Да бъдеш баща по време на пандемия

Има ли бащата специална роля в извънредни ситуации, каквото е и настоящата с пандемията от коронавирус? Как таткото може да помогне на детето? Кое прави поведението му по-различно от това на майката? По темата разговаряме с психоаналитика Весела Банова.

Каква е ролята на бащата в тази извънредна ситуация?

Има ситуации, които ни изненадват, защото са непредвидими, точно като сегашната ситуация с пандемията. Тогава бащата се изправя и казва: „Така е, не е другояче“. Когато се натъкнем на нещо, което ни застрашава, защото е трудно да бъде осмислено и назовано, тогава бащата изпълнява тази функция чрез езика и помага на детето си да облече в смисъл това, което то преживява. Той е този, на когото му стиска да бъде до детето си, когато му е най-трудно, и да му казва по възможно най-спокойния и автентичен начин „Това е положението, така е!“. Точно както, когато детето, което се учи да ходи или да кара колело, падне и от раничката на коляното му тече кръв. Тогава бащата не духа ожуленото и не вика на помощ добрата фея, а просто казва: „Да, ти падна, удари се и от раната ти потече кръв. Ще сложим превръзка, малко ще щипе!“

Само бащата ли може да казва и да прави нещата по този начин?

Важната функция на бащата да казва верните думи и така да помага на детето да разбере, че има неща, които не могат да се променят, се изпълнява чрез езика. Това може да го прави всеки, който общува с детето. Например, наскоро, разхождайки се в парка, траекторията ми се пресече с тази на едно семейство. Отпред братчето и по-голямата му сестра караха колелета, а отзад вървяха родителите и всеки гледаше в телефона си. На завоя точно пред мен сестричката засече брат си и той падна. Тя се отдалечи гузно напред, той се просна на земята и ревна с все сила. Виждайки това, майката и бащата започнаха да се карат. В това време се изравних с падналия колоездач, спрях се до него и спокойно го попитах дали е гледал състезания по колоездене. Въпросът ми го изненада, той спря да реве и ме погледна с очакване. Повторих въпроса си и тогава момчето ми отговори „да“. Аз му отвърнах, че само истинските колоездачи падат. Детето спря да плаче и стана от земята. Аз продължих разходката си. На изхода на парка забелязах семейството в добро душевно равновесие – майката и бащата пиеха кафе, а децата скачаха щастливо на батут.

Къде е пресечната точка между функцията на бащата и неговата роля?

Като говорим за функцията на бащата и за ролята на бащата, те могат да се срещнат в това, което наричаме да покажеш на детето света. Бащата е този, на когото му отива да покаже на детето света. Да седнат заедно на пода и да разтворят географския атлас, да разглеждат глобуса, за гледат филм за природата или далечни страни… И в този порядък бащата да покаже на детето някоя подходяща за деца информация какво представлява Ковид-19. Бащата показва на детето си света и отваря място за различието. Такава е бащината любов – като любовта на християнския бог. Тя не изисква съблазняване и благодарност. Бащината любов отваря място на всеки, независимо колко е различен и придава на различието достойнство и стойност на уникална черта.

Още за COVID-19 и децата, четете в извънредния брой ТУК