Приятели с диабета

Голяма част от родителите смятат, че детето им е отключило диабет, защото е яло много шоколад, бонбони или сладолед. Инсулинозависимият захарен диабет обаче е автоимунно заболяване у генетично предразположени хора и няма нищо общо с начина на хранене. Нерядко родителите търсят кой от тях е виновен за заболяването и е предал „лошия ген” на детето. Виновен обаче няма!Близо 85% от децата със захарен диабет тип 1 нямат родственици със същото заболяване. От друга страна, децата, които имат родственик от първа линия със захарен диабет тип 1, са с 15 пъти по-висок риск да отключат заболяването.

Кои са причините за диабета?

Диабет тип 1 е заболяване, в чиято патогенеза участват множество фактори с ненапълно изяснена функция – генетична предразположеност, фактори на средата на живот, имунната система, β-клетките на панкреаса…

Генетичната предразположеност към захарен диабет тип 1 се определя от над 60 генетични варианта. Но сама по себе си тя не е достатъчна за отключване на заболяването. Глобалното нарастване на заболеваемостта от захарен диабет тип 1 през последните 30 години, паралелно с намаляване на дела на индивидите, които носят рискови гени, потвърждава ролята на съвременната среда в патогенезата на това заболяване.

Отключващите заболяването външни фактори (инфекции, храни и/или химични субстанции), които потенцират унищожаването на инсулин продуциращите β-клетки на панкреаса, остават все още неизяснени. Единственият външен фактор с доказано значение за развитието на захарен диабет тип 1 е вродената рубеола. Предполагаеми фактори са прекарани ентеровирусни инфекции (по-популярни като причиняващи „летен грип”) през бременността и ранното детство – ранното въвеждане на множество чужди антигени в хранителния режим на кърмачето. Наскоро бе отхвърлена и ролята на глутена и на протеините на кравето мляко като провокиращи заболяването фактори.

Диабет тип 2 е заболяване, причините за което също не са напълно проучени, но е налице тясна връзка с наднорменото тегло и затлъстяването, наследствеността, етническата принадлежност. Сред основните рискови фактори, които подлежат на промяна, са: затлъстяване, нездравословно хранене, заседнал начин на живот, предиабет, тютюнопушене, гестационен диабет. Повечето от децата със захарен диабет тип 2 са били с ниско или с високо тегло при раждането.

Какви са симптомите на диабета?

Симптомите на захарен диабет тип 1 включват по-често уриниране, нерядко с нощно напикаване (енуреза), повишен прием на течности и загуба на тегло за период 2 до 6 седмици. Възможно е в някои случаи началото да е нетипично и да е причина за късното откриване на заболяването. При част от децата има бърза поява на симптомите и за няколко дни се развива диабетна кетоацидоза, а при други началото е бавно за няколко месеца. Най-общо казано, началото на захарен диабет тип 1 може да бъде спешно и неспешно.

Симптомите на неспешната клинична изява са:

  • жажда и повишен прием на течности;
  • често уриниране, поява на нощно напикаване при деца с изграден навик да ползват тоалетна;
  • вагинална кандидоза (гъбични инфекции), особено в предпубертетна възраст;
  • хронична загуба на тегло;
  • замъглено зрение;
  • раздразнителност, влошаване на успеха в училище;
  • чести кожни инфекции.

Симтомите на спешна клинична изява са:

  • дехидратация (обезводняване);
  • многократни повръщания;
  • продължаващо често уриниране, независимо от тежката степен на обезводняване;
  • загуба на тегло;
  • рубеоза (зачервяване) на бузите;
  • дъх на ацетон или гнили ябълки;
  • хипервентилация с т.нар. кусмаулово дишане – учестено и дълбоко дишане;
  • неврологични отклонения – дезориентация, нарушено съзнание, по-рядко кома;
  • шок (учестен, мек и филиформен пулс);
  • понижено кръвно налягане (късен и рядък симптом при деца).

Как се поставя диагнозата?

Критериите за поставяне на диагнозата се базират на измерването на кръвната захар, независимо от наличието или липсата на симптоми на заболяването. Диагнозата бързо се потвърждава чрез установяване на значително повишени стойности на кръвната захар в клинична лаборатория, а не с глюкомер.

Критериите за диагнозата включват:

  • симптоми на захарен диабет, плюс измерено ниво на кръвната захар ≥11.1 mmol/l, независимо по кое време на деня и независимо от последния прием на храна;
  • измерено ниво на кръвната захар ≥7.0 mmol/l на гладно след минимум 8 часа глад;
  • ниво на кръвната захар ≥11.1mmol/l на 2-ия час след извършването на орален глюкозо-толерантен тест;
  • ниво на гликиран хемоглобин (HbA1c) ≥6.5%.

От значение за диагнозата е и изследването на асоциираните със захарен диабет тип 1 автоантитела – GAD 65, IA-2, IAA, ZnT8. При наличие на наследственост се назначават генетични изследвания.

Внимание: установяването на еднократно повишена стойност на кръвната захар при отсъствието на симптоми на заболяването не е критерий за поставяне на диагнозата!  Повишена кръвна захар е възможно да бъде открита в хода на травма, остра инфекция, сърдечносъдова, оперативна или друга стресова ситуация. Това повишаване обичайно е преходно и не трябва да се счита за захарен диабет.

Какво е лечението?

Лечението на захарен тип 1 включва заместително лечение с инсулин, здравословен начин на хранене, физическа активност, обучение на пациентите и техните семейства. Инсулинът се прилага подкожно и неколкократно на ден с инсулинова писалка или като постоянна инфузия с инсулинова помпа. Много е важно и двамата родители да участват в ежедневната грижа на децата с диабет. Съобщаването на диагнозата в много от случаите е шок за пациентите и техните семейства. Още по-голям е шокът, когато те бъдат информирани, че лечението е единствено с инсулин за цял живот.

В условията на съвременната медицина се осигурява добро качество на живот на децата със захарен диабет тип 1. Въпреки това драстично подобрение в грижите за пациентите със ЗД, те все още остават зависими от необходимостта от ежедневно мониториране на заболяването чрез често следене на кръвната захар, адаптиране на инсулиновата доза спрямо нейните стойности и приетите с храната въглехидрати.

От съществено значение е още от самото начало на болестта децата и родителите да бъдат обучени на добър контрол над диабета, децата да бъдат насърчавани да водят нормален живот, да спортуват, да правят това, което биха правили, ако нямаха диабет.

Лечението на захарен диабет тип 2 се свежда до насърчаване на здравословния начин на живот чрез промяна в поведението, включващо рационален хранителен режим, тренировки и физически упражнения, поддържане на нормално телесно тегло.

Препоръки за хранителния режим при деца със захарен диабет

  • елиминиране на съдържащите захар безалкохолни напитки и сокове –пълното им премахване и заместването им с вода могат да доведат до значителна загуба на тегло;
  • увеличаване на приема на пресни плодове и зеленчуци – поне 3 пъти на ден;
  • ограничаване на приема на храни, съдържащи кристална захар и глюкозо-фруктозен сироп;
  • ограничаване на приема на пакетирани храни – кроасани, вафли, чипсове, снаксове и др.;
  • редуциране обема на порциите;
  • ограничаване на приема на храна извън дома;
  • ограничаване на приема на високовъглехидратни храни – ориз, нишесте, тестени изделия.

Храните и напитките с етикет „За диабетици” също не се препоръчват. Често те са с високо съдържание на мазнини и могат да съдържат подсладители със слабителен ефект като например сорбитол.

Освен хранителният режим, децата със захарен диабет трябва да бъдат насърчавани да имат поне 60 минути на ден умерено до по-интензивно физическо натоварване. Необходимо е и ограничаване  на екранното време (компютър, таблет, телевизор, смартфон и др.) до по-малко от 2 часа на ден.

Приятели с диабета?

Инсулинозависимият захарен диабет е хронично заболяване, което изисква ежедневна грижа и оказва влияние върху целия живот на семейството. Задачата на лекуващите лекари е да помогнем на болните деца и техните родители да се сприятелят с диабета и да не го приемат като враг, а да чувстват, че могат да поемат отговорност за собственото си лечение и сами да ръководят живота си. Постигането на добър гликемичен контрол при децата с поддържане на ниво на гликиран хемоглобин <7.5% или < 7% (в зависимост от възрастта и някои други фактори) е от ключово значение за предотвратяване на усложненията.