Физическо и двигателно развитие на бебето

Физическото и сензорно-двигателното развитие на новороденото са важен показател за нормалното развитие на детето. Тяхното проследяване трябва да става както от страна  на родителите, така и от личния лекар на детето по време на т.нар. детски консултации.

Кои са критериите за нормално развитие на детето, за какво да следим, как да подпомогнем двигателната активност на мъника – по тези теми разговаряме с д-р Захаринка Гочева.

Има ли критерии за нормалното физическо и двигателно развитие на детето?

Да, има. Ето някои от тях:

  • бебето вдига глава: между 1-ви и 3-ти месец от раждането;
  • обръща се самостоятелно: между 4-ти и 5-ти месец;
  • сяда само: между 6-ти и 7-ми месец;
  • пълзи: между 7-ми и 10-ти месец;
  • изправя се: между 10-ти и 12-ти месец;
  • прохожда самостоятелно: между 12-ти -15-ти месец.

Двигателната активност на детето спомага за  неговото правилно нервно-психическо развитие и следва да бъде насърчавано от родителите.

Как можем да подпомогнем двигателната активност?

За подмомагане на двигателната активност може да се започне с масаж, почти веднага след изписването от родилния дом и след като детето е възстановило теглото си от раждането. Масажът се прави от 15 до 30 минути, ежедневно, обикновено след къпане, като включва поглаждане, почукване, пощипване.

Гимнастиката започва след първия месец и включва комплекс от упражнения, с които ще ви запознае вашия лекар/педиатър.

Отглеждането на детете започва веднага след раждането и е изключителна отговорност на родителите или полагащите грижи за него, като включва не само грижи за хранене, тоалет и къпане, но и грижи за нормалното му физическо и нервно-психическо развитие чрез прилагане на препоръчани от личния лекар/педиатър действия, включващи масаж, гимнастика, закаляване, двигателна активност и други.

Кога какво умее бебето?

До навършване на 3-месечна възраст бебето следва да държи главата изправена, когато се носи или е поставено по корем. За целта родителят го поставя по корем 10 минути преди всяко хранене.

Между 3-ти и 4-ти месец то трябва да бъде стимулирано и подпомагано да се обръща от гръб  по корем или обратно. Това се осъществява, като лежащото по гръб дете се хваща за крачето, а срещуположната ръка се прибира към тялото и се обръща.

С цел самостоятелно сядане между 5-ти и 6-ти месец кошчето/количката/шезлонга, на които детето се отглежда, трябва да бъдат повдигнати до около 45 градуса от кръста нагоре. Мъничето може да бъде придържано и от родителите в седнало положение. Постепенно детето само започва да пази равновесие и се изправя от легнало до седнало положение между 6-ти и 7-ми месец.

След това бебето следва да се поставя на твърда повърхност, може и на пода върху специален килим и в заградени пространства с цел да се научи да пълзи. Това може да се стимулира с поставяне на играчки или предмети на разстояние от детето и то да се поощрява да ги хване, придвижвайки се самичко до тях. Това обикновено се случва между 8-ми и 10-ти месец.

След 10-ти месец здравото бебе започва да се изправя, използвайки подходящи предмети като огради, кошари или колички за прохождане. Не е желателно използването на проходилка поради опасността  от изкривяване на крачетата в глезените и бедрата.

Здравото бебе прохожда  от 12-ти до 15-ти месец. Първоначално походката е нестабилна и наподобява патешката походка, като постепенно до 3-годишна възраст се усъвършенства.

Важно е да знаете:

Наблюдаваните  отклонения във физическото и моторно-сензорно развитие на бебето може да са симптом на някои заболявания. Затова ежемесечните посещения на детска консултация при личния лекар/педиатър са абсолютно задължителни – те имат за цел ранна диагностика и лечение.

Прави се консултация с ортопед и ехография на тазобедрените стави до 3-тия месец, на 7-ия месеца  и когато детето проходи – целта е изключване на вродена луксация. На 3-годишна възраст детето се консултира с ортопед за плоскостъпие.

При установени отклонения от нормалната физическа и двигателна активност, полагащите грижи за детето незабавно следва да информират своя лекар, тъй като много често може да се касае за болестно състояние (най-често вродено) или придобито заболяване, което подлежи на незабавна диагностика и лечение.