Семейството като изход от кризата

Намираме се в извънредна ситуация, която подлага на изпитание устойчивостта ни не само като личности, но и като семейство. Голямото предизвикателство пред нас като родители е как да създадем семейна среда, в която децата да се чувстват сигурни и спокойни, а самите ние да съхраним себе си и отношенията си с партньора. От какво зависи как ще възприемем кризата в момента, как да говорим с децата за случващото се и как да излезем по-силни и сплотени? По темата разговаряме с психолога Яна Алексиева.

От какво зависи как ще възприемем в семейството една криза – дали ще бъдем по-силни или ще се разклатим?

Как ще възприемем, преживеем и излезем от кризата е много индивидуално за всеки – за всяко дете, родител, семейство.

Как децата приемат извънредната ситуация зависи почти изцяло от родителите. Колкото повече не се тревожим и им показваме, че ще се справим и с това, толкова по-спокойно ще протекат дните ни.

В този момент от кризата повечето хора се намираме в период на адаптация, на приемане, на наместване на задачи и дейности. Сега е моментът, в който можем да направим различни равносметки, да потърсим нови решения за себе си, за децата си, да подредим домовете и мислите си… И така, да излезем по-силни от кризата.

Има едно много интересно понятие, което се нарича „резилианс” – то е много подходящо за сегашните дни. „Резилианс” е термин, който идва от физиката и характеризира устойчивостта на удара. В психологията той придобива и друг аспект – динамичност, в смисъл че след травма и криза, човек се възстановява и отново се изгражда и продължава. Казано по друг начин, резилианс е способността на човек да се развива и израства в трудни условия. И в този аспект е много важно родителите да не се опитват да предпазят децата си от всичко, което може да се случи, защото това няма да им помогне, а ще ги направи раними и неспособни да се справят. Няма развитие без трудности, нали? Важно е да живеем живота заедно с децата си.

Как да говорим с децата за проблемите?

Децата в по-малка възраст преминават през много емоции, но те са сравнително нетрайни и бързо отминаващи. Важното е родителите да обърнат внимание на тези емоции, да говорят за тях, да ги разиграят, тъй като ако детето е по-малко, му е трудно да борави с думите.

Ако детето изпитва страх, гняв, тревога, добре е да спрем и да обърнем внимание, да не отминаваме емоцията му, да разберем какво се е случило, какво го е провокирало, да го изслушаме и да дадем пространство първо самото дете да предложи решение. Много често децата имат решение, но им трябва време да намерят думите и да говорят, да съберат смелост. Същото се отнася и за емоциите им на радост, удоволствие и щастие… Важно е като родители да подкрепяме повече тези емоции. И да не забравяме, че понякога децата ни нямат нужда да говорят с нас, имат нужда от пространство да помълчат или да споделят със свои приятели – трябва да уважим тази нужда.

В ситуация на пандемия – как да обясним случващото се на децата?

Спокойно и честно! Така, както ние усещаме ситуацията. Може да им разкажем какво знаем, как да се предпазваме, защо си стоим вкъщи и не можем да сме дори с баба и дядо и че това е, за да помогнем на всички по-бързо отново да сме заедно… Децата ни вече са свидетели на извънредната ситуация и те се адаптират по-бързо от нас.

Винаги можем да погледнем нещата заедно по друг начин – този период е време за семейството и за да сме повече заедно. Време, което не се е случвало до момента и може би няма да се случи.

Вашите съвети за справяне с криза в семейството?

Родителите са основата, на която стъпват децата и се оглеждат към света. По тази причина от родителите зависи как ще се премине не само през тази криза, но и през всяка друга. Сега наистина е време родителите да прекарват качествено време с децата си, макар затрупани с ежедневни грижи и работа от вкъщи. Сега е и времето всеки възрастен да се свърже с детето в себе си и да си припомни колко е приятно да играе на игри, да строи кули от кубчета или да рисува с тебешири пред блока си. Да прочете много детски книги и да изгледа любимите на детето си анимации.

Кога е нужен психолог?

Винаги, когато човек не може да се справи сам или има нужда от обективна обратна връзка, когато му е необходимо пространство, за да бъде изслушан – тогава може да се обърне към професионалист, психолог или терапевт.

В съвремието, в което живеем, много родители се справят сами, и няма как да черпят опит от другото поколение. В същото време много нови и съвременни тенденции промениха възгледите на родителите и поставиха децата на много важно и различно място, което също е повод да се потърси подкрепата на психолог, който да подкрепи родителството.

Още за COVID-19 и децата, четете в извънредния брой ТУК