Хранителна терапия при новородени със Синдром на Даун: 0-3 месеца

Обгрижването на детето с Даун изисква сериозни познания, но едно от най-важните и първи неща, които трябва да имате предвид, е, че абсолютно всички деца със СД имат понижен в някаква степен (по-силно или по-слабо) мускулен тонус, което е предпоставка за създаване на компенсаторни и вредни модели на движение, респективно на сучене и преглъщане. Ето защо едни от най-важните първи стъпки в ранната интервенция трябва да са насочени към заздравяване на дъвкателната мускулатура и създаването на правилен модел на сучене и преглъщане. Впоследствие това ще се окаже прекрасна основа при захранването и проговарянето на детето със СД.

Как бебето с Даун да се храни правилно? Коя е най-подходящата позиция за кърмене и защо е необходимо специално шише за хранене? Как да бъдат развити дъвкателните му мускули? Какви упражнения да се правят за челюстите?

  1. Хранете бебето в изправена позиция. Обикновената полулегнала или легнала позиция, при която кърмим или храним със шише бебетата, не е подходяща за новородените със СД. При тях поради дефицита на мускулния тонус най-подходяща за хранене е изправената позиция. Независимо дали майката кърми или храни със шише, детето трябва да е в изправена позиция, тоест ушите да са разположени по-високо от устата. Това се прави с цел да се избегне както потенциалния риск от ушни и респираторни инфекции, така и гастроинтестиналния рефлукс.

Правилна позиция на хранене на детето съ с синдром на Даун

Тъй като всички части на устата и назофаринкса, които участват в сученето и преглъщането, са изградени от мускули, се очаква бебетата със СД да засмукват по-трудно, да преглъщат по-бавно и не толкова ефективно. Обикновено, ако бебето е с по-слаб тонус, лекарите съветват родителите да разширят дупките на биберона, за да може то да се храни добре и да наддава на тегло. Това обаче не му помага да расте здраво. При изливането на голямо количество мляко в устата единственото нещо, което бебето може да направи, за да се спаси от задавяне, е да запуши дупката с език, като го избута напред и така да намали количеството мляко в устата. Ако храним детето по този начин два месеца, без да искаме го приучаваме да извършва повече протрузия с езика вместо ретракция, която е необходима за засмукването. Впоследствие в резултат на неправилно изградените хранителни навици се получава протрузия на езика,.

Механизмът на преглъщане при здравите бебета е следният: Евстахиевите тръби завършват с малки сфинктери, които при преглъщане се свиват и не позволяват навлизане на мляко в ушите, в същото време епиглотиса запушва ларинкса, а мекото небце се повдига, за да не навлезе храна в носа; след преглъщането езикът минава в лека протрузия, за да вдиша, а сфинктерите на Евстахиевите тръби се отпускат. При бебета със СД обаче, тъй като мускулите нямат нужния тонус, това не се случва – нито Евстахиевите тръби, нито носът, нито ларинксът се затварят напълно. В допълнение към мускулния дефицит, Евстахиевите тръби не са наклонени както при възрастните, а са почти хоризонтално разположени, което усложнява отдренирането им. Затова много често в резултат на неправилното хранене бебетата със СД развиват ушни, очни и респираторни инфекции, носът им се запушва и дишат през устата. В резултат на отпуснатата мускулатура, навлизането на храна в ушите и носа и устното дишане, езикът става разлят и отпуснат, а небцето – високо и тясно. Какво можем да направим, за да преодолеем този дефицит? Не можем да променим мускулния тонус, защото той се определя от мозъка, но можем да предотвратим или поне драстично да намалим навлизането на мляко не където трябва, като храним бебето в изправена позиция.

  • Коя е правилната позиция за кърмене?

Детето е изправено. С палеца и показалеца се захващат бузите му, а брадичката остава в средата на така получената U-образна извивка между двата пръста. Така долната челюст на детето се подкрепя и леко се подбутва нагоре при сучене (ако има нужда), а другите три пръста изстискват гърдата, което облекчава сученето. С другата ръка майката може да придържа главата отзад, за да не се затруднява преглъщането. Краката на майката са леко свити, може да са подпрени на маса или стол така, че детето да е изправено и добре подпряно.

Кърменето в тази позиция подсилва мускулите на детето със СД и то се научава да засмуква само.

  • Кое е най-подходящото шише за хранене?

Най-подходящото шише за хранене на бебето със СД в изправена позиция е моделът special needs feeder на medela. То позволява на майката да изстиска в устата на детето точно толкова, колкото не му достига при засмукване. Така бебето не хаби енергия за засмукване и не се излива мляко извън устата му. Най-добре е детето да бъде хранено с тази бутилка до момента на захранването му с лъжица, след което да се премине към чаша или пиене от шише със сламка.

  • Дръжте детето изправено 20 мин. след хранене. Тъй като при бебетата със СД долният сфинктер на хранопровода също не се затваря плътно, за да се предотвратят рефлукса и навлизането на стомашно съдържимо в ушите и носа, детето трябва да бъде държано изправено не само по време на самото хранене, но и около 20 мин. след това.
  • Обърнете се към специалист. Още от първия месец родителите трябва да потърсят помощта на специалист – детски рехабилитатор или кинезитерапевт. В България има достатъчно добре подготвени кадри.
  • Правете упражнения за челюстите. Малцина от родителите знаят, че периодътот раждането до 3-тия месец е изключително важен за бебето с Даун и че е от ключово значение за развитието и заздравяването на дъвкателния му апарат. Ако се постави пръст в устата на бебето отпред, то започва да суче, а ако го поставите встрани върху алвеоларния гребен на долна челюст, бебето рефлекторно започва да стиска. Този рефлекс се задържа до първата година на детето и основната задача на родителите е още от раждането със специални упражнения да го превърнат в захапване, тоест в развито движение. Ако това не се случи, детето с дефицит няма да може да дъвче (а по-късно и да говори) – то просто ще захапва едно голямо парче от храната и ще го преглъща.

Упр. 1. Детето е поставено в изправена позиция. Родителят вкарва показалеца си странично в устата, вдясно, и го плъзга по алвеоларния гребен на долната челюст, като наблюдава какво се случва. Има три възможности.

Първо, още с поставянето на пръста бебето започва да стиска и родителят държи пръста, докато то не спре, като брои колко пъти бебето ще стисне вдясно. После същото упражнение се извършва и вляво. Желателно е родителите да правят това упражнение 10 пъти дневно и скоро ще забележат, че с всеки изминал ден стискането се увеличава и става все по-силно. Критерий за успех е 10 последователни стискания вдясно и вляво. Ако от едната страна стисканията са по-малко, се набляга на повече упражнения.

Второ, въпреки поставянето на пръста вдясно, по описания вече начин, детето не прави нищо. Родителят трябва да започне леко да мърда пръста напред-назад, за да стимулира рефлекса. После повтаря същото и отляво. Ако рефлексът пак не се задейства, упражнението се извършва повторно, като се добавя лек натиск надолу с цел да се предизвика физиологично дъвчене. Ако бебето отговори на това дразнене, същото се повтаря 10 пъти от едната и от другата страна. След седмица детето ще започне да отговаря на дразненето много по-бързо и няма да се налага натискане надолу

Трето, въпреки поставянето на пръста вдясно и вляво, извършването на движението напред и назад и на натиска надолу, бебето не реагира. В този случай родителят трябва със свободната ръка да притисне долната челюст нагоре, за да покаже на детето какво се очаква от него. Упражнението се извършва 10 пъти на ден, от двете страни – вдясно и вляво. След време родителите ще усетят, че вече не се налага да подбутват долната челюст на детето. Целта отново целта е бебето да започне да стиска пръста 10 пъти. Ако детето извършва упражнението от едната страна, то трябва да се акцентира върху работа с по-слабата, така че двете страни да се изравнят.

Когато бебето постигне целта – 10 стискания на пръста двустранно, се преминава към следващото упражнение за заздравяване на долната челюст.

Упр. 2. В основата на това упражнение е друг първичен рефлекс, като целта е чрез бързо и леко почукване върху устните на детето, то да ги издава напред като хоботче. Този рефлекс се проявява в първите часове след раждането и се задържа до края на 2-3 месец. Родителите на дете с Даун е хубаво да стимулират тази зона – устните и около тях, посредством почуквания с пръсти. Например след хранене изтриването на устните с кърпа или салфетка става не с приплъзгащи движения, а чрез потупвания.

Упр. 3. Ежедневно трябва да се правят и лицеви масажи с цел стимулиране на тригеминуса, получаване на сензорна информация от лицевите структури, тонизиране на мускулите, подобряване на движението на бузите и устните. Най-важното е родителите да знаят, че тези масажи трябва да се извършват 5-6 пъти дневно, като продължителността на всеки не трябва да надвишава една минута. Може да се правят с ръце, с кърпа, с различни материи или с крем.

Упр. 4. Преди всяко хранене се препоръчва и т. нар. палатинален масаж. Той се прави с малкия пръст на ръката, като се бърка в устата на бебето и се правят 10 поглаждания с натиск на небцето от левия алвеоларен гребен през средната линия до десния алвеоларен гребен и обратно. Този масаж подпомага правилното развитие на небцето и е сензорно стимулиращ. Трябва да се има предвид, че бебешката уста е много малка и пръстът не бива да стига до мекото небце.

В САЩ всички тези съвети относно храненето и упражненията за развитие на мускулатурата на двигателния апарат на детето с Даун се дават на родителите още в болницата от специален екип, включващ логопед, хранителен терапевт и т. на. окупейшънъл терапист. През първите три месеца след раждането именно този мултидисциплинарен екип продължава да наблюдава детето с Даун и да обучава родителите. В България нямаме подобни екипи, ето защо педиатрите и медицинските сестри, работещи в детските консултации, са нагърбени със задачата да поемат този етап на ранна интервенция, който е от изключителна важност за цялостното развитието на детето със СД.