Да оставим детето за малко

С времето детето все повече опознава света около себе, а в живота му се появяват все повече външни и непознати за него хора… Кога обаче можем да оставим малкото човече на грижите на друг възрастен? В зависимост от индивидуалните особености, вродени или придобити характерови черти, личностен темперамент, адаптационни възможности, национална култура и т.н., процесът на социална комуникация и взаимодействие не е еднакъв във време и срокове за всички деца. По темата разговаряме с психолога Ели Димитрова.

Добре ли е още от малко да оставяме детето за кратко на грижите на друг възрастен?

От моя опит и наблюдение забелязвам, че майките са тези, които се притесняват да оставят децата си на грижите на друг, особено в периода от 0 до 1.6 години. Към 2-годишна възраст детето вече разпознава много по-добре близки и роднини и проявява по-голям толеранс към часово откъсване от майката. Това е и подходящата възраст, ако родителите са решили да дадат детето на ясла.
Разбира се, от изключително значение е да се съобразим с естествената склонност или адаптационната възможност на малкото дете.

От каква възраст детето започва да се страхува от раздялата с мама?

Страхът на детето от раздялата с мама се наблюдава още от 8-10-месечна възраст, но обикновено пикът е около 1 година и половина. Детето става някак „залепено“ за майката, плаче, когато е далече от нея, предпочита да бъде гушкано само от нея, през нощта настоява тя да е с него. Можем да кажем, че този страх е естествен и нормален, като бавно започва да отшумява и до 2 години обикновено се преживява от повечето деца.

На каква възраст е уместно да оставим детето и за по-дълго време (няколко часа или дни) при баба и дядо, примерно?

Като нов член на една фамилия, детето от най-ранна възраст получава цялото внимание и любов от страна на всички членове на семейството. Но бабите и дядовците имат специална роля – принадлежността към рода. Запознаването с най-близките роднини е изключително важно за здравото емоционално развитие на децата. Още от самото раждане в присъствието на мама може да се организират срещи или визити с баба и дядо, в началото за минути, а с всеки следващ път и повече. След 2 години, при изградени навици и постигната фамилиарност, детето може да се остави на грижите на бабите и дядовците за цял ден.

Нека не забравяме, че отделянето от родителите е естествен процес по пътя на развитие и растеж на детето. Този процес не трябва да бъде форсиран. С търпение и малки крачки можем да насърчим детето към случването му.

Ако все пак детето не иска да остава при който и да е друг възрастен, какво да правим?

През детско-юношеския период детето минава през различни етапи, някои от които могат да бъдат стресови и да повишат чувството му за тревожност. Не насилвайте детето, просто го обичайте и проявете нужното търпение и разбиране. Има вероятност в един такъв етап детето да се е изправило срещу напълно несъзнавани страхове. В тези моменти е най-добре вие като носители на сигурността и защитата, да му помогнете, като не налагате нищо със сила, а обяснявате с нужното спокойствие – да не забравяме, че децата се учат чрез нас и от нас.

Когато е време за ясла или детска градина, как да улесним предстоящата раздяла?

Всяко дете е уникално и индивидуално. Има деца с лична потребност от социализация и общуване още на 1 годинка. Наблюдавайте и разширявайте социалния свят на детето плавно. Приета е една условна възрастова граница за прием в детска ясла – 1.3-1.6 год. Добър индикатор за детската градина са отпадането на нуждата от пелена и ясната вербализация на детето за предстоящи физиологични нужди. Странейки от генерализирани обобщения, ще кажа, че периодът от 2.2-3.5 год. е рамката за детски градини – полудневни или целодневни. Аз лично не препоръчвам седмичните или полуседмични детски заведения. Като начало полудневните групи в детските градини са моя избор и препоръка. Те осигуряват време и пространство, нужно за адаптацията на детето към тази нова среда.

А как се отразява раздялата на родителите?

Много е писано за периода, в който целият фокус на умствения процес, повишения капацитет на работа на сетивата, натоварването на биологично-физическия апарат на майката са целеустремени само към „Негово Бебешко Величество“ (Зигмунд Фройд).

Както на децата, така и на родителите им трябва време в адаптирането към естествения ход на живота. Може би е хубаво да си спомнят и те, че някога са били деца. И че те са минали през този път по един или друг начин. И днес, когато те са родители на деца, виждайки се със своите майки и бащи, осъзнават, че връзката им с тях е станала някак по-мила, по-сигурна, по-топла. Времето има своите закони и закономерности, които следваме с по-малки или с по-големи крачки. Но винаги е нужно да проявим търпение, разбиране, обич – както към другите, така и към себе си.

Два съвета по темата

  • Добре е да ходите с детето на гости и съответно да каните гости у дома. Във ваше присъствие мъничето много по-лесно ще се социализира, а това ще помогне за в бъдеще да остава при други хора без вас.
  • Чудесно е и ако имате домашен любимец (куче, коте). Детето много лесно се асоциира с домашните животни. То интерпретира присъствието, допира и миризмата на домашния любимец като доказателство, че не е само или пък застрашено от непозната среда.