Отит – симптоми и лечение

Отитът е сред често срещаните заболявания при децата, особено през есенно-зимния сезон. За съжаление, протича изключително неприятно с висока температура и силни болки в ушите, които са доста болезнени за децата… Кои са причините за тази инфекция, как става диагностицирането, какво е лечението и можем ли да предпазим децата, попитахме д-р Иванова.

Какво представлява отитът?

С термина отит се обозначават възпалителните процеси, засягащи ухото. Спрямо локализацията си те се разделят на:

  • външен отит: възпаление на ушната мида и външния слухов канал до тъпанчевата мембрана;
  • среден отит: възпаление на участъците на ухото, разположени между тъпанчевата мембрана и вътрешното ухо, което включва Евстахиевата тръба, свързваща кухината на средното ухо с носоглътката;
  • лабиринтит: възпаление на вътрешното ухо се нарича. Това е процес, при който се увреждат органът на слуха и този на равновесието, обединени в структура, напомняща лабиринт. Често това е усложнение на средния отит.

Външният отит най-често възниква при попадане и задръжка на вода в пространството между външния слухов проход и тъпанчевата мембрана. Среща се след плуване и къпане, нарича се още „отит на плувеца“. Хората с астма, алергии или екзема са по-предразположени към развитието му. Почистванете на ухото с клечки за уши или други предмети също допринася за поява на възпалителен процес. Симптомите на външния отит включват болка или сърбеж, с неприятно усещане за дразнене в ухото.

Според обширни международни проучвания инфекциите на средното ухо – така нареченият среден отит, са най-често диагностицираният здравен проблем от раждането до 15-годишна възраст. Те са и сред най-честите причини за  приложение на антимикробна терапия в детска възраст.

Средният отит е термин, определящ възпалението, възникнало най-често след разпространение на инфекция на горните дихателни пътища през Евстахиевата тръба до ушната кухина. Може да бъде класифициран като остър и хроничен според начина на протичане. Най-чест е във възрастовата група между 6 и 24 месеца, като 80% от децата имат поне един епизод на среден отит, докато достигат училищна възраст. Заболяваемостта е по-висока през есенно-зимния период и значително намалява след въвеждане на пневмококовата ваксина.

Възпалението на вътрешното ухо има като последица нарушения не само в слуха, но засяга и вестибуларния апарат. Може да е резултат от възпаление или раздразнение с неинфекциозен характер – в резултат на травми или фрактури. По-рядко възпалението на вътрешното ухо е истинска инфекция, причинена от вируси, гъби или бактерии. Симптомите включват: световъртеж, гадене, повръщане, проблеми с равновесието, загуба на слуха, звънтене в ухото, болка.

Защо кърмачетата и малките деца често боледуват от отит?

Средният отит е по-чест при децата, предимно заради анатомичната разлика в структурата на Евстахиевата тръба (каналът, свързващ средното ухо и гърлото). Евстахиевата тръба е тръбеста структура, чиито функции са да изравнява налягането в средното ухо с атмосферното, да дренира кухината на средното ухо и да предпазва ушната кухина. При децата Евстахиевата тръба е по-къса и е по-хоризонтално разположена, също така е и по-мека и по-тясна. Тези особености, всъщност, са причина за по-лесното разпространение на инфекциозни причинители през нея.

При запушването се получава негативно налягане в средното ухо, което първоначално се компенсира, впоследствие обаче се натрупва секрет в средното ухо, което създава предпоставки за възникване на вторични бактериални или вирусни инфекции. Въз основа на състава на натрупалия се секрет, отитите се класифицират като серозен, серомуцинозен, муцинозен и гноен.

Кои са причините за отита и какви са симптомите?

В описаните условия определен тип бактерии виреят особено добре. Златен стандарт за определяне на причинителя е микробиологичното изследване на секрет от средното ухо, взет чрез тимпаноцентеза. Вирусните причинители са около 20% от случаите, а в 65% от случаите инфекцията е смесена.

Симптомите често варират в зависимост от възрастта на детето и от тежестта на инфекцията. Най-често те са: раздразнителност, отпадналост, безапетитие, висока температура, болка в ухото – спонтанна или при натиск. По-големите деца съобщават директно за болка, а при по-малките може да се ориентираме по честото подръпване на ухото, заглъхването или намаляването на слуха. Понякога има изтичане на секрет от ушния канал, бистър – при лекото възпаление, или гноен – при умереното и тежкото възпаление.

При тежки възпаления има разпространение на болката към врата, лицето или главата, подути лимфни възли и дори пълна загуба на слуха.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата се поставя чрез обстоен преглед при оториноларинголог, включващ отоскопия, тимпанометрия и акустична рефлектометрия. При отоскопия мембраната изглежда възпалена, зачервена с усилен васкуларен рисунък и оток.

Какво е лечението?

Използват се медикаменти за повлияване на болката и температурата –ибупрофен, и антимикробно лечение – незабавно или отложено в рамките на 24-72 часа.

Децата се разделят на три групи спрямо типа на прилаганото лечение:

  • до 6-месечна възраст – дори при липса на сигурна диагноза се препоръчва незабавно започване на антимикробна терапия;
  • от 6-месечна до 2-годишна възраст – антимикробна терапия се назначава само при сигурна диагноза или тежко протичане на заболяването;
  • на и над 2-годишна възраст – при сигурна диагноза с тежко протичане веднага започва антимикробна терапия.

Основание за отложения подход дават данни, че при около 70% от случаите на остър среден отит симптомите отзвучават в рамките на една седмица без антибиотик.

Може ли да се стигне до усложнения?

Усложнения настъпват рядко, особено при предприето адекватно лечение, но те са много сериозни, затова при подобни симптоми, ние, във „Вита“, препоръчваме незабавна консултация с лекар.

Как да предпазим детето?

Можем да предпазим децата от отит, като намалим излагането им на рискови фактори винаги, когато това е възможно. Такива са: тютюнопушене на родителите, посещение на детски заведения, използване на биберони след 6-месечна възраст, лоши социално-битови условия и т.н. Ваксинирането срещу най-честите причинители на заболяването е с най-големи възможности за ограничаване на случаите на среден отит. Имунопрофилактиката със сезонни противогрипни ваксини също може да намали сериозно случаите.