Задължения на децата според възрастта

За да научим детето да бъде самостоятелно, отговорно и уверено, е добре още от ранна възраст да го „въвлечем“ в домакинските задължения. Разбира се, това, което можем да изискваме от него, е редно да бъде съобразено с възрастта му. А ние като родители би трябвало да бъдем подкрепящи и любящи. По темата разговаряме с психолога Надя Николова.

Нужно ли е да възлагаме задачи на децата, свързани с домакинството у дома?

Още от съвсем малки за децата е добре активно да участват в ежедневните дейности на семейството и да се запознават отблизо с някои, съобразени с възрастта им задължения. Опитът, който получават чрез ангажирането в дейности от света на „възрастните“, е съществен за развиването на важни качества и умения като например кооперативност, самостоятелност и поемане на отговорност.

А по този начин, карайки ги да вършат домакинска работа, дали не им отнемaме част от детството?

Мисля, че не само няма да отнемем от детството им, но ще им помогнем да растат уверени в собствените си възможности.

От каква възраст можем да им поставяме задачи и с какво трябва да бъдат съобразени те?

Разбира се, изискванията трябва да са съобразени с възрастта и специфичните особености и възможности на всяко дете, но можем да мислим за това как да ангажираме детето в дейностите от ежедневието още от ранна детска възраст – след 1-2-годишна възраст. Много по-лесно ще е за детето да се справя със задълженията си в по-късна възраст, когато отрано и постепенно е било въведено в поемането на отговорност.

Кои са основните задължения, които можем да изискваме според възрастта на детето?

Възпитаването в самостоятелност и отговорност обикновено е труден и продължителен процес, изискващ търпение и от двете страни. Правилото е, че ако децата виждат родителите си да поемат отговорност за изпълнението на различни задачи и дейности, то те по-лесно ще се приобщят към идеята самите те да имат домашни задължения.

1-2 години

В тази възраст детето изследва света около себе си внимателно и „регистрира“ всяка мимика, жест или действие на родителя. Тогава трябва търпеливо да му показваме къде например се подреждат неговите дрешки и играчки. Постепенно можем да започнем да изискваме от малкото дете да прави заедно с нас това, което сме му показали.

3-5 години

Детето между 3 и 5 години е все по-любопитно, интересите му вече са насочени към всичко, което се случва вкъщи. Можем да стимулираме интереса му да участва в приготвянето на вечерята, а след това да помогне с подреждането на масата, например. На тази възраст започват да се изграждат основни хигиенни навици, които в началото се усещат като задължения. Очаква се, че децата на тази възраст могат да се справят в известна степен и с подреждането на собственото си шкафче с дрехи, като това може да се превърне в забавна игра.

6-7 години

С тръгването на детето на училище започва по-сериозното формиране на рутинни навици и поемането на повече домашни задължения, свързани с поддържането на реда в детската стая (оправяне на леглото, подреждане на къта за учене и игра) и помощ с почистване на масата след хранене, събиране на боклук и т.н.

Критични или по-благосклонни трябва да бъдем към изпълнението на детето?

Не можем и не бива да очакваме от децата да бъдат перфектни помощници – изискват се обяснения, време и много внимание, докато успеят да свършат поставенaта задача добре. Идеята е да започнат да развиват у себе си отговорност, подреденост, структурираност на действията и не на последно място – търпение. В някои случаи задачките няма да бъдат изпълнявани както се изисква, а в други – направо ще са отхвърлени. Това е част от процеса на поемането на отговорност. Не трябва да забравяме, че целта на изпълнението на поставените задачи е да се развиват ценни качества у детето, а не детето да се обучи да бъде реален помощник в дневните ангажименти. Неуспехите в изпълнението не бива да се порицават, когато е видимо желанието на детето да помогне, защото именно чрез грешките си то се учи да се усъвършенства и да търпи неудоволствието от провала. Не само удовлетворението от резултата, но и самите вложени усилия засилват усещането му за значимост и автономност.

Важен е и начинът, по който ще стимулираме децата да помагат – когато се поставят задачи, тонът трябва да е мил и подкрепящ, но едновременно с това респектиращ. Грубото и заповедническо отношение не само няма да работи, но най-вероятно ще нарани детето и ще го откаже, а ако все пак изпълни задачата, това ще е поради страх от наказание. За да имат положителен резултат усилията ни да научим детето да поема отговорност, подходът ни трябва да е устойчив, уважителен и любящ.