Децата са наше отражение

„Мармот“ е семейно издателство, което търси и издава произведения, близки до съвременното дете, съобразени с неговата чувствителност и с начина, по който възприема и обработва информацията. „Вълшебникът се смее последен“ е най-новата книга от суперуспешната детска поредица „Приключенията на мотовете“. Срещнахме се с Радостина Николова, автор на поредицата, да си поговорим за мотовете и четенето :).

Лесно ли се пишат книги за деца?

Писането, като всеки друг занаят, крие своите силни и слаби моменти. Има ситуации, в които текстът се излива като река, и други, на които се препъва на всяко камъче. Зависи от героите и тяхната нагласа да ми разкажат историята си. Някои са по-срамежливи, други са прикрити, трети пък бърборят много. Не бих казала, че е лесно да се пише по принцип – независимо дали става дума за книги за деца или за възрастни. Със сигурност е предизвикателно и интересно, но е и градивен процес, по време на който научавам много за себе си, докато опознавам героите си и общувам с тях.

Какво ви вдъхнови за създаването на мотовете?

Това е история, която съм разказвала десетки пъти и макар да е много мил спомен, вече ми се иска да се фокусирам повече върху това, което произтече от книгите за мотовете. А именно фактът, че нещо, стартирало като хоби преди 7 години, успя да промени живота ми на 180 градуса. И, в крайна сметка, да постави началото на проект, с който се гордея и в който тепърва ще влагам цялата си енергия и страст. Издателство „Мармот“ стартира преди година с целта да търси, открива и насърчава хубавите книги, с които децата ще видят онази страна от четенето, която носи пълноценно удоволствие. В портфолиото ни вече имаме, извън моите книги, различни заглавия за деца от 1 до 12 год.

За каква възраст е подходяща поредицата „Приключенията за мотовете“?

Поредицата „Приключенията на мотовете“ е най-подходяща за деца в начален курс в училище – от 7 до 10 год.

“Приключенията на мотовете” беше публикувана и в Китай. С какво си обяснявате интереса към мотовете не само от българските, но и от китайските деца?

С това, че са нетипични, смешни и сравнително леки за четене. Мисля, че децата бързо се припознаха в тях заради темперамента, интересите и диалозите им.

Много родители споделят, че днешните деца не искат да четат… Така ли е? Какво показват вашите срещи с децата?

Дори не знам как точно да разбираме това клише – като обвинение към децата, към родителите или към средата? Истината е, че е и така, и не е така. Децата четат, когато им е интересно, когато са видели примера, когато нещо ги „отключи“. И обратното – децата не четат, когато вярват, че децата не трябва да четат. Ако един родител не иска да положи усилия в посока да мотивира детето да чете, не е честно да мърмори, че неговото дете предпочита други забавления. Децата са наше отражение, особено докато растат. За да обикнат книгите, те трябва да се чувстват уютно в компанията им. А това се гради от първия ден.