Чревното здраве на бебето и малкото дете

Инвестирането в чревното здраве на децата в ранните им години е важно. Изграждането на стабилен чревен микробиом е важна част от функционирането на храносмилателната система, подпомага растежа и развитието на децата и е предпоставка за добро здраве през целия живот. По темата разговаряме с д-р Димитров.

Kакво значи микробиота и микробиом?

Микробиота е общност от микроорганизми, обитаваща дадена среда. Те могат да принадлежат към различни групи – бактерии, дрожди, протозои и т.н. Счита се, че микробиотата в човешкия организъм достига до 100 трилиона симбиотични микроорганизми (за сравнение, счита се, че възрастният човешки организъм е изграден от около 30 трилиона клетки). Съставът на микробиотата в различните органи е различен по отношение на вида и количеството – разграничават се „кожна микробиота“, „чревна микробиота“ и т.н.

Микробиом е понятие, около което има объркване, тъй като доскоро съществуваха няколко различни дефиниции. През изминалата 2020 г. експертите въведоха нова дефиниция за микробиома, съгласно която той се явява съвкупност от микробиота и тяхната „сцена на действие“. Тя включва структурни (белтъци, липиди, полизахариди), генетични (структурна ДНК/РНК, мобилни генетични елементи) и метаболитни (сигнални молекули, токсини и др.) молекули на микроорганизмите, както и елементи на средата, в която се развиват.

Кога се формира чревната микробиота?

Преди раждането червата на бебето са стерилни или съдържат много малко микроби, така че реално колонизацията започва при първия контакт с външния свят – по време на раждането, и продължава след това. Много фактори могат да окажат въздействие върху този процес. Това са начинът на родоразрешение, гестационната възраст при раждането, начинът на хранене (кърмене или изкуствено), хигиенните условия и експозицията на антибиотици.

При родените по естествен начин деца чревната микробиота наподобява вагиналната флора на майката, като преобладават Lactobacillus и Prevotella. Микробиотата на родените чрез цезарово сечение деца е сходна с кожната микробиота с доминиране на Staphylococcus, Corynebacterium и Propionibacterium. При новородените чревната микробиота се характеризира с ниско разнообразие и относителна доминация на Actinobacteria и Proteobacteria.

Видът на храненето е друг фактор, повлияващ колонизацията на стомашно-чревния тракт след раждането. Съществени са разликите в състава на чревната микробиота между кърмените и изкуствено хранените бебета. Освен че отговаря на хранителните и физиологичните нужди на кърмачето, кърмата съдържа и биологично активни съединения, които не се предлагат в изкуствените млека – те имат важна роля в храносмилането, усвояването на храните, имунната и антимикробната защита.

Здравето на майката също може да играе роля в микробното съдържание на кърмачетата. Така например, повишеният индекс на телесна маса (ИТМ) на майката е свързан с по-високи концентрации на фекални Bacteroides, Clostridium и Staphylococcus, както и по-ниски плътности на Bifidobacteria. Обратно, Staphylococcus spp. и Clostridium difficile са по-ниски при бебета на майки, които са имали нормален ИТМ.

През първата година от живота съставът на чревната микробиота е сравнително прост и показва широки вариации при различните деца. Промените са постепенни и са свързани с промяна в режима на хранене – от кърмене или изкуствено хранене, през отбиване, до въвеждане на твърда храна. Около 3-годишна възраст съставът на чревната микробиота напълно наподобява този на възрастните.

Доколко здравето на детето зависи от чревната флора?

Чревната микробиота и организмът се намират в симбиотична, тоест взаимно изгодна връзка – организмът осигурява богата на хранителни вещества среда за растеж и развитие на чревната микробиота, а тя от своя страна изпълнява важни за човешкото здраве функции.

Здравата чревна микробиота осигурява защитата на организма срещу инвазията на болестотворни микроорганизми. Развитието на имунната система на детето се повлиява от нейните непрекъснати и динамични взаимодействия с чревния микробиом. Бактериите са неразделна част от ранното развитие на имунната система в чревната лигавица и продължават да играят роля в по-късен етап от живота на човека.

Съществуват убедителни доказателства, че чревната микробиота, наречена още „новия виртуален метаболитен орган“, има важно въздействие не само върху развитието и функционирането на стомашно-чревния тракт, но може да повлияе и функцията на други органи – черен дроб, мозък, бъбреци, сърдечносъдова и костна система. Чревната микробиота е важен източник на метаболити, хормони и невро-медиатори, които директно регулират чревната функция и индиректно модулират функцията на органите отвъд червото.

Как да подобрим чревното здраве на детето?

Има много начини да се подобри чревното здраве и да се изгради силен микробиом. Препоръките варират за различните възрастови групи поради специфичните особености в потребностите на децата в различните стадии на тяхното израстване.

Горещо се препоръчва кърменето на бебето, когато това е възможно. Освен множеството доказани ползи за майката и детето, то спомага и за изграждане на оптимален за възрастта на бебето микробиом, спомагащ чревното здраве и цялостното развитие на малкия организъм.

Антибиотиците са едно от големите постижения на медицината и нерядко употребата им е неизбежна. Горещо се препоръчва комбинирането им с пробиотици, освен ако няма специфично медицинско противопоказание за тяхната употреба.

Своевременното захранване на децата със зеленчукови и плодови пюрета и постепенното разширяване на диетата съобразно препоръките на педиатрите също имат важно значение. Освен за покриване на нуждите на децата от витамини, микроелементи и градивни вещества, тези храни внасят пребиотици и влакнини, необходими за преустройството на чревния микробиом.

Какви храни трябва да консумира малкото дете?

Храната на детето трябва да съдържа разнообразие от пробиотици и фибри:

  • Кисело мляко – за предпочитане са продукти, съдържащи живи култури. Ако детето не обича да яде кисело мляко, то може да се приема като напитка или смути;
  • Кефир – това е ферментирала млечна напитка. Кефирът има по-остър вкус и по-плътна консистенция от прясното мляко. Може да се приема самостоятелно или в комбинация с плодове;
  • Ферментирали зеленчуци – освен кисело зеле, в домашни условия могат да се ферментират и други зеленчуци – моркови, краставички, тиквички и т.н.;
  • Темпе – непопулярен соев хранителен продукт, подложен на контролирана ферментация на соеви зрънца и оформен в сбита форма. Богат е на протеини, диетични фибри и витамини;
  • Фибри – абсолютно необходими са за постигане на добро чревно здраве. Биват различни видове, със съответни особености и специфични ползи.

Неразтворимите фибри се съдържат в пълнозърнестите хлябове и зърнени закуски, в „кожата” на плодовете и зеленчуците – те омекотяват чревното съдържимо, осигуряват редовна и комфортна перисталтика.

Устойчивото нишесте се съдържа в пълнозърнестите зърнени закуски, бобовите култури, картофите. Когато достигне дебелото черво, служи за храна на бактериите в него, които на свой ред отделят вещества с редица ползи за човешкия организъм.

Пребиотиците са друг вид несмилаеми фибри, които се съдържат в много храни, които децата обичат и намират за вкусни (банани, ябълки, овес), както и в храни, които лесно могат да се прибавят към детското меню – лук, ленено семе, ечемик.

Разтворимите фибри забавят изпразването на стомаха, позволявайки на детето да се чувства сито по-дълго. Откриват се в овесените ядки, лещата, ябълките, портокалите, крушите, ягодите, ядките, бобовите храни, граха и т.н.


Внимание!

Приемът на антибиотици може да повлияе негативно състава на чревната микробиота, водейки до намаляване на разнообразието от видове и до нестабилност. Класическо последствие от антибиотичната терапия е прекомерното размножаване на Clostridium difficile, което води до чревни инфекции и диария. В много случаи след прием на антибиотици частичното или пълно възстановяване на чревната микробиота може да отнеме месеци и дори години.