Ухапване от кърлеж

Кърлежът е ектопаразит, който се храни чрез кръвосмучене от бозайници, птици и др. Кърлежите са в пиковата си популация през пролетните и летните месеци, обикновено от април до септември.

Ухапването от кърлеж обикновено е безболезнено, затова остава незабелязано. Дължи се на това, че кърлежите отделят обезболяващи вещества при процеса на кръвосмучене. Увреждането, което може да предизвика един кърлеж, се дължи не толкова на самото ухапване, колкото на токсините и секретите, които той отделя, както и на микроорганизмите, които може да предаде при ухапване.

За разлика от другите насекоми кърлежите често остават прикрепени към кожата за дълго време. Те предпочитат топлите и влажни зони на тялото. Веднъж попаднали на кожата, най-често мигрират към подмишниците, слабините или косата. Когато достигне желаното място, кърлежът пробива кожата и започва да смуче кръв. След период от десетина дни, може сам да се отдели и да падне от кожата.

Ухапванията от кърлежи се разпознават лесно. Това е така, защото кърлежите остават прикрепени към кожата и ухапванията им са обикновено единични.

Повечето ухапвания от кърлежи са безвредни и не се свързват със специфична симптоматика. При свръхчувствителност към ухапвания от кърлежи може да има: болка, усещане за парене или подуване на мястото на ухапване, обрив, затруднено дишане.

При ухапване кърлежите пренасят различни инфекциозни болести, най-честите от които са т. нар. лаймска болест, марсилска треска и вирусен енцефалит. Тези болести могат да причинят различни симптоми и обикновено се развиват в рамките на няколко дни до няколко седмици или месеци след ухапването. Потенциалните симптоми на заболявания, свързани с кърлежи, включват: червено петно или обрив близо до мястото на ухапване; обрив по цялото тяло; подути лимфни възли; скованост и болка в мускулите или ставите; треска; главоболие; гадене; слабост.  

След ухапване от кърлеж е необходимо възможно най-бързо да се потърси специализирана медицинска помощ, защото това намалява риска от предаване на заразата. От изключителна важност е и правилното отстраняване на впития кърлеж – внимателно и чрез постепенно издърпване, за да не се допусне откъсване на главичката, което впоследствие може да доведе до усложнения и хирургична намеса. След отстраняването на кърлежа кожата се почиства и дезинфекцира с йод и задължително се поставя ваксина против тетанус. Кърлежът се поставя в запечатан контейнер и по възможност се предава в РЗИ или в Лабораторията за предаваните чрез кърлежи болести, която се намира в Националния център по заразни и паразитни болести, София. Препоръчително е в продължение на няколко дни засегнатото място да се наблюдава за поява на локални петна, оток, болка, както и да се следи за увеличени лимфни възли, температура, главоболие, ставни и мускулни болки. При появата на някой от тези симптоми, задължително трябва да се проведе консултация с лекар.

Внимание: как да намалим риска от ухапване от кърлеж

  • избягвайте места с буйна растителност и висока влажност;
  • след разходка сред природата внимателно огледайте тялото, като обърнете особено внимание на врата, окосмената част на главата (особено при малки деца), зад ушите, подмишниците, слабините;
  • избягвайте да лежите директно на тревата и използвайте подходяща екипировка – дълги ръкави, панталони и дълги чорапи, високи и затворени обувки;
  • преди разходка на открито, напръскайте дрехите и обувките с репеленти против кърлежи.