Пълната кръвна картина: какво ни показва и как да я разчитаме

Какво означават данните на пълната кръвна картина в лабораторните изследвания? Как да разчитаме цифрите в нея, кога имаме повод да се притесняваме и кога трябва да бъдем спокойни? Подробни отговори на тези и още въпроси ни дава д-р Веселин Венков.

Какво представлява пълната кръвна картина?

Това е най-често назначаваното лабораторно изследване за оценка на общото състояние на човека, съкратено може да го срещнете и като ПКК. Когато се чувствате уморени, отпуснати, имате температура или болки, независимо къде, лекарят назначава пълна кръвна картина. Нейното разчитане е първата крачка в диагнозата на много заболявания.

Какво включва тя?

Кръвната картина включва от 8 до 30 показателя, в зависимост от хематологичния брояч, с който е оборудвана лабораторията. Ние, във „Вита“, разполагаме със Sysmex, който е в челната тройка на най-добрите апарати като прецизност и достоверност на измерването.

Кръвта се състои от клетки и течна част – плазма. Тези клетки – еритроцити, левкоцити и тромбоцити, се образуват в костния мозък и постъпват в системното кръвообращение в зависимост от нуждите на организма. За да се изкачите на Еверест, например, ще трябва няколко седмици да поживеете на по-голяма надморска височина, за да може костният мозък да произведе по-голямо количество еритроцити.

Еритроцити. Това са клетките, които пренасят кислорода от белите дробове до всички органи, а от там изнасят въглеродния диоксид. Те съдържат хемоглобин – белтък, свързан със желязото. По-ниският хемоглобин може да се дължи на кръвозагуба или нарушено изграждане, а това са анемиите. Ако в организма липсва желязо, анемията е желязодефицитна. Еритроцитчетата стават малки и „прозрачни” – централното просветляване е силно увеличено – микроцитоза с хипохромия. Ако пък липсва витамин В12 или фолиева киселина, те обратно – стават големи и тъмни, така се диагностицира макроцитоза с хиперхромия. И тъй като вече не са пластични, те се задържат в тънките каналчета на слезката и се разрушават.

Големината на еритроцитите се изразява с MCV в кръвната картина, а съдържанието на хемоглобин – с MCH и MCHC.

Желязодефицитната анемия с малките еритроцити има по-ниски стойности на MCV, MCH и MCHC.  А мегалобластната анемия е с високи MCV, MCH и MCHC и намален брой еритроцити – RBC.

Повишен брой еритроцити има при състояния, свързани с по-голяма нужда от кислород (спортисти) или когато белият дроб е увреден. Тогава организмът се опитва да компенсира намаленото количество въздух (кислород) с увеличение на хемоглобина.

Левкоцити. Това са клетките на имунната система, които ни пазят от бактерии, гъбички и вируси. Освен това следят за променени клетки – раковите. Има пет различни вида левкоцити – неутрофили, еозинофили, базофили, моноцити и лимфоцити. Те имат различни функции и взаимно се допълват.

Неутрофилите и моноцитите изграждат клетъчния имунитет. Той, заедно с комплемента, е възникнал по-рано в еволюцията. Принципът на защита е поглъщане на всяка клетка или части от нея, които се различават генетично от собствените, здрави клетки. Те разпознават бактерии и гъбички, но не „виждат” вирусите. Затова по-късно възникват лимфоцитите, които биват два вида:

  • Т-лимфоцитите захващат частиците с чужда ДНК или РНК, представят ги на В-лимфоцитите и ги стимулират да започнат производството на специфични антитела. Когато инфекцията е овладяна, те ги подтискат.
  • В-лимфоцитите прекратяват синтеза на антитела и се превръщат в клетки на имунната памет. На тях се основава имунизирането – един клон от В-лимфоцитите се запознава с умъртвена бактерия и когато тази бактерия попадне в организма, паметовите клетки веднага започват производството на антитела. Благодарение на имунизацията, човечеството се спаси от смъртоносната едра шарка!

Когато обаче контролът в имунната система по някакви причини е нарушен, тя започва да реагира неадекватно. Това са автоимунните и алергичните заболявания. Има бурна реакция, която надхвърля границите на необходимото. Най-често отговорни за алергичните реакции са еозинофилите и мастоцитите/базофилите.

Тромбоцити. Това е третият вид клетки в кръвта. Те нямат ядро и живеят кратко (4-6 дни полуживот). Основните им функции са кръвоспиране и възстановяване на увредените тъкани. При нарушаване на съдовата стена при травма или поради друга причина, тромбоцитите образуват своеобразна тапа от слепени тромбоцити и фибринови нишки. В тромбоцитите се съдържат гранули с разтежни фактори, които стимулират тъканната регенерация. Това е принципът на PRP-терапията – богата на тромбоцити плазма.

В кои случаи е добре да се направи ПКК на детето?

Във всички случаи, при които се съмняваме за инфекциозно заболяване, неясно повишение на температурата, нетипична слабост и умора, симптоми на алергия.

Откъде се взима кръв при децата?

Препоръчително е вземането на венозна кръв. Показателите са по-стабилни и количеството е достатъчно за всички изследвания. Вземането на кръв от пръстчето е компромисен вариант – изглежда по-малко страшно и болезнено. В действителност обаче пръстчето има много повече болкови рецептори от кожата над вената (самата вена няма такива). Към болката от убождането се добавя и тази от притискането на пръста, за да се събере достатъчно кръв за изследването. Затова при деца над 8-9 години препоръчваме венозно вземане на кръв.

Какво трябва да знаят родителите… Нужна ли е подготовка?

Най-точните резултати се получават сутрин, на гладно. При кърмачета – преди хранене. Храната предизвиква преходно повишаване на левкоцитите. Когато обаче имаме остро заболяване, не можем да си позволим да чакаме до другата сутрин.

Тук е моментът да спомена – преди да влезете в лабораторията, стоплете пръстчетата на детето. Така няма да се налага лаборантката да го стиска и в кръвта да попада неизвестно количество лимфа, която ще повиши броят на лимфоцитите.

И най-важното – обяснете на детето, че няма много да боли. Можете да го сравните с ухапване на комар. Не трябва да допускаме страхът да превърне вземането на кръв за детето в изтезание.

Какво представляват т. нар. референтни стойности?

Референтните стойности са получени от изследването на големи групи здрави доброволци. Въз основа на тях се определя дали данните са високи или ниски, т.е. – те са мярката. Най-ниските и най-високите стойности се изключват, а останалите се разделят по възраст, пол и др. Засега като меродавни се приемат националните проучвания.

Болница „Вита“ използва референтните стойности на Катедрата по клинична лаборатория към МУ-София. Стойностите на ПКК във всички лаборатории са почти еднакви.

Кои са основните неща, които трябва да знаем при разминаване с референтните стойности?

Най-важното – лабораторните резултати не са диагноза, а основание за такава!!! Диагнозата се поставя въз основа на оплакванията, на миналите заболявания, на данните от прегледа, на резултатите от лабораторните изследвания, от образната диагностика и т.н. Процесът е стъпаловиден – като след всяко изследване или резултат се отхвърля някоя от възможните диагнози.

Какво означава диференциално броене?

Освен общият брой левкоцити, много важно е и съотношението между различните видове – неутрофили (Seg), еозинофили (Eo), базофили (Ba), моноцити (Mo) и лимфоцити (Ly).

Изследването се състои в разстилането на капка кръв върху предметно стъкло, фиксиране, оцветяване и преброяване под микроскоп на клетките. Това е бавно и трудоемко изследване.

Хайде да си представим, че навън е зима и има грипна епидемия. Вашето дете се разболява. Най-вероятно това ще бъде грип. Тъй като антибиотиците не действат срещу вируси, вашият лекар ще предпише температуропонижаващи лекарства, за да предотвратите фебрилен гърч. Но след няколко дни състоянието му не се подобрява, дори ви се струва, че кашлицата слиза надолу към дробовете. Какво се случва с детето, можем да разберем от диференциалната кръвна картина (ДКК).

Вече знаем, че неутрофилите не разпознават вирусите и при грип не се увеличават, ако няма разрушени клетки. В нашия случай обаче те са увеличени, дори се появяват млади клетки (St). Това вече е основание да мислим, че към вирусната инфекция се е насложила и бактериална. Организмът не е успял да се справи с наличните клетки и костният мозък започва да пуска все още незрeли клетки. Вариант на избор става антибиотикът. Дори утайката и C-реактивният протеин (CRP) да са в референтни граници, ние вече знаем какво се случва в организма.

ДКК е много информативно и при алергични заболявания при повишени еозинофили (Eo). А ако са силно повишени, мислим за паразитози.

Лимфоцитите се повишават при вирусни инфекции, автоимунни и хронични заболявания.

В хода на едно заболяване съотношението на клетките се променя и това ни ориентира как се развива то и как да продължим терапията.

Защо утайката (СУЕ) е толкова важна?

СУЕ като метод не е променян от 1921 г. Какъв е принципът: мембраната на еритроцитите има отрицателен електричен заряд и клетките се отблъскват взаимно. При възпаление в плазмата се повишава концетрацията на фибриногена, той принадлежи към групата на острофазовите белтъци. Молекулата му има афинитет към еритроцитната мембрана и е достатъчно дълга, за да свържи две клетки. Така се образуват агрегати, които се утаяват по-бързо. Т.е. колкото възпалението е по-силно, толкова повече фибриноген ще има и толкова по-бързо ще се утаят еритроцитите.

СУЕ е много чувствителен метод, но е неспецифичен. Освен това се повишава след седмица от началото и е висока две седмици след като инфекцията е преминала. Затова се комбинира с други изследвания.

Какво представлява CRP?

Това е острофазов белтък, подобно на фибриногена. Повишава се при инфекциозни и злокачествени заболявания, при разрушаване на клетки – инфаркт, изгаряния и др. Голямото предимство пред СУЕ е, че това повишение е след 6-8 часа от началото и може да достигне 10-100 пъти от изходното ниво за 24-48 часа.

Най-високи стойности има при бактериалните инфекции, а при вирусните са слабо повишени. Това подпомага диференциалната диагноза и дава информация за развитието на процеса, т.е. доколко успешна е терапията.

Подобно на СУЕ и С-реактивният протеин е неспецифичен маркер на възпалението и трябва да се комбинира с други изследвания.

Когато резултатите се разминават с референтните стойности…

Нека родителите да не си причиняват ненужен стрес, опитвайки се да разчетат резултатите от кръвната картина. По-добрият вариант е веднага да се консултират с лекар. Той има нужните знания за да комбинира симптомите и резултатите от изследването. Той знае кои фактори могат да причинят фалшиво завишени стойности и с какви изследвания да потвърди или отхвърли една диагноза. Доверете се на вашия педиатър!