Как да подготвим първото дете за появата на второто

Ако вече имате едно дете и очаквате второ, със сигурност се вълнувате кога и как да кажете голямата новина на вашето съкровище – че ще става батко или кака. Как ли ще приеме новината? Ами ако не иска бебето? Дали ще има хармонични отношения между двете деца? За да бъдете подготвени и по тази тема, разговаряме с психолога Петя Йорданова.

Кога да съобщим на детето, че се очаква бебе в семейството?

Има семейства, които с готовност говорят за това още щом видят двете чертички на теста за бременност. А има и такива, които предпочитат да изчакат отминаването на първия триместър и тогава да коментират. Всичко зависи от нагласите на конкретното семейството. Все пак, добре е с детето да се говори веднага след като родителите са готови за това, като не бива да се чака прекалено дълго. Децата са изключително сензитивни същества и веднага ще усетят промяната, която настъпва при родителите им, ето защо обяснението не бива да се отлага дълго. Достатъчно е на детето да му се каже, че в семейството се чака бебе, че има още доста време, докато се появи, че още не знаем дали ще бъде момче или момиче, че в началото то ще бъде съвсем мъничко…

Какво да правим в зависимост от реакцията на детето – ако е възторжено или ако е настроено негативно?

За родителите по-притеснителна е негативната реакция. Често детето избухва в плач и казва: „Аз не го искам“. Или пък категорично заявява: „Ако е момче/момиче, аз изобщо няма да го обичам“. Важно е родителите да запазят спокойствие и присъствие на духа при тези изказвания, както и да вземат предвид възрастта на детето. Добре е да му обяснят с прости думички, че това бебе са го поискали мама и тати точно така, както са поискали и него. А на провокацията: „Аз няма да го обичам“, отговорът е: „Добре. Няма и нужда да го обичаш ти, то си има родители, които ще го обичат, както и ти си имаш родители, които безкрайно те обичат“. Разбира се, че щом се появи бебето, по-голямото дете ще го обича, това е естествен процес. Негативната реакция у детето е израз на неговата тревога от промяната в ежедневието и живота въобще, израз на емоционална несигурност („Дали мен ще продължават да ме обичат?!“).

Как да подготвим детето, че ще става батко/кака? От значение ли е разликата между първото и второто дете?

Възрастта на първото дете е от голямо значение. Две-три годишните деца например са доста егоцентрични, това е част от възрастовото им развитие. Те изобщо не могат да си представят какво означава, че в семейството ще има ново бебе. На тях им липсва разбиране и житейски опит, за да могат да имат някакви очаквания, свързани с новото бебе. При пет-шест годишните и по-големи деца пък стои проблемът, че може да искат твърде много да се грижат за бебето и да се превърнат в една малка майка или малък татко, което не е добре нито за едното, нито за другото дете. Или пък да изпитват чувства на ревност, притеснение и дори гняв.

Много важно е как ще говорим на детето. Изрази, които го натоварват с отговорност, са неуместни. Не бива да му казваме: „Ти много ще го обичаш!“, „Ти ще бъдеш неговия батко и трябва да го пазиш!“, „Трябва да се грижиш за него!“. Бебето си има родители за всички тези неща.

Полезна подготовка за идващото бебе е да разкажем и да говорим на по-голямото дете за това, което ще се промени конкретно в неговото ежедневие и в ежедневието на семейството – например  кой къде ще спи, дали ще дойде някой (в повечето случаи баба), който ще остане при семейството, за да помага. Добре е да му се говори, че новото бебе е много зависимо от мама и тя ще трябва да му отделя доста време, за да го храни, обгрижва и успокоява. Точно както е правила и с него, когато е било новородено.

Подходящо е да се покаже албум с бебешки снимки, за да види детето как са се грижели за него тогава. Ако майката си е водила бебешки дневник за развитието на детето, да му се почете от него, да му се покажат дребни спомени, които много родители пазят – гривничката от родилния дом, кичур бебешка коса, пъпче, зъбче или кой каквото има.

За да подготвим детето, могат да се използват и детски книжки, които онагледяват какво се случва през бременността и първите дни с новото бебе у дома. А по-креативните родители могат сами да измислят приказка. Децата се свързват отлично с метафорите, разпознават се и се идентифицират с героите, което улеснява отработването на тревогите и страховете.

Не на последно място по важност е това родителите да позволят на по-голямото дете да участва в подготовката за идващото бебе. Да му предложат заедно да изберат и подготвят легло и аксесоари, необходими дрешки, да го попитат за мнението му относно името на бебето…

Когато вече бебето се е родило, на какво да обърнем внимание, за да не се почувства първото дете пренебрегнато?

Независимо в каква възраст е детето, то има нужда от време, което да прекарва насаме с родителите си. Тъй като в повечето случаи майката е ангажирана повече с грижите за новороденото, важно е тя да намира време (поне 30-тина минути на ден), което да прекарва само с по-голямото дете. Време, в което да излязат сами на разходка, да се почерпят, да почетат книжки или просто да поиграе заедно с детето без намесата на трети човек. Това важи и за двамата родители.

Не забравяйте да казвате и показвате на детето си, че го обичате! Всеки обича да чува това от любимите си хора и вярвам, всеки познава лечебната сила на топлата прегръдка. Едно дете, което се чувства разтревожено, притеснено и несигурно от новата ситуация, има още по-голяма нужда от утехата и топлината, идващи от обичащите го хора.

Как да изградим хармонични отношения между двете деца?

Това е нещо, за което всеки родител мечтае и към което се стреми. Но помислете – вие имате цялата любов, време и внимание на вашите родители, пространството вкъщи също е почти изцяло на ваше разположение, изведнъж се появява някой, който „краде“ времето, вниманието, със сигурност и любовта на родителите ви, по-късно и играчките ви, а може да се „намъкне“ и в стаята ви. Това преживяване на по-голямото дете веднага поставя по-малкото в ролята му на натрапник. Поражда ревност, понякога агресия – дори и у деца, които никога преди не са посягали на друг. А някои деца регресират, т.е. мислят, че трябва да се държат като бебето, за да имат любовта и вниманието на родителите си. Започват да лягат в бебешкото легло, искат биберон, напишкват се…

Тук е много важно да се намеси бащата. Добре е да започне той да обръща внимание на детето, за това че то е по-голямо, за вещите, играчките и игрите му „Виж, ние сме големи и може да играем тези игри, а ако беше като бебето – нямаше да може“. Ако детето е момче, може да му се казва дори: „Ела, ние мъжете ще излезем на разходка.“ Или: „Ти си голям, ти ще дойдеш с мен.“ Защото ролята на бащата е, както казва Франсоаз Долто, да „произвежда в по-горен чин по-големия, за да предотврати неговите реакции на ревност“.

Хармоничните отношения между децата се изграждат трудно, защото те зависят много от умението на родителите им да родителстват над тях като над единствени деца. Много родители мислят, че трябва да дават, правят и да се държат по еднакъв начин с децата си, но не. Децата са в различни възрасти, те имат различни потребности и нужда от различно отношение. Отношение като към единствено дете в семейството, защото то наистина е единственото дете на тази възраст.