Сезонът на хремите и кашлиците

Хремите и кашлиците са сред най-честите оплаквания през есента и зимата. Дали обаче студеното време ги провокира? А защо обикновено кашлицата и хремата вървят ръка за ръка? Какви средства могат да използват родителите, за да облекчат запушените и течащите нослета? Ориентир за какво е видът на кашлицата? По тези и още интересни въпроси, свързани с темата, разговаряме с д-р Цочева.

Кои са причината за неприятната хрема?

Хрема e широко разпространеното „народно“ понятие за медицинския термин „ринит“. Ринитът представлява възпаление на носната лигавица. Причините за това възпаление са многобройни, но през есенно-зимния период преобладават вирусните инфекции.

Невинаги течащият нос е резултат от простуда – през зимата, например, това може да е и физиологична предпазна реакция към вдишването на студен въздух. Основната физиологична роля на носа и покриващата го лигавица е да овлажнява и затопля въздуха, който вдишваме. Така че, когато вдишваме студен, сух въздух, носната лигавица реагира веднага с образуването на по-голямо количество слуз, чиято цел е да предпази дробовете от измръзване. Част от течността изтича навън през носа, но не е симптом на заболяване.

При вдишване на алергени или прахови замърсители през носа, слузната секреция от лигавицата също се засилва с цел по-бързо очистване на дразнещото вещество.

Противно на широко разпространеното схващане, че студеното време причинява ринита, истината е, че престоят на много хора в закрити, влажни, лошо проветрени пространства улеснява предаването на вирусите и бактериите чрез кихане, кашляне и докосване на замърсени повърхности.

Защо обикновено хремата и кашлицата вървят ръка за ръка?

За разлика от хремата, която се предизвиква от дразнене на носната лигавица, кашлицата се дължи на дразнене на кашличните рецептори. Те са разположени в най-голямо количество във фаринкса, ларинкса, трахеята, големите бронхи и плеврата. При заразяване с даден инфекциозен причинител, той не остава локализиран само в носа, а се разпространява и по съседство в лигавицата на дихателните пътища, предизвиква възпаление, оток и дразнене на кашличните рецептори, от което следва и кашлица. Ето защо хремата и кашлицата са най-честите симптоми на най-честите заболявания в детската възраст – инфекциите на дихателните пътища.

Какви са видовете кашлици, какво е характерно за тях и защо е важно да се знае какъв вид е кашлицата?

Кашлицата е рефлекторен или волеви акт, чрез който се изхвърлят секрети и други материи от дихателните пътища. Кашлицата сама по себе си не е болест, а симптом на различни заболявания на горните и долните дихателни пътища, а понякога дори на нарушения на нервната, сърдечносъдовата и храносмилателната системи. Ето защо лекарите така обстойно разпитват за характеристиките на кашлицата, за да се ориентират в огромното море от заболявания, протичащи с този симптом.

Според характерното звучене кашлицата се дели на суха и влажна. Сухата кашлица се нарича още непродуктивна. Тя не се съпровожда с отделяне на секрети, докато кашличният пристъп при влажната кашлица води до отделяне на различен по количество и вид секрет. Малките деца, които не могат да „изхрачват“, обикновено преглъщат секретите. Възникналото дразнене на стомаха, може да предизвика повръщане на храчки, което за нас лекарите е благоприятен феномен, защото така от тялото се отделят вредните токсини. Нерядко кашлицата може да е с менящ се характер – ту по-суха, ту по-влажна.

Някои заболявания като коклюш, плеврит и др. имат много характерен вид кашлица, който е познат на лекарите и допринася за бързо поставяне на правилната диагноза.

Цветът и видът на секретите ориентир за какво са?

В началния стадий на всяко вирусно заболяване на горните дихателни пътища секретите имат ясен цвят и течна консистенция. В хода на заболяването секретът от носа става по-гъст, вискозен и белезникав на цвят. Когато престои по-продължително в назофаринкса, секретът добива жълтеникав цвят. Така сутрин след ставане първите „сополи“ са жълти, след което отново стават белезникави. Но ако секретът е обилен, жълт на цвят през целия ден, съпровожда се от болка в главата, лош дъх, температура, обикновено се мисли за наслагване на бактериална инфекция.

Зеленикавите секрети говорят за напредване на бактериалното възпаление и обикновено се съпровождат от други симптоми: гадене, силно главоболие, мускулни и ставни болки, слабост и неразположение, загуба на апетит, възпалено гърло, суха или влажна кашлица, и изискват преглед от лекар.

Какво ще рече задна хрема?

Под задна хрема се разбира стичането на секрет по задната стена на назофаринкса. Често причината за задна хрема при децата е увеличената трета сливица, т.нар. аденоидна вегетация. В будно състояние обилният стичащ се секрет се усеща като по-честа необходимост от преглъщане. Когато детето легне и заспи, секретът се натрупва в гърлото и това предизвиква кашлица и често събуждане, поради нуждата от отхрачване. Натрупаният секрет, особено когато има гноен характер, води до възпаление на гърлото, понякога и на гласните връзки, от което следва и промяна в гласа.

Кога се налага вземането на назален и гърлен секрет? Кои бактерии се изолират най-често?

Микробиологичните изследвания на гърлен и назален секрет са част от диагностичния алгоритъм при съмнение за бактериално усложнение при инфекции на горните дихателни пътища. Невинаги обаче изолирането на патогенен причинител е равнозначно на бактериална инфекция, защото е възможно и състояние на колонизация. Микробиологичните резултати трябва да се интерпретират в съответствие с общото състояние на детето, физикалния преглед и патологичния терен.

В носната лигавица се намира твърде разнообразна микробиологична флора, като най-често се изолират Staphylococcus aureus, Mоraxella, Haemophillus, Streptococcus pneumonie. Но тези бактерии са налични в различно количество и съотношение в назофаринкса на всички хора. Ето защо интерпретацията на резултатите от носния и гърлен секрет трябва да е задължително от лекар, работещ с деца.

Колко време могат да изчакат родителите да отшумят неприятните хрема и кашлица и как могат да помогнат през това време?

Типичният ринофарингит е с благоприятна еволюция и обикновено за 6-7 дни настъпва значително подобрение в състоянието на детето. Освен това той не се съпровожда с чувствително нарушение в храненето, спането, общата активност на болното дете. Родителите могат да помогнат, като подържат нослето свободно от секрети, чрез капки или спрей на основата на физиологичен или хипертоничен разтвор на сол, проветряват често дома и поддържат стайна температура около 20 градуса, както и като дават достатъчно течности на децата.

Кога е задължителна консултацията с лекар?

Когато говорим за болно дете, винаги имаме предвид детето като цялостен организъм, а не разглеждаме само отделен симптом на болестта. При положение, че общото състояние на детето е добро или леко увредено – то се храни, спи, жизнено е, смее се и плаче по характерния за него начин, няма затруднения в дишането, пишка в обичайни количества и симптомите на болестта (хрема и кашлица) имат тенденция към намаляване в рамките на 3-4 дни, тогава подпомагаме естествените сили на организма с изброените по-горе средства.

Ако обаче родителите забележат, който и да е от симптомите – силна бледост, липса на нормален отговор при повикване, изразена сънливост, слаб, писклив или непрекъснат плач, учестено дишане и стенене, учестен пулс (при липса на фебрилитет), сухи лигавици, оскъдно уриниране, обриви по тялото и висок фебрилитет (над 39 градуса във възрастта над 3 месеца и над 38 градуса във възрастта под 3 месеца), трябва незабавно да се консултират с лекар.

До какви усложнения може да доведат неизлекуваните хреми и кашлици?

Най-честите усложнения са разпространение на инфекцията по съседство – към средното ухо, синусите, горните и долните дихателни пътища, цервикалните лимфни възли, както и хронифициране на състоянието. Особено внимателни трябва да бъдем в кърмаческата възраст, поради незрелия имунен отговор.

Кои са най-честите грешки на родителите при лечението на хрема и кашлица?

Най-честата грешка при лечението на децата е т. нар. полипрагмазия – използването на ненужно много медикаменти. Това води до съпротива у детето и нежелание да приема каквото и да било. Необходимо е използването на ограничен брой, доказали своята ефективност средства, и то за максимално кратък период!

Правила за употребата на сиропите и капките за нос

Употребата на сиропи за кашлица и капки за нос е строго съобразена с възрастта на пациента. Във възрастта до 1 година се избягва употребата на т.нар. сиропи експекторанти, които силно увеличават количеството секрети в белите дробове. Бебето, поради слабата си физическа активност и продължителния престой в легнало положение, не може ефективно да ги отдели и съществува риск от натрупването им в дихателните пътища и затруднения в дишането.

Продължителното прилагане на капки за нос със съдосвиващ ефект може да доведе до точно обратния резултат: медикаментозен ринит. Прилагането на локални антибиотични капки, които не са предназначени за назалната лигавица, може да предизвика алергични реакции или други странични ефекти, особено при малки деца.

Като общо правило: Колкото по-малко е детето, толкова по-щадящо трябва да е лечението!

Как да облекчим болното носле

  • Прием на достатъчно течности. Влажният въздух и течностите допринасят за по-лесното отделяне на секрета.
  • Промивки на носа с физиологични, изотонични и хипертонични 3.5% солеви разтвори. Промивките изчистват натрупалата се слуз върху лигавицата, а с това се отстраняват и вирусите, и бактериите по нея. Разтворът се впръсква в нослето, изчаква се около 5 минути, след което се издухва.
  • Евакуиране на секрета чрез издухване или аспирация. Целта е да се предотврати задържането на секрета и стичането му в гърлото, което причинява кашлица. Най-добър резултат от издухване на нослето има след предварителната му промивка с разтвор, препоръчително да се прави минимум 3-4 пъти на ден при хрема. При бебетата и малките деца може да се използва аспиратор за нос, който служи за изсмукване на секрета и прочистване на носните пътища.
  • Използване на капки за нос. Капките и спрейовете за нос, съдържащи съставки като ксилометазолин, псевдоефедрин или фенилефрин, се наричат назални деконгестанти. Те помагат на лигавицата да отбъбне. Трябва да се използват само в острата фаза, съобразно възрастта на детето, за не повече от 5-7 дни.
  • Ако няма подобрение в рамките на 2-3 дни и хремата се задълбочи (промяна на цвета на секрета, повишаване на температурата), тогава е необходима консултация със специалист.