Млечните продукти и децата

Първата храна за бебето е майчиното мляко. С времето детето се запознава и с другите млека и млечни продукти – с животинските пресни и кисели млека, със сиренето, изварата, кашкавала и т.н.

С д-р Попова разговаряме по въпроси, които вълнуват всеки родител – на каква възраст и в какво количество да се предлагат млечните продукти, защо са полезни, пълномаслени или нискомаслени да избираме, кога се развива алергия към белтъка на кравето мляко.

Полезни или вредни са млечните продукти?

Млякото е най-балансираният хранителен продукт в природата. Tо съдържа пълноценни белтъчини, лесно усвоими мазнини, лактоза, минерални вещества и витамини. Поради това е незаменима храна за всички възрасти.

Според характера на съдържащите се белтъци, млеката биват казеинови (краве, овче, козе и биволско, мялко) и албуминови – майчиното мляко, кобилешкото и магарешкото. Албуминът има по-голяма биологична стойност, тъй като е с по-висока степен на усвоимост и съдържа важни аминокиселини като триптофан, лизин и фенилаланин, които имат голямо значение за процесите на растеж в детска възраст. Затова майчиното мляко е най-подходящата храна за новороденото и кърмачето до 1-годишна възраст – период, в който все още стомашно-чревния тракт не е в пълната си зрялост.

Най-масово използвано е кравето мляко, което съдържа всички есенциални аминокиселини, но съдържащият се казеин е сложен белтък, който може да се доведе до алергия към белтъка на кравето мляко.

Наличната лактоза, която е в най-голямо количество в прясното мляко, има различни благотворни влияния върху организма – нормализира чревната флора и улеснява абсорбцията на калций. Единствено при лактозна непоносимост, вследствие на дефицит на ензима лактаза, прясното мляко не е подходящо за консумация. Но тази непоносимост най-често се проявява в напреднала възраст като частична недостатъчност на лактазата и много рядко в детска възраст.

Млякото е основен източник на лесноусвоими калциеви и фосфорни соли, рибофлавин и витамин Д, което го прави задължителен елемент в храненето на децата и подрастващите с цел адекватно изграждане на бързо растящата костна система.

Млякото е бедно на желязо и не може да задоволи повишените нужди на растящия организъм.

Киселото мляко се получава в резултат на млечнокисела ферментация на прясното мляко с Лактобацилус булгарикус и термофилния стрептокок. Вследствие на този процес, количеството на лактозата намалява, а се увеличава млечната киселина, което прави този продукт подходящ за консумация дори при хора с частична лактазна недостатъчност.

Изварата е млечен продукт (получен от „пресичането“ на белтъците в млякото), който е изключителен полезен поради факта, че в състава му са включени сяросъдържащите аминокиселини метионин и цистеин, от които се синтезират важни липотропни вещества като холин, който намалява холестерола. Освен това изварата е с ниско съдържание на мазнини (9-18%) и високо съдържание на лесноусвоими калциеви и фосфорни соли, което я прави подходяща за захранване на кърмачета и малки деца.

Сиренето се получава чрез подсирване на млякото със сирищен ензим, като бялото саламурено сирене е необходимо да узрява 40-45 дена. Поради високото съдържание на сол, за да бъде включено в детското меню, е необходимо да се обезсолява.

Кашкавалът е с по-високо съдържание на мазнини (до 35%) поради което съществуват препоръки за по-ограничен прием с оглед превенция на детското затлъстяване.

От каква възраст могат да бъдат въведени различните млечни продукти в детското меню?

Поради факта, че млечните продукти са изключително полезни особено в детската възраст, препоръките са следните:

Най-напред – около 6-ти, 7-ми месец, се включват извара и обезсолено сирене, защото при тях количеството на лактозата е намалено вследствие на ферментационните процеси, а белтъците са лесноусвоими. Обезсоляването е задължително, тъй като в този период отделителната система все още не е достатъчно зряла, за да поддържа водно-солевия баланс в детския организъм.

Киселото мляко се включва на по-късен етап – около 10-ти, 12-ти месец, заради евентуалната алергия към казеин и отново заради по-високото съдържание на соли. Препоръчва се да бъде разредено с вода.

Прясното мляко се препоръчва да се включи едва след 1-годишна възраст поради гореспоменатите причини, повишения риск от хранителни инфекции и високото съдържание на лактоза.

Пълномаслени или нискомаслени млечни продукти са подходящи за децата и защо?

До 2-годишна възраст не се препоръчват нискомаслени и обезмаслени млека и млечни продукти, тъй като мазнините са важен източник на енергия и на мастноразтворими витамини. С оглед нарастващите тенденции на затлъстяване при децата след 2- годишна възраст е препоръчително млечните продукти да се редуват по отношение на маслеността – 4 дни в седмицата пълномаслени, 3 дни – нискомаслени продукти. Само пълномаслени млечни продукти може да се дават, ако детето е с поднормено тегло или във възстановителен период след остро заболяване.

Ако детето не обича млечни продукти, има ли риск да не може да си набави нужното количество калций? Кои други храни са богати на калций?

Ако в менюто на малките деца, които растат и се развиват с интензивни темпове, няма млечни продукти, е налице повишен риск от забавен растеж, поява на рахит и други проблеми, свързани с недохранването (намален имунитет, кожни заболявания и др.). Разбира се, от значение е и приемът на другите продукти от животински произход – месо, риба, яйца.

Ако все пак е налице алергия към белтъка на кравето мляко, задължително е да се спре приема на мляко и млечни продукти. В такива случаи се използват алтернативи на млякото – краве мляко с частично или напълно хидролизиран белтък или млечни продукти от растителни източници (соево, бадемово, оризово мляко). За да си набавим необходимия калций за нашето дете с алергия към белтъка на кравето мляко, трябва да знаем кои немлечни храни са богати на калций – това са някои видове семена (сусам, чиа, маково семе), ядки (бадеми), мазните риби (сьомга и сардина), варивата (боб, леща, грах), соята и соевите продукти, вкл. тофу, смокини, зеленолистни зеленчуци.

Кога се развива алергия към белтъка на кравето мляко? Какви са симптомите за непоносимост и какво следва?

Алергията към белтъка на кравето мляко се развива, когато кърмачето консумира продукти от млечен произход, т.е. още в периода на захранване.

По отношение на симптомите те могат да се проявят като атопичен дерматит – обрив по тялото, промяна в консистенцията на изхожданията (редки, по-светли, поява на слуз в тях, а в напреднали случаи – може и кръв). Кърмачето не наддава адекватно, налице са силно изразени колики, спи неспокойно.

След установяване на алергията се спират всякакви храни от млечен произход! Ако майката кърми детето си, тя също трябва да е на безмлечна диета. Включват се адаптирани формули с частично или напълно хидролизирана белтъчна молекула, която не предизвиква подобна симптоматика.

В какви количества е добре да присъстват млечните храни в менюто на децата?

В зависимост от възрастта препоръките са различни. В момента, в който се въвеждат, сиренето и изварата трябва да са около 20-25 грама, киселото мляко  (разредено с вода в началото) – около 200-250 мл, като същото количество важи и за прясното мляко след 1 година, кашкавалът – 10-20 грама след 1 година. На една 1 година детето трябва всеки ден да консумира продукти от млечен произход. Това означава, че ако например сутринта детето е приело попара със сирене, обедното и вечерното хранене може да не съдържат млечни продукти.

Внимание:

Млякото може да бъде източник на различни бактериални инфекции като бруцелоза, салмонелоза, дезинтерия и стафилококова интоксикация, които могат да бъдат фатални в детската възраст. За щастие, съвременните методи на пастьоризация са свели честотата на тези заболявания до минимум.