем със спазването му. Когато си често на път, умението за импровизация ти помага повече, отколкото режима. Рада спи много и добре. Сега става в 8 ч. за детска, но като бебе сутрин и двете спяхме докъм 9-10 ч. На обяд също спи – заспива към 14:00 ч., ако не я събудим, се е случвало и до 18:00 ч. да откара.

Развитие:

Като бебе водех Рада на Киндиру и на плуване за бебета. Киндируто помага много за развиване на основните рефлекси, учи децата на баланс, как да падат правилно, развива инстинкта да си пуснат ръцете напред.

Още от бебе говорим на Рада като на възрастен. Никога не сме й гукали. Резултатът е, че много рано и лесно започна да прави сложни съставни изречения. Вече дори борави с минало и бъдеще време, което е доста трудно за малките деца.

Рада беше лежерно бебе будистче, което се забавляваше да седи и да съзерцава света. Започна да пълзи късно, чак към деветия месец, и изобщо не бързаше да прохожда. Проходи на година и 1 месец на един див плаж на полуостров Пелион в Гърция, където живеехме на палатки. Това е официалната версия. Неофициалната е, че проходи в близкия супермаркет, докато купувахме узо и дзадзики за палатковия лагер. 

Четем книжки всеки ден, това е едно от най-любимите й занимания. Събираме детски книжки от цял свят, на различни езици. Купуваме нови при всяко пътуване. Когато са на език, който не мога да преведа – турски или гръцки например, си измисляме истории по картинките. Преди всяко заспиване четем по една книжка. В детската градина също много четат, това беше една от причините да изберем именно нея – „Къща на четящите хлапета“. Те са второто й семейство! Обичаме ги!

Здраве:

Рада боледува рядко. Градим имунитета й с много игра навън, с живот сред природата. Когато има вирус в детската, й даваме витамин C, традиционните неща. За три години се е налагало само два пъти да взима антибиотик. Никой не харесва антибиотиците. Но когато си трябва, си трябва! Не сме от родителите, които лекуват бактериална инфекция с хомеопатия.  

Ваксини:

Живеем в години и в държава, в която морбили, туберкулоза, хепатит Б са реална, а не отминала заплаха. Нямаме избор, каквото трябва, слагаме. Но с  доста страх и недоверие към българския имунизационен календар. Защото четем, сравняваме схемите на имунизации в България с други европейски държави и разликите са смущаващи.

Моят любим педиатър:

Щастието Рада да се роди здраво и доносено бебе дължим на необикновения   д-р Сигридов. След много тежко начало на бременността, лежане за задържане, еднорога матка, заплахи от серклаж и куп специалисти по рискова бременност, накрая стигнах до д-р Сигридов. Първият, който ми каза: „Знам как да износиш до девети месец, без да те шием и без да лежиш!“ И го направи!

Нашият педиатър е и личният лекар на цялото ни семейство – д-р Любомир Димитров. Благодарни сме му за професионализма, с който ни посреща всеки път! Огромно „благодаря!“ и на д-р Димитринка Кънчева, която винаги търпеливо отговаря на понякога безумните ни въпроси и притеснения във всякакви моменти от денонощието.