Храната на бебето

Какво трябва да знаем за коластрата и кърмата? Защо майчиното мляко е съвършената храна за бебето? Кога, как и с какви храни да започнем захранването? Какво да правим, ако детето отказва да консумира някоя храна? На тези важни за всеки родител въпроси отговори дава д-р Станева.

Какво представлява коластрата?

Първата кърма – коластрата, е с по-малко калории, по-малко количество  млечна захар и  мазнини, но е по-богата на белтъчни вещества. Тя съдържа и готови антитела и имунни фактори, които представляват първата пасивна ваксина на бебето, подпомагаща прехода му от стерилната среда на вътреутробното развитие към света, населен с множество микроорганизми. Зрялата кърма вече има относително стабилен състав, който не се влияе от раса, географска ширина или начин на живот на майката.

Защо кърмата е най-ценната храна на бебето?

Кърмата е съвършената храна за вашето бебе. В нея присъства всичко необходимо, за да бъде единствен източник на енергия и градивни вещества през първите 6 месеца от живота на бебето.

Подобно на кръвта, кърмата има способност да пренася хранителни вещества, да подпомага развиващия се имунитет на детето, да унищожава различни болестотворни агенти, с които бебето влиза в контакт.

Кърмата е „жива течност“, в която присъстват освен мазнини, въглехидрати и белтъчини, също и небелтъчни азотсъдържащи вещества (нуклеотиди и свободни аминокиселини), както и витамини и микроелементи.

Съставът на кърмата се променя в зависимост от възрастта на бебето.

Какво съдържа кърмата?

  • Мазнини.Съдържащите се в кърмата т.нар. „есециални мастни киселини“ имат отношение към развитието на нервната система на  бебето (особено за развитието на зрението и когнитивната способност на мозъка). Изследванията показват, че кърмените бебета натрупват в мозъка си ДХА (една от тези важни мастни киселини) – два пъти по-голямо количество в сравнение с децата, хранени с мляко за кърмачета.

Важно е да отбележа, че кърмата на майки, чиито деца  са родени преди термин, е със съдържание на мазнини  30% по-голямо от това на майките на доносените бебета.

  • Въглехидрати. Лактозата е въглехидрат, който е в най-голямо количество в кърмата. Освен източник на енергия, тя има значение за резорбцията на калция в червата, а също и за изграждане на специфични вещества в мозъка. Олигозахаридите в кърмата действат като пребиотици и подпомагат развитието на млечнокиселите бактерии – най-важният щит срещу поселяването в червата на болестотворни бактерии.
  • Протеини. Това са най-бързо променящите се съставки на кърмата. Тяхното съотношение се мени с възрастта на детето. Освен хранителната им стойност, особено важни са 5-те компонента на сурователния протеин. Алфалакталбумин, серумен албумин, лактоферин, имуноглобулин и лизозин имат огромна роля в имунологичната защита на кърмата.

Ако майката не може да кърми, как бихте я успокоили?

В  последните години  индустрията, свързана с детското хранене, търпи сериозен прогрес. Все повече млеката за кърмачетата се обогатяват, допълват и адаптират към нуждите на растящия детски организъм, така че да могат  напълно да задоволят нуждите му от хранителни вещества, витамини и микроелементи, пребиотици с пробиотици, така че успешно да заместят майчината кърма!

Скъпи  майки, принципът „Не на всяка цена“ е много важен, когато трябва да избирате как е по-добре – кърмене или грижа за физическото и психическото здраве на вас и вашето дете!

Захранването – кога и как да се случи?

Захранването е постепенно заместване на кърмата или заместителите й с немлечни храни, което започва между 4-ия навършен и 6-ия навършен месец и продължава до края на първата година от живота.

  • Защо? Поради невъзможността кърмата да осигури необходимите хранителни вещества за растежа и развитието след 6-ия месец.
  • Кога? След 4-ия до края на 6-ия месец – тогава са налице достатъчно съзрял стомашно-чревен тракт, достатъчно зрели бъбреци, готови да отделят увеличените продукти на обмяна, усъвършенстване на дъвкането, поглъщането на твърди храни и вкусовите възприятия.
  • Как? 
  • Млечно-зеленчуково пюре: 5-ти-6-ти месец на обяд;
  • Безглутенова млечна каша сутрин;
  • Глутенсъдържаща каша: 7-месечна възраст;
  • Месно-зеленчуково пюре;
  • Попара сутрин: след 8-ми месец;
  • Плодови сокове преди 10-месечна възраст – намаляват приема на кърма, а поради високото съдържание на захар се увеличава рискът от затлъстяване;
  • Жълтък – съдържа мастно-белтъчни комплекси, участващи в играждането на нервната тъкан. Витамин Д, А и К. Също така е важен източник на желязо. Препоръчва се ¼ твърдо сварен жълтък в зеленчуковото пюре след 5-месечна възраст и ½ – след 9-месечна възраст.

Вашето мнение за т.нар. захранване, водено от бебето?

В последно време терминът „захранване, водено от бебето“ набира популярност. Този тип захранване цели детето след 6-месечна възраст да се запознае с вкусовите качества на различни храни и да се подберат такива, към които детето има предпочитания. Този тип захранване започва, когато детето седи относително стабилно в столчето за хранене, хваща предмети и ги мести от едната в другата ръка, слага всичко в устата и го смачква с венците си.

Опасности: могат да попаднат по-големи късчета храна и да предизвикат задавяне. Този тип захранване не осигурява необходимите хранителни елементи за нормален растеж и развитие на детето. Забавя се умението на детето да се храни с лъжица. От друга страна, при храненето с лъжичка децата направо преглъщат или изсмукват храната. Ето защо според мене е най-добре да се комбинира традиционното захранване с предлагането на парченца за самостоятелно хранене.

Какво да правим, ако детето отказва дадена храна?

Вкусовите възприятия се оформят във възрастта 5-ти-7-ми месец. Ако детето отказва дадена храна, не го насилвайте. Направете пауза и я предложете по-късно. Най-добре в друга комбинация.

Домашни или готови пюрета?

Домашни, ако сами произвеждате зеленчуците и месото, или ако сте сигурни в производителя. И още – ако ползвате рецептурник и ако имате достатъчно свободно време! Готови – във всички останали случаи!