Защо да не се страхуваме от ваксините

Ваксините са лекарствени продукти, които се прилагат със специфична цел – да осигуряват имунитет, защита у имунизирания човек, дете или възрастен, към заразните заболявания, срещу които са създадени. Прилагането на ваксина се нарича имунизация или ваксинация. Защо ваксините са необходими и не бива да се страхуваме от тях, разговаряме с д-р Владимирова.

Защо ваксините са необходими?

За да защитим, доколкото е възможно, себе си и близките си от заразни болести, които могат да бъдат предотвратени чрез ваксинация. В по-голям мащаб – да допринесем за общото здраве в обществото, в което живеем. Повечето заразни болести обикновено имат потенциал за интензивно разпространение сред неимунно население (население, което не е боледувало от определена инфекциозна болест или не е ваксинирано срещу същата). След заразяване, освен че заболяването може да протече тежко, то може  да има и сериозни усложнения, понякога с инвалидизация за цял живот.

Ваксините предпазват от заразното заболяване, срещу което са създадени. Затова ваксинацията е най-добрият начин родителите да предпазят детето си от заболяването. Ваксиналните програми, изпълнявани в продължение на десетилетия, имат огромен, видим ефект за подобряване на детското здраве. Така например детският паралич, дифтерията, тетанусът отдавна са елиминирани в България, а други заболявания са в тенденция на постоянно снижение. В резултат – намаляват заболяванията, намаляват хоспитализациите, намаляват усложненията. През целия си живот, в един или друг момент, всички ние се нуждаем от ваксини. Днес повечето млади родители не са боледували от тежките заразни болести, срещу които са били имунизирани в детството си.

Преди поставянето на ваксина с какво се съобразява лекарят?

Лекарят се съобразява със здравословното състояние на този, когото ще имунизира. Понеже обикновено говорим за детските ваксинации, искам да подчертая, че българските педиатри са изключително отговорни към своите малки пациенти, а и към техните родители. Преди поставяне на ваксина, лекарят преглежда детето и преценява дали е здраво в този момент. Извършва ваксинацията, след като се увери, че детето е здраво и може да бъде ваксинирано. Приема се, че леките неразположения не са противопоказани за ваксинация.

Крият ли рискове ваксините?

Ще повторя, ваксините са създадени да ни предпазват от конкретно заразно заболяване. Те се прилагат на здрави хора и са проектирани и произведени така, че допустимият риск да бъде минимален.

Какви реакции са възможни след поставянето на ваксина?

Като всеки лекарствен продукт ваксината може да предизвика страничен ефект, т.е. реакция, различна от създаването на имунитет. Обикновено тези реакции са установени, наблюдавани, известни. В повечето случаи те са леки, често локални (на мястото на поставяне на ваксината) и бързопреходни (преминават за часове или до няколко дни). Списък с възможните реакции и тяхната честота е предоставен от производителя в листовките на ваксините и кратката характеристика на продуктите, за да обърнат внимание на тях както лекаря, така и родителя, които ще наблюдават детето след ваксинацията. От една страна, това е нужно, за да се избегнат излишните безпокойства, а от друга, за да се реагира своевременно и адекватно при необходимост.

При наблюдаване на нежелана реакция след ваксинация тя трябва да бъде съобщена (това могат да направят както медицинските специалисти, така и родителите), регистрирана и отчетена. Сигнали се подават в Изпълнителната агенция по лекарствата. Случаите на сериозна реакция след ваксинация се проучват, търси се причинно-следствена връзка между ваксината, ваксинацията и наблюдаваната реакция. Вземат се мерки. Системата в България е свързана с подобни международни системи.

Защо не бива да се страхуваме от ваксините?

Преди да бъде одобрена за прилагане, всяка ваксина преминава през няколко последователни етапа на изследване за имуногенност, т.е. дали може да предизвика имунитет, за безопасност – причинява ли странични реакции и какви, за ефективност – предпазва ли от заболяването, за което е създадена.Тези изследвания продължават с години. Резултатите от клиничните проучвания се анализират много внимателно и след преценка, че са изпълнени поставените цели, след инспекция на самия производител за работа в съответствие с критериите за добрата производствена практика, едва тогава се издава разрешение за употреба. Разбира се, усилията не спират дотук. След като започне масово приложение на ваксината, продуктът е под постоянно наблюдение, което при нов такъв е засилено. Целта на ваксинацията е да ни предпази, а не да ни увреди!

Какво представлява понятието „колективен имунитет“?

Положение, при което сред населението има достатъчно хора с имунитет срещу дадено заразно заболяване (получен или след преболедуване, или чрез ваксинация), така че да не се допусне разпространение на заболяването от човек на човек. В такава ситуация дори да има неимунни индивиди (т.е. хора без имунитет – например малки бебета, хора с хронични заболявания и др.) за тях съществува някаква защита, защото възможностите заболяването да се разпространява сред населението са ограничени.

Колективният имунитет не е постоянна величина, той се създава и се поддържа. Затова е необходимо да имаме разбиране за него. Например, дори едно заболяване да е елиминирано, имунизациите не се прекратяват дотогава, докато подобно решение не се вземе на международно ниво.

Какво обаче наблюдаваме през последните години – поради липса на дадено заразно заболяване, част от хората вземат решение да не предприемат ваксинация за себе си или за хората от семейството си. Ако подобни решения са продиктувани от презумпцията, че околните ме пазят (колективен имунитет в действие), броят на неимунизираните ( респ. хората без имунитет) постепенно нараства. И тогава идва един критичен момент, в който колективният имунитет е спаднал до степен, че вече не пази.