Речник на детските болести

A

АКУШЕРСКА ПАРАЛИЗА

Акушерската парализа е родова травма, която се дължи на прекалено силно издърпване на ръчичката на детето при раждането. Обикновено се наблюдава увреждане на раменния нервен ствол, при което могат да бъдат засегнати различни нерви и съответно да се парализират различни мускули на ръката – на мишницата, предмишницата или на цялата ръка.

В продължение на няколко дни след раждането се наблюдава парализа на цялата ръка и детето не може да я движи. С времето много от парализите изчезват. Най-трудно е възстановяването на функцията на мускулите около раменната става. Поради преобладаване на тонуса на здравите мускули над парализираните, ръката заема принудително положение – най-често тя е завъртяна навътре и притисната към тялото. Засегнатата ръка като цяло изостава в развитието си.

При кърмачетата лечението се състои в раздвижване и масаж. Прогнозата при подходящи лечебни мерки е благоприятна.

 

АЛЕРГИЯ

Алергията представлява свръхреакция на естествените защитни сили на организма (имунната система) към определена субстанция.

Човешката имунна система се е развивала хилядолетия наред, за да ни предпази от различни бактерии, вируси, гъби и паразити. Понякога обаче тя се „обърква“ и реагира спрямо иначе безопасни вещества (полени, животински продукти и др.) като към заплаха. Тези вещества, предизвикващи остра реакция на имунната система, се наричат алергени. Когато податливите на алергии хора влязат в контакт с алергени, имунната им система произвежда по-голямо количество специфични вещества, наречени антитела, които освобождават хистамин и други субстанции. Тези субстанции възпаляват дихателните пътища, стомаха, червата, кожата и предизвикват различни по тежест симптоми – от леко дразнене до животозастрашаващи реакции, известни като анафилаксия.

Въпреки, че алергиите не могат да се лекуват, съществуват редица терапии, които могат да облекчат симптомите, които те причиняват.

Алергиите могат да се проявят във всяка възраст, но са най-чести в детството и с годините се преодоляват.

 

АЛЕРГИЧЕН РИНИТ

Алергичният ринит се среща у 10-25 % от населението в развитите страни. Представлява алергично възпаление на носната кухина и в частност – лигавицата на носа. Това се случва, когато алергени (например поленови частици или прах) се вдишат от човек, чувствителен към тях, което предизвиква бурна реакция от страна на имунната система.

Въздушнопреносимите алергени са най-честата причина за алергичните ринити. Най-общо има 2 вида алергени:

  • Indoor-алергени: домашни животни и кърлежи, насекоми, растения;
  • Outdoor-алергени: полени и плесени.

Основни симптоми на алергичния ринит:

  • кихане – често многократно, особено при сезонния алергичен ринит;
  • сърбеж в носа, очите, небцето и ушния канал;
  • запушване на носа – доминиращо при целогодишния алергичен ринит;
  • секреция – водниста при сезонния и слузна и непостоянна при целогодишния алергичен ринит, при който се среща и т.нар. “задна хрема”.

Допълнителни симптоми:

  • нарушено обоняние, характерно за целогодишния алергичен ринит;
  • конюнктивит – чест при сезонния и рядък при целогодишния алергичен ринит;
  • хроничен синуит – чест при целогодишния алергичен ринит.


АЛЕРГИЧЕН КОНЮНКТИВИТ

Алергичният конюнктивит представлява алергично възпаление на лигавицата на очите, провокирано от сенна хрема, медикаментозна алергия, алергии към животните, отговор на нетърпимост към контактни лещи и др.

Причина за появата на алергичен конюнктивит е дразнещото въздействие на различни видове алергени.

Алергизиращи агенти могат да бъдат различни лекарства, козметика и гримове, почистващи препарати, слънчевата радиация и йонизиращо лъчение, бактерии, вируси, полени, цветен прашец и др.

Алергичната проява на конюнктивита се характеризира със сърбеж, наличие на фоликули и папили.

Острият алергичен конюнктивит обикновено протича с обилно сълзотечение, сърбеж, зачервяване, светлобоязън, оток на конюнктивата. Едновременно с конюнктивита често възниква и ринит с кихане и кашляне.

С помощта на тестове за алергия може да се уточни кое вещество предизвиква алергичната реакция.

 

АНГИНА

Ангина или тонзилит се нарича възпалението на сливиците и задната част на устната кухина. Възпалението се среща се най-често при децата и протича с локална болка, повишена температура, отпадналост.

Основните причинители на ангина са инфекциозните агенти – вируси и бактерии. Като правило бактериалните ангини протичат по-тежко. При кърмачетата и малките деца под 3 години ангините са най-често вирусни.

В зависимост от протичането си, ангините се разделят на остри и хронични.

Остра ангина (остър тонзилит):

  • Остър катарален тонзилит – повърхността е зачервена и оточна. Сливиците са с увеличен размер. Гърлото е болезнено или със субективно усещане за „драскане“. Най-често се причинява от вируси;
  • Гнойни ангини. Остър фоликуларен тонзилит – лакуните се запълват с гной и мъртви епителни клетки. По повърхността на сливиците се появява точковидни гнойни налепи. При остра лакунарна ангина гнойните налепи се сливат и могат да образуват бледо-жълта лъжлива мембрана. Обикновено гнойните ангини протичат по-тежко от катаралните, като лакунарната ангина е по-сериозно състояние от фоликуларната.

Хронична ангина (хроничен тонзилит):

Обикновено последва острия тонзилит. Сливиците са увеличени постоянно, възможни са чести обостряния, наблюдават се зачервено гърло и суха кашлица, нерядко е налична гной в криптите. След време сливиците намаляват обема си вследствие атрофия на функционалната тъкан, което се последва от заместването й със съединителна тъкан.

 

АНЕМИЯ

Анемия е състояние, при което червените кръвни клетки, еритроцитите или количеството на хемоглобина намаляват, поради което тъканите и органите страдат от липса на достатъчно кислород, тоест наблюдава се нарушение в кислородопренасящата функция на кръвта.

Анемията по-скоро е признак на заболяване, отколкото самостоятелна болест. Нейното възникване често е резултат от болестни прояви в различни органи – например гастро-интестинален тракт, бъбреци, костен мозък и др., или пък се дължи на нерационално и нездравословно хранене.

Анемията се диагностицира само след кръвно изследване.

Признаци на анемията при децата: бледа, сивкава кожа, нокти и клепачи. Наблюдава се слабост, бърза уморяемост и по-висока чувствителност на организма му. При по-сериозна анемия при детето се забелязва учестено дишане, задъхване, ускорен пулс.

 

АПЕНДИЦИТ

Апендиксът е сляпо завършващ, извит израстък, прикрепен за началната част на дебелото черво. По вътрешната си повърхност е покрит с клетки, отделящи оскъдно количество слузест секрет. Стената на апендикса съдържа най-вече мускулна и лимфна тъкан.
Апендицитът представлява възпаление на апендикса, което настъпва в резултат на блокиране по различни причини на оттока на апендикса. При това се създават условия бактериите, които нормално живеят и се развиват в апендикса, да проникнат в стената му и да провокират развитието на възпалителен процес.

При напредване на възпалението може да засегне и перитонеума (тънка ципа, която покрива вътрешната повърхност на коремната кухина и голяма част от органите разположени в нея), както и да се разкъса апендикса, при което съдържимото му да се излее в свободната коремна кухина .

Кърмачетата и малките деца боледуват по-рядко, но заболяването протича по-усложнено. Това се обуславя от редица анатомични и физиологични фактори.

Клинична картина

При децата симптоматиката на възпаление на апендикса е разнообразна и в много случаи е нетипична:

– болката е дифузна без точна локализация;

– повръщането се появява рано – то е многократно и води до бърза дехидратация;

– подуване на корема;

– често се наблюдава диария или учестено уриниране поради близостта на апендикса до органите в малкия таз;

Диагнозата се поставя трудно, защото малките деца не могат обективно да опишат оплакванията си й.

 

АСТМА

Астмата е хронично възпалително заболяване на белите дробове, характеризиращо се с чести проблеми с дишането. При нормално дишане, въздухът свободно навлиза и излиза от белите дробове. По време на астматичен пристъп обаче, епителът на въздухоносните пътища се подува, мускулатурата около тях се втвърдява и малките въздушни пътища се напълват със секрет, което затруднява дишането. Въздушните пътища стават свръхчувствителни към промените в околната среда, което води след себе си кашлица и свирене в белите дробове.

Симптомите на астмата се променят различно във времето. По-често те са по-лоши през нощта или в ранните часове на сутринта. Тежестта на астмата варира от много лека до силно ограничаваща нормалната ежедневна дейност.

Могат да се определят три основни типа астма:

Алергична астма

В основата и е алергичната реакция на възпаление, възникваща под действието на специфични вещества (алергени) в околната среда. Най-честите алергени са:

  • домашен прах и акари;
  • спори и полени;
  • животински косми;
  • различни химически вещества.

НЕ-алергична астма

Възниква под влияние на различни неспецифични провокиращи фактори от външната или вътрешната среда. Това са най-често инфекции, химични дразнители, физическо усилие, психическо напрежение, рефлукс на стомашно съдържимо, хормонални изменения и т.н. Тези фактори предизвикват подобна на алергия реакция, без да са свързани със задължителен контакт с алерген.

Смесени форми – комбинации от двата вида астма

Основна проява на астмата е астматичният пристъп. Той обикновено включва:

  • пристъпно възникващ задух;
  • „свирене” при дишане, наличие на сухи свиркащи хрипове, обикновено чувани и от разстояние;
  • мъчителна „суха” кашлица;
  • стягане и тежест в гърдите.

 

АТОПИЧЕН ДЕРМАТИТ

Aтопичният дерматит e заболяване на кожата, при което се наблюдава повишена реактивност към факторите на околната среда – козметични продукти, почистващи средства, замърсявания, а също вирусни, бактериални и гъбични инфекции. В много случаи в ранна възраст храните също могат да провокират поява на типичния обрив. При най-малките бебета е възможно да се получи реакция от храната, която консумира майката и детето приема чрез кърмата.

Това е едно от най-често срещаните заболявания на кожата с неспецифична чувствителност в най-ранната детска възраст. Атопичният дерматит вече се разглежда не като самостоятелно заболяване, а като част от т. нар. атопична болест. Атопичната болест включва белодробна астма, сезонен ринит и атопичен дерматит. Това са трите заболявания, които се развиват в резултат на общата повишена реактивност на организма спрямо външните фактори.

 

АУТИЗЪМ

Аутистичният спектър представлява група разстойства, характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и в начина на комуникация, както и с ограничен стереотипен повтарящ се репертоар от интереси и дейности.

Индивидите с аутизъм срещат изключително големи затруднения при усвояването на речеви и социални умения, както и при взаимоотношенията си с останалите хора.

Аутистичният спектър включва следните заболявания:

  • класически аутизъм;
  • синдром на Asperger;
  • синдром на Rett – неврологично разстройство, което е по-често срещано при момичетата; наред с останалите характерни симптоми за аутизма включва проблеми с движението и речта;
  • детско дезинтегриращо разстройство – най-тежката форма на заболяването, при която детето губи повече физически, езикови и социални умения отколкото при останалите форми;
  • PDD-(NOS) (Not Otherwise Specified – неспецифицирано по друг начин ) – термин, използван да опише групата от деца, които не се вписват в останалите видове аутизъм.

Симптомите на аутизма обикновено първо се проявяват при прохождащите деца, но само половината от тях биват диагностирани, преди да влязат в детска градина.

 

Б

БОЛЕЗНЕНА ПРОНАЦИЯ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ

Болезнената пронация е непълно изкълчване на главичката на лъчевата кост при деца от 3 месеца до 7–8 години, като пикът обикновено е около 2–3-годишна възраст. Болезнената пронация има характерен травматичен механизъм. Обикновено се получава, когато воденото за ръка дете бива дръпнато рязко от възрастния в ситуация, в която той се опитва да го предпази от падане или някаква опасност.

Много важно е след такъв инциндет да се потърси специализирана помощ, за да се окаже адекватно лечение. Въпреки че луксацията е непълна, ако главата на лъчевата кост не се намести адекватно и своевременно, може да се стигне до трайни изменения в лакътната става.

 

БРОНХИОЛИТ

Бронхиолитът е възпаление на най-малките въздухоносни пътища в белия дроб, наречени бронхиоли. В резултат те се стесняват, което на свой ред силно намалява достъпа на кислород до белодробните алвеоли – местата, където кислородът преминава от атмосферния въздух в кръвта.

Заболяването се среща предимно при деца до 2-годишна възраст (най-често във възрастта между 2 и 8 месеца).

Причинители на бронхиолита могат да бъдат аденовируси, грипни вируси, риновируси и др., но най-често се причинява от респираторно-синцитиалния вирус. Причинители на заболяването могат да са и някои бактерии.

Заболяването се разпостранява по въздушно-капков път.

Бронхиолитът протича с висока телесна температура (до и над 39°С), със силен задух, учестено и повърхностно дишане, посиняване на носа, устните и пръстите. Кашлицата е мъчителна, болезнена, с трудно отделяне на жълтеникави пенести храчки.

 

БРУКСИЗЪМ

Скърцането със зъби (бруксизъм) е често срещано явление при малки и големи, но тъй като обикновено се проявява през нощта, може да остане незабелязано за дълъг период от време. Смята се, че около 20% от възрастните и 38% от децата скърцат със зъби, докато спят. Установено е, че при скърцането със зъби натискът между двете челюсти е огромен – около 150 кг, което е 6 пъти повече, отколкото при дъвчене на храната. Този огромен натиск може да доведе до изтъркване на зъбите и до тяхното разрушаване. В тежки случаи скърцането и стискането на зъбите може да причини дори болки в челюстите, шията и главата.

Причини за бруксизъм в детска възраст

  • Никнене на зъби

С поникването на първото зъбче бебето трябва да свикне с чувството, че в устата му има нещо ново. При прорязването на зъбите бебетата понякога започват да хапят собствените си венци, за да облекчат чувството на дискомфорт. С времето хапенето може да продължи дори след като зъбите са напълно изникнали и болката е отминала. При смяна на млечните зъби с постоянни също може да се появи бруксизъм.

  • Неравна захапка

Когато зъбите не са изникнали правилно или съществува някакъв проблем със захапката, детето може несъзнателно да трие върховете им един в друг.

  • Стрес

Безпокойството, невъзможността да се справят с напрежението и да преработят емоциите, натрупани през деня, са сочени като основна причина за нощното скърцане със зъби както при децата, така и при възрастните.

  • Алергии и запушен нос

Някои лекари смятат, че скърцането със зъби в детска възраст може да е свързано с дихателни проблеми, причинени от алергии или от запушване на носа. Предполага се, че когато му е трудно да си поеме въздух през носа, детето несъзнателно стиска челюстите си, преди да вдиша през устата.

  • Чувствителност на зъбите

Бруксизмът може да се появи при изразена свръхчувствителност на зъбите към топло и студено.

  • Ниска кръвна захар

Като предпоставка за нощното скърцане със зъби някои лекари считат и пониженото ниво на захар в кръвта (хипогликемия), свързано с понижена функция на надбъбречните жлези.

Лечение на бруксизъм

Като единствен доказано ефективен метод за лечение на бруксизма лекарите препоръчват поставянето на специални шини по време на сън. Те са изработени от мек материал и предпазват зъбите от нараняване на повърхностите им. В същото време шините повишават т.нар. оклузална височина и променят тонуса на дъвкателните мускули, като така трайно решават проблема.

 

БЪБРЕЧНО-КАМЕННА БОЛЕСТ (НЕФРОЛИТИАЗА) ПРИ ДЕЦАТА

Нефролитиазата е хронично тежко заболяване, протичащо в пикочно-половата система. Характеризира се с образуване на конкременти (твърди частици) в бъбречното легенче или пикочния мехур. Те могат да бъдат единични, множествени, едностранни, двустранни или коралиформени. Имат различна големина. По химически състав най-често биват смесени или уратни, следвани от оксалатните и фосфатните. Коралиформените и множествените камъни при децата се срещат по-често, отколкото при възрастните.

Бъбречно-каменната болест се среща по-често при момчета, но в повечето случаи разпределението между двата пола е еднакво. Заболяването се наблюдава във всички възрастови групи, включително и кърмаческа възраст, но определено по-висока е честота между 4-6 години и 12-14 години.

И при възрастните, и при децата причините за образуване на камъни в бъбрека не са напълно известни. За разлика от възрастните при децата обаче има някои особености. Относителното съдържание на вода при децата е по-голямо, отколкото при възрастните. Децата губят по-голямо количество течности чрез кожата и дишането. Те се изпотяват по-обилно поради което концентрацията на урината се повишава. Концентрацията на урината се повишава и при висока температура, инфекциозни заболявания, пневмонии, дизинтерия, токсична диспепсия и пр. Намаленото количество на урината и повишената концентрация на солите създават благоприятни условия за изкристализирането на солите и образуването на камъни. За образуването на камъни при децата значение имат и някои заболявания като рахит, авитаминоза, неправилно хранене, злоупотреба с витамин D и др.

 

В

ВАРИЦЕЛА

Заболяването се причинява от варицела зостер вирус. Протича с типичен мехурчест обрив, появяващ се на 3-4 вълни. Всяка обривна вълна е съпроводена с повишаване на температурата и общо неразположение. Обривните единици имат характерно развитие: червено петно – пъпка – мехурче – гнойно мехурче – коричка. Обривите задължително присъстват и по окосмената част на главата.

Предаването става по въздушно-капков път, при директен контакт с болния. Това е едно от най-заразните заболявания, контагиозният индекс (заразяемост) е около 90%. Инкубационният период е до 21 дни. Болните са заразни 1-2 дни преди появата на обрива и до завяхването на всички мехурчета, обикновено 9-10 дни. След преболедуване остава траен доживотен имунитет. Възможните усложнения най-често са от страна на дихателната и нервната система – пневмонии и енцефалити.

Херпес зостер е заболяване, което се причинява от варицела зостер вирус (същия вирус, който причинява и самата варицела). Когато човек се срещне за пръв път с него, боледува от варицела. При значителен процент от хората обаче вирусът остава в латентно състояние и понякога по недотам ясни причини се активира, като дава същия обрив както при варицелата, но ограничен до онази част на кожата, която се инервира от съответния нерв. При това заболяване няма инкубационен период. Основни симптоми са специфичният обрив и силната болка. Болните с херпес зостер са толкова заразни, колкото и тези с варицела. Лечението включва противовирусни препарати.

Профилактиката на варицелата е профилактика и на херпес зостер. За варицелата има ваксина, която се прави на деца над 1-годишна възраст в две дози през интервал от поне 2 месеца. Специално за профилактика на херпес зостер има ваксина, която се прилага на хора над 50-годишна възраст. И двете ваксини са налични в почти всички страни на ЕС, в САЩ, Канада, Австралия и други страни било като препоръчителни или като включени в националните имунизационни календари. У нас ги няма и не са регистрирани по чисто административни причини.
ВИРУСЕН ГАСТРОЕНТЕРИТ
Това е възпалително заболяване на стомаха и червата, което може да се предизвика от разнообразни причини. Основените причинители на вирусните гастро-ентерити са ротавирусите и Norwalk вирусите. Източник на инфекцията се явява болният човек, но и здравият заразоносител – тоест, човек може да пренася инфекцията, без да боледува. Дори и след овладяването на симптомите, болният може да бъде източник на зараза още няколко дни. Тежестта на състоянието варира от леко до тежко и дори животозастрашаващо.

През устата вирусите попадат в стомашно-чревния тракт. Локализират се в дванадесетопръстника и тънкото черво, където потискат резорбцията на хранителните вещества.

Симптомите на вирусния гастроентерит се проявяват за 4 до 48 часа след вирусното заразяване. Най-честите оплаквания са:

  • стомашна болка;
  • диария;
  • гадене и повръщане;
  • повишена температура;
  • мускулна и ставна болка.

Едно от тежките усложнения на вирусния гастроентерит е развитието на дехидратация.

 

ВИРУСЕН КОНЮНКТИВИТ

Конюнктивитът е възпаление на конюнктивата – прозрачната мембрана, която покрива бялата част на окото и обгръща вътрешната повърхност на клепача. Той е много често срещано състояние и обикновено не представлява опасност за окото или за зрението на вашето дете. Възпалението може да има много причини, най-честите от които са инфекции, алергии и механично дразнене.

Вирусният конюнктивит се причинява най-често от аденовируси. Инкубационният период е 7-10 дни. Този тип конюнктивит е силно заразен, като заразяването обикновено става по механичен път – най-често при контакт на окото със замърсени ръце. Оплакванията се изразяват в силно зачервяване на окото, изразена чувствителност към светлина, обилна водниста секреция. Клепачите и конюнктивата са изразено оточни. Увеличават се регионалните лимфни възли. Най-често се засяга едното око, а по-късно и второто, като също така се засяга и роговицата. В редица случаи вирусният конюнктивит се придружава и от дихателно заболяване.

 

ВИРУСЕН МЕНИНГИТ

Менингитът е потенциална животозастрашаваща инфекция на менингити – обвивките на главния и гръбначния мозък. Предизвиква се от разнообразни причинители – бактериивирусигъби, реакции към медикаменти и токсини от околната среда.

Вирусният менингит е възпаление на мозъчните обвивки, причинено от вируси. Това е най-често срещаният вид менингит. Протича по-леко от бактериалния и има по-добра прогноза. Въпреки това, кърмачетата и хората с отслабена имунна система са изложени на риск от сериозни усложнения.

Най-честите причинители на вирусния менингит са неполиомиелитните вируси, ентеровирусите, аденовирусите, херпесните вируси и др. Рискът от вирусен менингит е значително по-висок при децата под 5 години.

Много често диагностицирането на вирусния менингит е трудно, туй като симптомите силно наподобяват тези на грип.

 

ВРОДЕНИ ЛУКСАЦИИ НА ТАЗОБЕДРЕНИТЕ СТАВИ

Най-често срещаното вродено изкълчване е т.нар. вродена луксация (едностранна или двустранна) на тазобедрената става. Тя се среща при 2-3 от 1000 новородени и в 15-25% от децата, родени в седалищна позиция. Причините за вродената луксация не са изяснени, само в отделни случаи се установява наследствена обремененост.

Наблюдават се три степени на луксация:

  • недоразвитие (дисплазия) на ставата;
  • сублуксация (състояние, близко до луксация);
  • луксация.

Най-често детето се ражда само с недоразвитие на ставата, като ставната повърхност на главичката на бедрената кост се опира в ставната повърхност на тазовата кост (ацетабулума), но е изместена нагоре. Постепенно главичката на бедрената кост се измества още по-нагоре, а ставната й повърхност достига и опира до ръба на тазовата кост. По такъв начин се образува сублуксация.

Истинската луксация настъпва в началото на мускулното натоварване на краката при прохождане на детето. Тогава главичката на бедрената кост излиза над и извън ставната повърхност. В много редки случаи детето се ражда с пълна луксация.

Заболяването се разпознава по редица признаци:

  • Засегнатото краче се разкрачва по-слабо от здравото.
  • Кожните гънки по вътрешната страна на засегнатото бедро са повече на брой, по-дълбоки и по-високо разположени, отколкото на здравото краче.
  • Засегнатото краче често е по-късо и е извъртяно навън.

С течение на времето, когато се образува третата степен на луксация, заболяването се установява по-лесно. Походката е накуцваща или патешка, детето прохожда късно (след едногодишна възраст), част от признаците, установени още в кърмаческата възраст, се засилват (извъртане на крачето, скъсяването му, ограничаване на разкрачването).

Лечението на дисплазията на тазобедрените стави започва рано – на 3-4 месец след раждането. Прилагат се различни средства за задържане на главичката на бедрената кост в ацетабулума, с продължително фиксиране до оформяне на ставата.

 

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ТЪПАНЧЕТО

Възпалението на тъпанчевата мембрана е сравнително рядко заболяване поради факта, че тъпанчето се намира в дъното на затворен външен слухов проход.

Обикновено възпалението възниква внезапно, с поява на шум в ухото, чукаща и силна болка. При благоприятен изход след 2-3 дни болката и другите признаци изчезват. При нагнояване от ухото изтича гноевидна течност. Понякога възпалението протича хронично. Тогава гнойният секрет от ухото има лоша миризма, а слухът е намален в различна степен.
Възпалението на тъпанчевата ципа може да бъде резултат от:

  • простуда;
  • влизане на вода в ухото;
  • невнимателно или неправилно почистване на ухото;
  • разлагане на засъхнал церумен;
  • травма на главата.

Възпалението на тъпанчевата мембрана се наблюдава при заболявания на съседни структури – възпаление на средното ухо или екзема на кожата на външния слухов проход.

 

Г

ГАСТРИТ

Гастритът е възпаление на стомашната лигавица, причинено от различни фактори като консумация на много гореща или студена храна, напитки, пикантни храни, преяждане, продължителна употреба на някои лекарствени средства (кортикостероиди). Остър гастрит се развива и в хода на вирусни инфекции, когато често гастритът се комбинира с ентерит.

Лечението е консервативно. През първите 3-4 дни на детето се назначава  щадяща кашаво-течна диета. В следващите дни се приемат супи, пюрета, компоти. Не се позволява употребата на газирани напитки, пикантни храни. Прилагат се болкоуспокояващи средства, спазмолитици и лекарства, които намаляват стомашната секреция.

Това заболяване се среща рядко при бебетата и малките деца. Хроничен гастрит се появява при по-големите деца.

 

ГЕР (ГАСТРОЕЗОФАГЕАЛЕН РЕФЛУКС)

Гастроезофагеалният рефлукс (ГЕР) представлява връщане на стомашно съдържимо към хранопровода, което в някои случаи е съпроводено от повръщане. Това е нормален процес, който възниква няколко пъти на ден при здрави деца под една година. Продължава по-малко от 3 минути. Проявява се в периода след нахранване и причинява много леки или е без оплаквания от страна на детето. Той не изисква специално внимание. В болшинството от случаите това състояние се преодолява до 12-14-месечна всъзраст.

 

ГРИП

Грипът е остро вирусно заболяване, което се предизвиква от три типа грипни вируси – А, В и С, като най-голямо епидемиологично значение имат грипните вируси тип А, които се подразделят и на подтипове. Забележителна особеност на грипните вируси, особено на тези от тип А, е изключителната им изменчивост, на която се дължи ежегодната поява на нови щамове, към които населението няма имунитет, и това дава възможност на вируса да се разпространи масово, причинявайки поредната сезонна епидемия. Първичната локализация на инфекцията е в дихателните пътища, но освен това е обичайно едновременното засягане на редица други органи и системи. Характеризира се с лесен и много ефективен механизъм на предаване на заразата (по въздушно-капков път), кратък инкубационен период и епидемично разпространение с високи стойности на заболяемостта, значително превишаваща обичайното ниво на ОРЗ и съсредоточена в относително кратък период от време. В продължение само на няколко (най-често от 4 до 6) седмици е възможно да преболедува голяма част от населението, като заболяемостта варира от 5 до 30 на 100 души.

Инкубационният период при грипа е от 1 до 4 дни, най-често около 2 дни.

Какви са оплакванията?

Неусложненият грип се характеризира с внезапно начало, повишена температура, силно неразположение, отпадналост и главоболие, болки в мускулите, суха и дразнеща кашлица, хрема. При децата тези симптоми често се съпровождат от гадене и повръщане и възпаление на средното ухо, в някои случаи се наблюдават температурни гърчове.

За колко време протича грипът?

Високата температура и останалите клинични симптоми на грипа са с продължителност най-често 2-3 дни, рядко повече от 5 дни. Те могат да бъдат повлияни положително от своевременно започнало лечение с антивирусен препарат.

Независимо от това, че основните симптоми на грипа отзвучават за няколко дни, при повечето болни кашлицата и чувството на отпадналост могат да продължат и повече от две седмици.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата „грип” се поставя от лекар на базата на клиничните прояви и разбира се – във връзка с епидемичната обстановка. За да бъдем сигурни, че грипната епидемия в страната е започнала, много е важно първите случаи със заболяване да бъдат и лабораторно изследвани, което дава възможност да се докаже началото на циркулацията на грипни вируси в обществото. В разгара на грипната епидемия не е необходимо всеки заболял човек да бъде лабораторно изследван, защото в случая най-важно е незабавното започване на лечение с антивирусен препарат (по възможност в първите 24 часа на заболяването).

Какви са възможните усложнения?

Тежестта на инфекцията и рискът от възникване на усложнения в голяма степен се определят от състоянието на човешкия организъм. Грипните вируси могат да предизвикат сериозно заболяване при лица от всички възрастови групи, включително и при напълно здрави преди това хора, но процентът на тежките случаи, както и смъртността са най-високи при хората над 65 години. Застрашени от по-тежко протичане, както и от възникване на усложнения вследствие на грипната инфекция, независимо от възрастта си, са и хората с хронични заболявания, при които грипът обикновено е причина и за обостряне и допълнително влошаване на основното заболяване.

В резултат на преболедуването от грип най-често възникват усложнения от страна на долните дихателни пътища – пневмонии, причинени от бактерии (обикновено пневмококи), вирусно-бактериални пневмонии и по-редките, но много тежки вирусни пневмонии, причинени от грипните вируси. Могат да се наблюдават и други усложнения, напр. от страна на сърдечно-съдовата система (исхемична болест на сърцето, ритъмни и проводни нарушения, сърдечна недостатъчност, миокардит, перикардит), на централната и периферната нервна система (енцефалит, менингит и менингоенцефалит, неврит, миелит). Други възможни усложнения са миозит, токсичен шок синдром, имунодефицитни състояния и т.н. Освен това при грип придружаващите хронични заболявания декомпенсират и се обострят до степен да застрашават живота на пациента. При голяма част от болните, особено при лицата от високорисковите групи, възникналите белодробни, сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни и метаболитни усложнения налагат продължително лечение в болница.

Какво трябва да знаят родителите за противогрипната ваксина при децата?

Ваксинацията срещу грип у нас е препоръчителна – т.е. родителите трябва да се посъветват със семейния лекар и сами да решат дали да ваксинират детето си, както и самите себе си. Ползата от грипната ваксина е, че ваксинираните не се разболяват от грип или пък ако се разболеят, изкарват много по-леко и без усложнения.

 

Д

ДАЛЕКОГЛЕДСТВО

Далекогледството, наричано още хиперметропия, е състояние на намалена зрителна острота поради по-малката дължина на очната ябълка или поради по-малката пречупваща сила на очната леща. Хиперметропията е най-честата рефракционна аномалия и се среща при около 50% от хората.  При това състояние фокусът на оптическата система не попада точно върху ретината, а лежи зад нея. Това води до характерни оплаквания и необходимост от консултация със специалист по офталмология.

Основните знаци на далекогледството са главоболие и трудности при фокусиране на обектите, които се намират наблизо; фотофобия; чувство за преплитане на очите; стесняване на зеницата. Проявява се болка в очите и челото, както и усещане за тежест и натиск. Когато далекогледството не е в много тежък стадий, очите могат да компенсират нарушенията и наблюдаваните обекти да бъдат с ясни очертания.

 

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА

Детската церебрална парализа (ДЦП) представлява съвкупност от непрогресиращи двигателни промени – парези, неволеви движения, координационни нарушения и промени в мускулния тонус, които са резултат от мозъчни увреждания в предродовия, родовия и следродовия период. Чести придружаващи симптоми са: зрителна и очедвигателна непълноценност – нарушена функция на очедвигателните нерви, епилептични пристъпи, говорни нарушения, изоставане в интелектуалното развитие.

Най-честите причини са: вирусни инфекции (рубеола вирус, цитомегаловирус, херпес вирус и др.), прекарани по време на бременността; медикаменти (седативи, психотропни, антиконвулсанти), както и други психоактивни вещества (никотин, алкохол), които са употребявани по време на бременността. Рисков фактор са недоносените бебета, новородените, които не изплакват в първите 5 минути след раждането, децата с мозъчен кръвоизлив и тези, които се нуждаят от кувьоз повече от 4 седмици.

 

ДЕХИДРАТИРАНЕ (ОБЕЗВОДНЯВАНЕ) 

Състояние нза загуба на вода и електролити от организма (основно натрий, хлор и калий), необходими за живота на всяка отделна клетка на тялото.

При обезводняване детето е отпуснато и вяло. Устните са зачервени и сухи, кожата също е суха и с намалена еластичност, под очите има тъмни кръгове. Устата на детето започва да мирише на ацетон. Количеството на урината намалява. Притеснително е, ако детето не пишка повече от 12 часа, а бебето – повече от 6 часа.

Най-честите причини за обезводняване са повръщането, разстройството, високата температура. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо се дехидратира.

При леките степени, когато детето е жизнено, са достатъчни диета, прием на повече течности и специални електролитни разтвори, които се продават в аптеката. При тежко обезводняване, особено при малките деца, се налага болнично лечение.

 

ДИЗЕНТЕРИЯ

Дизентерията представлява инфекциозно заболяване на червата, което протича с обща интоксикация на организма. Неслучайно дизентерията е позната и като шигелоза, защото причините за нея са грам отрицателните бактерии шигела и флекснер. Това са аеробни бактерии, които при своето разпадане отделят токсични продукти – екзотоксин и ендтоксин.

Бактериите, причинители на болестта, се отделят в околната среда чрез изпражненията и заразяват водата и хранителните продукти. След това (чрез мръсни ръце или мухи) бактериите навлизат в храносмилателния тракт, където претърпяват частично разрушение от стомашния сок и отделят токсичния ендотоксин. От своя страна, ендотоксинът навлиза в кръвта.

Голяма част от бактериите обаче не се разрушават от действието на стомашния сок и попадат в дебелото черво, където възпаляват лигавицата.

Поразената чревна лигавица се покрива с гнойни налепи, а някъде се образуват и гнойни язви с голяма дълбочина и остри ръбове. Отделя се много чревна слуз и се засилва чревната перисталтика, в резултат на което често се появява чревен спазъм.

Инкубационният период на болестта е от един ден до една седмица. Заболяването има остро начало, започва с втрисане и покачване на температурата до 38-40°С. Оплакванията са главоболие и тежка отпадналост, силни коремни коликообразни болки. В повечето случаи се появяват гадене и повръщане. Диарията е най-характерният симптом на дизентерията. Болният има чести и остри позиви за дефекация. Изхожданията са не само чести, но и съпроводени със силни болки.

Първоначалните болки в стомаха се локализират около пъпа, но скоро започват да се усещат в лявата половина на корема. Нормално болестта отминава за период от около 4-5 дни. Протича в три форми – лека, средно тежка и тежка.

Дизентерия при децата протича тежко. Загубата на телесни течности може да причини мускулни гърчове и влошаване на състоянието на детето. При такива случаи веднага трябва да се потърси лекарска помощ.

 

ДИСФАГИЯ ПРИ ДЕЦАТА
Дисфагия означава затруднено поглъщане на твърди храни и течности. Дисфагията се дължи най-често на болезнени възпалителни процеси в гърлото, фарингса и хранопровода или пък на мускулите, участващи в гълтането, а по-рядко на вродени аномалии.

Дисфагия може да се обуславя или придружава от попадане на храна в дихателните пътища.

 

ДИФТЕРИЯ

Дифтерията е остра, животозастрашаваща инфекциозна болест. Заболяването е рядко, тъй като масово прилаганата имунизация почти напълно е изкоренила болестта.
Болестта започва с висока температура и тежко общо състояние на детето. Сливиците и гърлото са зачервени и покрити със сиво-бели „псевдомембрани”. От устата на детето се разнася сладникава миризма на гнило, лимфните възли по шията са подути и болезнени. Ако дифтерията обхване и ларинкса, гласът става пресипнал, появява се лаеща кашлица. Дишането става тежко и болното дете започва да посинява, може да се стигне до задушаване. Ако процесът обхване носа, хремата става кървава.
Най–опасен е токсинът от дифтерийните бактерии, увреждащ сърцето, бъбреците, нервната система.

 

Е

ЕКЗЕМА

Екземата представлява възпалителна реакция на кожата, причинена от различни външни или вътрешни причини.

Обривите при екзема се доста различни и показват промени в зависимост от фазата на възпаление.

В острата фаза се срещат зачервяване, подуване и пъпки – папули, мехурчета с белезникаво съдържимо, които се разкъсват и покриват с кори, т. нар. крусти.

Възпалителните промени постепенно стихват, зачервяванията и подуванията изчезват и процесът преминава в подостра или хронична фаза, когато кожата загрубява, започва да се залющва и напуква.

Екземата съществува в много различни варианти и може да се развие навсякъде по кожната повърхност.

Съществуват различни видове екземи, които се причиняват от различни фактори поради което и лечението е различно.

Екземата засяга едно на всеки пет деца. Тя обикновено се появява за първи път, преди детето да е навършило 2 години. Повечето деца, които имат екзема, с годините я израстват.

С подходящото лечение екземата може да се контролира.

 

EНЦЕФАЛИТ

Енцефалитът е възпалително заболяване на мозъка – главен, малък или гръбначен мозък.

Причинителите на енцефалит могат да бъдат с инфекциозен или неинфекциозен характер. Най-честите инфекциозни причинители са бактерии, вируси, гъби или паразити.

Симптоматиката на енцефалита може да бъде много дискретна (както е например при някои от вирусните енцефалити) и да включва само повишена телесна температура и общо неразположение и отпадналост. Най-често обаче енцефалитът протича с по-разгърната клинична картина, разкриваща нарушената мозъчна функция.

При развитие на енцефалит често се наблюдават нарушения в съзнанието – децата стават сънливи, мудни и неадекватни, имат нарушена координация, оплакват се от главоболие.

Енцефалитът е тежко заболяване, което изисква бърза диагностика и спешно лечение в болнични условия. Хоспитализацията се извършва по спешност в специализирани клиники по инфекциозни болести, неврология, интензивни клиники.

 

ЕПИЛЕПСИЯ

Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък, което се характеризира с различни по характер пристъпи – двигателни, сетивни, от страна на вегетативната нервна система, психични, поведенчески, които имат съответна електрофизиологична компонента, регистрирана посредством електроенцефалография (ЕЕГ). Епилептичните пристъпи възникват на базата на свръхвъзбуда на група от неврони, която може да остане ограничена или да генерализира. За да е налице заболяването епилепсия, е необходимо да има повторяемост на пристъпите, а единичните такива, възникнали поради някакво дразнене или травма на мозъка, не се смятат за епилептично заболяване.

 

Ж

ЖЪЛТЕНИЦА ПРИ НОВОРОДЕНИТЕ

Жълтеницата (иктер) не е заболяване, а по-скоро симптом, който се проявява при много и различни болести. Жълтеницата представлява жълто оцветяване на кожата и склерите (бялата част на окото), което се причинява от повишените нива в кръвта на жълтия пигмент билирубин. Пожълтяването на кожата и склерите е толкова по-изразено, колкото е по-висока концентрацията на билирубин в кръвта.

Видове жълтеница:

  • Физиологична жълтеница. Характерна е за новородените и най-често причината е физиологична – след раждането част от еритроцитите (червените кръвни телца) на бебето се разрушават с помощта на черния дроб и отделеният билирубин се изхвърля от тялото чрез изпражненията. Поради незрялост на черния дроб и чернодробните ензими, част от билирубина не успява да бъде изхвърлен и остава да циркулира в кръвта, като причинява жълто оцветяване на тъканите и лигавиците. Физиологичната жълтеница се развива през първите дни след раждането и нормално отшумява в рамките на седмица.
  • Кърмаческа жълтеница. При някои кърмачета високите нива на билирубин се запазват през втората и следващите няколко седмици от живота. Това удължаване на физиологичната жълтеница при кърмени бебета се нарича кърмаческа жълтеница и се дължи на съставка в кърмата, която улеснява повторното абсорбиране на билирубин от чревната лигавица. Постепенно, в рамките на първите 2-3 месеца, нивата на билирубин падат и достигат нормални стойности, докато кърменето продължава.
  • Жълтеница поради недохранване. Новородените са много чувствителни към количеството храна, което поемат в първите дни и седмици от живота си. Приемът на по-малко калории от оптималните за бебето има пряко отражение върху нивата на билирубин в кръвта – стойностите се повишават.

 

З

ЗАУШКА (ЕПИДЕМИЧЕН ПАРОТИТ)

Заушката (паротит) е остро инфекциозно вирусно заболяване, което протича с висока темпаратура, подуване и болезненост на една или повече от слюнчените жлези. Най-често се засягат околоушните слюнчени жлези (паротидни жлези), които са разположени пред и под всяко ухо.

Паротитът се причинява от вирус, който спада към рода парамиксовируси. Вирусът се пренася от човек на човек по въздушно-капков път.

Въпреки че възрастните хора могат да пренасят заболяването, от заушка боледуват предимно деца на възраст между 4 и 15 години. Паротитът се среща по-рядко от другите обичайни за детството инфекциозни заболявания. Двата пола боледуват еднакво, но по-често усложнения възникват при момчетата.

Организмът може да изработва естествен имунитет срещу заболяването. Обикновено след преболедуване от заушка се развива траен имунитет.

Инкубационният период на заушката е средно 18-21 дни. При някои болни могат да се наблюдават продромални симптоми – субфебрилна температура, отпадналост, безапетитие, главоболие, мускулни болки в продържение на 2-3 дни. По-често заушката започва с повишаване на температурата и оток на едната околоушна жлеза, а след 2-3 дни отича и другата околоушна жлеза.

 

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ

Захарният диабет e група от състояния, различаващи се според причината, протичането и лечението. Обединяващи за всички типове диабет са:

  • повишената кръвна глюкоза;
  • връзката с хормона на задстомашната жлеза – инсулин.

При децата и подрастващите чай-често се среща захарен диабет тип 1, който се дължи на недостиг или пълна липса на инсулин. Освен, че е най-чест, той се отличава със задължително инсулиново лечение чрез инсулинови инжекции и с голяма променливост в нивата на кръвната глюкоза, което налага нейното проследяване няколко пъти дневно със собствен глюкомер.

Във връзка с епидемията от наднормено тегло и затлъстяване през последните години в целия свят, включително в нашата страна, зачестяват случаите  и на другия тип захарен диабет тип 2. Нарича се още „възрастов” или „неинсулинозависим” диабет. Характерен е за по-късната възраст – над 35 години, но определено зачестява и сред децата.

При тип 2 диабет организмът може да произвежда инсулин, но ефектът му е намален. Това състояние се нарича „инсулинова резистентност” или инсулинова нечувствителност. Целта на лечението е да се подобри чувствителността към инсулина, което става с намаляване на теглото или назначаване на лекарства, които имат за цел да подпомагат действието на произвеждания в организма инсулин.

 

К

КОКЛЮШ (МАГАРЕШКА КАШЛИЦА, ПЕРТУСИС)

Коклюшът, или т.нар. магарешка кашлица, е силно заразно инфекциозно заболяване, засягащо дихателните пътища. В ерата преди ваксинациите, коклюшът е бил водеща причина за смърт в ранна детска възраст. След въвеждането на системната имунизация, случаите на това инфекциозно заболяване намаляват с повече от 99%.

Заболяването се причинява от пръчковидна бактерия (бордетеоа пертусис). Инфекцията се предава по въздушно-капков път.

Първите признаци на болестта се прявяват 1-2 седмици след инфектирането. Децата са отпаднали, стават раздразнителни, телесната температура се повишава. Налице е хрема и суха кашлица. Постепенно кашлицата придобива пристъпен характер, като през пристъпния период болното дете не може да поеме въздух. След прекратяване на кашличния пристъп то отново дълбоко вдишва (реприз) като отделя жилави светли храчки.

По-тежките пристъпи на кашлицата завършват с повръщане. Критерий за тежестта на заболяването са честотата и продължителността на кашличните пристъпи.

По време на кашличен пристъп болните деца имат характерен вид – езикът е изплезен, шийните вени са надути, лицето е синкаво. При по-продължителен пристъп болните деца изпадат в безсъзнание и гърч.

Лечението се провежда в домашна обстановка и в изолация, а при усложнения – и в болнично инфекциозно заведение.

 

КОЛИКИ

Лекарите определят коликите като внезапни и възникващи пристъпи, епизоди на раздразнителност и плач при здрави и добре развиващи се бебета до 3-4-месечна възраст.

Коликите не са болест, а физиологично състояние, етап от живота на всяко бебе, съвпадащ с адаптирането и израстването на неговата храносмилателна система.

Коликите се срещат при 10-25% от всички новородени. Обикновено започват около 3-седмична възраст, най-често са към 6-седмична възраст, след което постепенно намаляват и към 3-4 месечна възраст обикновено изчезват напълно.

 

КОНЮНКТИВИТ 

Конюнктивитът е възпаление на конюнктивата – прозрачната мембрана, която покрива бялата част на окото и обгръща вътрешната повърхност на клепача. Той е много често срещано състояние и обикновено не представлява опасност за окото или за зрението на вашето дете. Възпалението може да има много причини, най-честите от които са инфекции, алергии и механично дразнене.

Различните типове конюнктивит предизвикват различни симптоми, но най-често срещаният от тях е дискомфортът, който се усеща като дразнене от пясък в окото. При много деца се наблюдава и зачервяване на окото и вътрешния клепач – синдром на червените очи. Клепачите на детето могат също да се подуят и очите да са чувствителни към ярка светлина. Сърбежът и сълзенето са типични за алергичния конюнктивит.

 

КРИВОГЛЕДСТВО (страбизъм)

Кривогледството е зрително нарушение, при което едно от очите се отклонява от общата точка на фиксация и се нарушава двуочното зрение. Около 2% от децата имат кривогледство. При почти половината от тях е вродено състояние. Има и наследствен елемент.

Кривогледството може да съществува още при раждането или да се прояви в по-късна детска възраст. При бебетата до 3-4-месечна възраст съществуват некоординирани очни движения, т. нар. физиологично кривене. След тази възраст започват да фокусират малки предмети и очите се „изправят”. След 6-ти месец не съществува физиологично кривогледство.

Кривогледството, което се появява по-късно – между 2-3 години, се нарича акомодационно.

Според изискванията на НЗОК- България всяко дете на 3 години подлежи на профилактичен преглед при офталмолог – само така се откриват ранните нарушения на зрението при децата, включително и страбизъм.

В зависимост от вида на кривогледството и причината довела до него, лечението може да бъде:

  • очила – спомагат за по-ясното фокусиране на предметите и допринасят за изправянето на очите;
  • операция – постига се равновесие между по-силно и по-слабо действащите очни мускули.

 

КРИПТОРХИЗЪМ

Крипторхизмът представлява задържане на тестиса при слизането му от коремната кухина към скротума. По време на ембрионалния период двата тестиса се насочват от коремната кухина към мъдната торбичка, така че към 7-ия лунарен месец да завършат своето пътешествие, т. нар. descensus. По пътя си към ингвиналния канал тестисът може да бъде задържан поради някоя от следните причини – механични, възпалителни, хормонални. По този начин могат да се развият абдоминален крипторхизъм (retentio testis abdominalis) или ингвинален крипторхизъм (retentio testis inguinalis).

При наличието на проблем, обикновено се изчаква до края на първата годинка на детето тестисът да се спусне от само себе си. В зависимост от мястото на „скрития тестис“ може да бъде изписано медикаметозно лечение, което да подпомогне този процес.

Ако тестисът не се спусне от само себе си в скротума, се налага операция. Тя се предприема възможно най-рано след навършването на годинката, за да се избегнат усложненията от задържания тестис. Операцията запазва целостта на семенния канал, тестиса и кръвоносните съдове на тестиса, като така се съхранява неговата функция.

 

КЪСОГЛЕДСТВО

Късогледството е най­честата рефрактерна аномалия на зрителния апарат. То се проявава с невъзможност за ясно фокусиране на предмети, разположени на голямо разстояние от окото, като същевременно близките обекти се визуализират ясно и точно. Медицинският термин за късогледство е миопия.

Основното оплакване на пациентите с късогледство е невъзможността да фокусират обекти, разположени на разстояние. Други симптоми и признаци, които могат да придружават изявата на заболяването, са лесна преумора на очите и чести главоболия.

Децата в училище често могат да имат оплаквания от неспособност за ясно виждане на това, което е изписано на дъската. Малките деца обаче не могат да осъзнаят и обяснят проблемите с виждането на обекти на разстояние. Родителите могат да подозират късогледство, ако детето присвива очи при гледане надалеч, поставя книгите или предметите в непосредствена близост по време на четене, настоява да седи в предната част на класната стая или предпочита да гледа телевизия отблизо.

Лечението на късогледството може да бъде осъществено чрез носене на коригиращи лещи, очила или рефрактивна хирургия. В зависимост от тежестта на миопията, носенето на очилата или лещите може да бъде постоянно или само в определени моменти – четене, гледане на телевизия и т.н.

 

Л

ЛАРИНГИТ

Заболяването ларингит най-общо представлява възпаление на лигавицата на ларинкса (органа, където се намират гласните връзки) и най-честите му външни прояви са свързани с дрезгавината или загубването на гласа. Баналните и хроничните ларингити при възрастни пациенти нямат нищо общо с острата форма на обструктивен ларингит, която се среща най-вече при децата и може да бъде животозастрашаваща. Това се дължи на редица анатомични особености на детския ларинкс – тесен лумен (при кърмачетата е 6 мм в диаметър), крикоиден хрущял, който е най-тясното пространство на дихателния път и при децата позволява отокът да се развива само навътре, и субхордално пространство, склонно към оточни реакции. Освен това ларинксът представлява шокогенна зона, съдържаща много нервни рецептори, а поради незрялата нервна система на децата вероятността от ларингеален спазъм е доста голяма.

Острият обструктивен ларингит при децата включва три основни заболявания – субхордален ларингит, остър стенозиращ ларинготрахеобронхит и остър епиглотит. Всички те имат един определящ общ симптом – ларингеалният задух, но се различават като честота, клинична картина и протичане. И за трите вида са характерни остро начало и драматично прогресиране на диспнеята (задуха).

  • Субхордален ларингит (псевдокруп)

Най-често срещаната форма на ларингит. Появява се в хода на различни други заболявания, като в 90% от случаите се отнася за вирусни инфекции. Други причинители могат да бъдат морбили, варицела, ECHO вируси, алергии и др. По време на болестта често инфекцията преминава в бактериална суперинфекция, което налага лечение с антибиотици. Характерното начало е с пристъпи през нощта. В рамките на няколко дни на фона на остро респираторно заболяване или остро в рамките на няколко часа се развиват симптоми като прогресиращ задух, груба лаеща кашлица в началото със слабо прегракнал глас, висока температура, сухи хрипове, включване на допълнителна дихателна мускулатура, бледост, посиняване на устните. В голяма част от случаите състоянието изисква спешна лекарска помощ. При опасност от бързо прогресиране на задуха ключово е ранното приемане в болница с възможност да се извърши трахеостомия или интубация за възвръщане на дихателната функция. При по-големи деца и по-лека форма на заболяването е възможно и домашно лечение след прилагане на урбазон за бързо успокояване на пристъпа.

  • Остър стенозиращ ларинготрахеобронхит

По-опасната разновидност на заболяването, която може да настъпи като следваща фаза на субхордалния ларингит или в рамките на друга инфекция. Наблюдава се рядко, но за сметка на това фаталният изход е чест. Може да започне като банална инфекция на горните дихателни пътища или грип със същите симптоми като при псевдокруп – задух, лаеща кашлица, висока температура, стридор (сухи хрипове), спазъм на дихателната мускулатура. Характерно е динамично развитие на заболяването, което включва задълбочаваща се дихателна недостатъчност, сърдечно-съдова недостатъчност с учестен пулс, динамични промени в белите дробове – емфизем, бронхопневмонични огнища, интоксикация, гърчове и др. Лечението е задължително болнично. Медикаментозната терапия е с високи дози венозни антибиотици, кортикостероиди, сърдечно-съдови медикаменти, муколитици, алкализиращи средства, инхалации, кислород и др. За подсигуряване на свободен дихателен път и почистване на дихателните пътища може да се наложи трехеостомия или интубация.

  • Острър епиглотит

Среща се рядко, но се характеризира с много бързо прогресиране на дихателната недостатъчност и се смята за животозастрашаващо състояние. Той представлява възпаление с оток на епиглотиса – листовидния хрущял над ларинкса, който затваря входа на гръкляна при гълтане. Най-чест причинител е бактерията Hemophyllus influenzae тип B, по-рядко стрептококи или стафилококи. Характерно е острото начало с висока температура и силни болки в гърлото с невъзможност за преглъщане, дори на слюнка, по правило гласът е чист. Епиглотисът отича и придобива неколкократно по-големи размери, което е причина за бързо запушване на ларинкса и затрудняване на дихателните пътища. Възможен е ларингоспазъм, като рискът от задушаване може да бъде голям. Лечението е строго болнично с венозни антибиотици и урбазон, при прогресиране на задуха (диспнеята) се прави трахеостомия.

Как да разпознаем от кой тип ларингит боледува детето?

Най-характерната черта за всички типове обструктивен ларингит е ларингеалният задух, т.нар. диспнея, която може да прерасне в дихателна недостатъчност. В повечето случаи симптомите се развиват на фона на вирусна (най-често грипна) или бактериална инфекция. Типична е лаещата кашлица. При псевдокрупа и острия стенозиращ ларинготрахеобронхит гласът е силно прегракнал, като може изобщо да изчезне, има наличие на сухи хрипове при вдишване, често се стига до посиняване на устните от задуха и включване на цялата дихателна мускулатура при дишане. При епиглотита гласът е ясен, има невъзможност за преглъщане, много типична е и високата температура.

 

М

МЕНИНГИТ

Менингит е потенциална животозастрашаваща инфекция на менингити – обвивките на главния и гръбначния мозък. Предизвиква се от разнообразни причинители – бактериивирусигъби, прием на медикаменти и токсини от околната среда.

Симптомите при менингит се развиват за няколко часа до 2 дни.

При възрастните и децата над 2 години менингитът се проявява с висока температура, силно главоболие, схващане във врата, повръщане или гадене, обърканост и понижена концентрация, припадъци, сънливост и трудно събуждане, светобоязън, липса на апетит и жажда, кожен обрив (при някои типове).

При бебетата и децата до 2 години симптомите са висока температура, неутешим плач, повишена сънливост и раздразнителност, понижена активност, липса на желание за игра, лошо хранене, издуване на фонтанелата на главичката, понижена подвижност на врата, припадъци.

Характерен симптом за менингит е неутешимият плач при бебетата, който се засилва при вземане на ръце и люлеене поради механично дразнене на мозъчните обвивки (менингите).

 

МОРБИЛИ 

Остро протичащо и силно заразно инфекциозно заболяване, причинявано от морбили вирус от групата парамиксовируси. Характеризира се с висока температура, хрема, кашлица, зачервяване на очите и разпространяващ се от главата към тялото и крайниците обрив по кожата. Заразяването става по въздушно-капков път. Инкубационният период е до 21 дни. Болните са заразни 3-4 дни преди появата на обрива и 4-5 дни след това. В типичните случаи заболяването започва с бързо повишаване на температурата и поява на възпаление на очите, носа, гърлото и ларинкса, съпроводени със суха, дрезгава кашлица. От носа се отделя обилен бистър секрет, който скоро става жълтеникав или кръвенист. Ноздрите и горната устна се разраняват и често отичат. Клепачите са подути и слепнали от гноевидни секрети. Малко преди появата на обрива по лигавицата на вътрешната страна на бузите се откриват характерните бели или белезникави петна върху зачервена основа (петна на Коплик). Обривът се появява от 3 до 5 дни след проявата на първите симптоми. Започва зад ушите и отстрани на врата и прогресира от главата надолу към раменете, туловището и крайниците. Съставен е от леко надигнати яркочервени петна, с различна големина (2-5 мм) и с кръгловата или неправилна форма. Петната често се сливат, като се получават значителни по големина зачервявания с неправилна форма. Обривът започва да избледнява след 3-4 дни, приблизително по реда на появата си – първо изчезва по лицето. На мястото на избледнелите петна остава жълтокафеникава пигментация, която се задържа до 2 седмици и позволява ретроспективна диагноза. След преболедуване остава траен имунитет. Усложненията са пневмония и менингоенцефалит.

Предпазването у нас се осъществява с трикомпонентната ваксина за рубеола, морбили и заушка. Правилно проведената имунизация срещу морбили осигурява доживотен имунитет. Епидемията от морбили през 2009-2010 г. се дължеше на пропуски в имунизацията главно сред малцинствените групи. При нея имаше над 24 000 заболели и 24 починали.

 

П 

ПЕТА БОЛЕСТ (еритема инфекциозум)

Причинява се от човешкия парвовирус В19. Източник на инфекцията са безсимптомните носители на вируса и болните. Боледуват предимно деца от 5- до 15-годишна възраст. Протича с обрив, започващ по лицето, където се образуват леко надигнати еритемни плаки с характерна, подобна на пеперуда форма и блед триъгълник около устните и носа. След 2-3 дни обривът се разпространява по крайниците – отначало по екстензорните части, след това и по флексорните, по дланите и стъпалата, като еритемните петна се разширяват, избледнявайки в центъра и запазвайки яркочервения си цвят по периферията, като оформят характерните за заболяването гирляндовидни, пръстеновидни и мрежовидни обривни елементи, особено около коленните стави. Обрив по другите части на тялото не се наблюдава, но понякога се забелязват увеличение на шийните лимфни възли и ставни болки. Обривът продължава около 10-15 дни. През целия период състоянието на болните е леко увредено или непроменено. Температурата е нормална или субфебрилна за няколко дни. Лечението е симптоматично.

 

ПЛОСКО СТЪПАЛО

Плоскостъпие (pes planus) – нормално състояние при кърмачетата и малките деца, защото нормално човек се ражда без свод на стъпалото. Той се образува по-късно, като при някои деца това може да се случи дори на възраст 7-10 години. В детска възраст образуването на свода при плоскостъпи деца може значително да се ускори чрез провеждането на лечебна гимнастика. При голяма част от възрастните (около 15-25%) арката така и не се образува.

При някои деца липсата на свод на стъпалото може да бъде вродено състояние, дължащо се на влияние на тератогени по време на вътреутробното развитие, или в резултат на травматично раждане. При други се дължи на наследствено състояние, свързано с обща отпуснатост на ставните връзки. Тези хора имат изключително гъвкави и мобилни стави (хипермобилитет) на цялото тяло, не само на краката.

В някои случаи плоскостъпието е причинено от вродено срастване на костите на стъпалото, изграждащи арката, известна като тарзална коалиция. Това води до силна болезненост в краката, която се засилва при спортуване и натоварване.

Най-голям риск от развитие на плоскостъпие и трайно увреждане на краката има при децата с наднормено тегло. Детските крачета не са напълно развити до навършване на 14-15 год. за момичетата и 15-17 год. за момчета, което означава, че през това време, костите на краката им са много пластични и лесно могат да се увредят.

Плоскостъпието при децата се разделя на два вида:

  • гъвкаво плоско стъпало – ходилото е плоско при стъпване, но в отпуснато състояние ясно се вижда образуван свод;
  • ригидно плоско стъпало – среща се в много по-малко от случаите и се дължи на срастване на костите. Тогава ходилото е плоско и при стъпване, и в отпуснато състояние, арка не се образува.

 

ПНЕВМОНИЯ

Пневмонията е възпалително заболяване с разнообразен произход и с остър или хронично-рецидивиращ ход, което ангажира белодробния паренхим – интерстициум и/или алвеоли. Най-често е резултат от инфекция на горните дихателни пътища с десцендиращ ход. За бактериалните пневмонии е характерен бронхогенният път на разпространение, при което се засягат белодробните алвеоли и ацинусът, като се получава инфилтрат. При вирусните и т.нар. „атипични“ причинители инфекцията се разпространява по лимфо-хематогенен път и тогава се ангажира интерстициумът на белите дробове. Може да настъпи възпалителен процес и по съседство.

Класафикация

Класификацията на пневмониите е по много показатели. По тип на причинителя те биват инфекциозни и неинфекциозни. По начин на протичане – остри, протрахирани и хронични. По начин на разпространение – бронхогенни, хематогенни, лимфогенни и по съседство. По размер на обхванатия участък от белодробния паренхим – лобуларни (огнищни), сегментарни (засягат определен участък) и лобарни (обхващащи цял един лоб). По локализация на възпалителния процес – алвеоларни и интерстициални.

Симптоми

Всяка пневмония протича с кашлица. Има по-леки и атипични клинични проявления, има и пневмонии с тежка интоксикация, значителни клинико-рентгенологични и лабораторни отклонения. Освен кашлица характерни още са интоксикационният синдром, астено-адинамията, гръдната болка, тахипнеята и диспнеята, цианозата, тахикардията, екстрапулмоналните симптоми – менингизъм, перитонизъм, перикардити, менингити, септични абсцеси…

Диагностициране

Диагностичният подход е комплексен, като всеки един етап от него е от изключителна важност – добрата анамнеза, физикалният преглед, образните изследвания, лабораторната диагностика, микробиологията.

Лечение

Лечението е според възрастта, епидемиологичната обстановка, клиничната картина и изследванията и включва избор на антибактериална терапия и симптоматични средства, инхалаторна терапия, лечебна гимнастика и физиотерапия. В случаите на доказана вирусна етиология се прилага противовирусна терапия. Прогнозата е добра.

 

ПОЛИОМИЕЛИТ (ДЕТСКИ ПАРАЛИЧ)

Полиомиелитът е заразно инфекциозно заболяване, което в най-тежкият си вариант причинява парализи и в някои случаи може да доведе до смърт. Заболяването се причинява от вирусът на полиомиелита. Боледуват предимно деца от 1 до 5 години.

Вирусът се пренася чрез замърсена вода и храна или чрез директен контакт с друг заразен човек. Различават се две болестни форми – паралитична и непаралитична.

Прогнозата на непаралитичната форма е добра. Прогнозата на паралитичната форма е сериозна и неблагоприятна. В почти 65% от случаите парализите имат траен характер. Централно-мозъчната паралична форма протича много тежко, като смърт настъпва в следствие на парализа на дишането и гълтането.

Профилактиката се състои в задължителна ваксинация на подлежащите контингенти от населението с противополиомиелитна ваксина. Понастоящем в у нас изключително рядко се наблюдават малки епидемични взривове, предимно сред обхванати детски контингенти от цигански произход, които се отклоняват от профилактичната ваксинация. По показание се извършва реваксинация на застрашени групи от населението, особено при епидемична обстановка. Ваксината се понася добре и в повечето случаи създава продължителен и стабилен имунитет. Заболялите и съмнително-инфектираните лица подлежат на изолация, а на местопребиваването им преди изолацията се извършва грижлива дезинфекция.

 

ПЪПНА ХЕРНИЯ

При децата тя е вродена и се проявява веднага след раждане. Среща се при едно от всяко пет новородени. Предразполагащи фактори са ниското тегло и недоносеността.

Пъпната херния представлява малко торбовидно продължение на коремната ципа (перитонеум), което излиза извън пъпния отвор. Хернията се проявява при плач или напъване, защото повишеното коремно налягане избутва коремните органи.

Повечето пъпни хернии са безсимптомни. Почти не се наблюдават усложнения на пъпната херния като заклещване на коремни органи, така както е при ингвиналната херния.

Големината на пъпната херния се определя не от размера на изпъкващата кожа, а от диаметъра на пъпния отвор.

Малките хернии се третират консервативно чрез притискане със залепващ пластир, който не дразни кожата.

Показание за оперативно лечение има при чести прояви на неспокойство и липса на ефект от залепващите превръзки, както и при големи хернии с диаметър над 2 см.

Оперативното лечение обикновено се извършва след 1-годишна възраст, освен ако няма други индикации за по-ранна операция.

 

Р

РАХИТ

Рахитът е едно от най-честите заболявания, срещани в детска възраст. Дължи се на недостиг на витамин D, калций или фосфор и води до омекване и деформиране на костите на детето.

Витамин D се образува в кожата при облъчване с ултравиолетови лъчи или се приема с храната. Той увеличава всмукването на калция и фосфора в червата и намалява елиминирането им от организма. Основната причина за недоимък на витамин D е недостатъчно излагане на децата на ултравиолетово облъчване и недостатъчен прием на витамина с храната.

Кърмата не набавя необходимите количества витамин D, така че кърмачетата, които се хранят изключително с кърма, са изложени на повишен риск от рахит в по-късна възраст.

Признаците и симптомите на рахит включват:

  • болки в костите или чувствителност;
  • зъбни деформации;
  • забавено формиране на зъбите;
  • намаляване на силата на мускулите;
  • забавяне на растежа;
  • нисък ръст;
  • редица скелетни деформации, включително необичайни форми на черепа, аномалии на гръдния кош, гръдната кост и таза;
  • гръбначни изкривявания.

Рахитът  първоначално се диагностицира клинично с пълен физически преглед от специалист.

Лечението на рахита се извършва с високи дози витамин D, калциеви препарати и ултравиолетово облъчване. Назначава се подходяща диета с достатъчно съдържание на калций, фосфор, витамини (продукти от млечен произход, яйца, моркови, плодови и зеленчукови пюрета). Витамин D се прилага в инжекционна форма или в желатинови капсули, както и в течна форма, приемана през устата.

 

РОЗЕОЛА ИНФАНТУМ (Шеста болест,  внезапен екзантем)

Остро инфекциозно заболяване на ранната детска възраст, което се причинява от 6-и човешки херпесен вирус. Източник са болните или здравите вирусоносители. Вирусът се отделя със секретите на горните дихателни пътища и слюнката. Предава се по въздушно-капков механизъм и чрез близък контакт. Боледуват деца от 6-месечна до 3-годишна възраст. Значителна част от случаите протичат субклинично. Инкубационният период е 3-7 дни. Заболяването се характеризира с остро, внезапно начало с повишаване на температурата до 40ºС при запазено общо състояние на детето. Възможни са поява на ринит, конюнктивит и лимфаденит. Фебрилитетът продължава 3 дни, след което се появява обрив – макули и единични папули с големина 2-4 мм, с червен цвят, разположени по трупа, понякога по крайниците и шията и много рядко по лицето. Обривът преминава за 3-4 дни без остатъчни явления. Редки усложнения са фебрилни гърчове и менингоенцефалит. Диагнозата се поставя въз основа на клинико-епидемиологичните данни – възраст и характерно протичане на заболяването. Лечението е симптоматично с добра прогноза.

 

РУБЕОЛА

Заболяването се причинява от РНК вирус. Предава се по въздушно-капков път, контагиозният индекс е около 65%. Инкубационният период е до 23 дни. Болните са заразни 3-4 дни преди и след появата на обрива. Първите признаци са като при която и да е остра вирусна инфекция. Характерно е увеличението на лимфните възли на шията и в тилната област. На втория ден от началото на заболяването се появява обрив по лицето, тялото и крайниците. Обривът се състои от дребни и средни по големина, леко надигнати червеникави петънца, които обикновено не се сливат. За няколко дни настъпва пълно спонтанно оздравяване. Лечението е симптоматично. Усложненията са крайно редки. След преболедуване се развива доживотен имунитет. Клиничната диагноза рубеола в извънепидемична обстановка е трудна и в повечето случаи погрешна. През последните няколко години в страната няма доказани случаи на рубеола въпреки многобройните изпратени за потвърждение проби.

В държавите с неимунизирано население рубеолата е предимно заболяване на детството, докато при добро имунизационно покритие случаите на рубеола са основно в зрялата възраст. Профилактиката у нас от 1992 г. досега се осъществява с трикомпонентната ваксина за рубеола, морбили и заушка, прилагана на 13-месечна и 10-11-годишна възраст.

 

С

САЛМОНЕЛОЗА

Салмонелозата е остро инфекциозно заболяване, което засяга храносмилателната система и по-специално тънкото черво. Виновник за нея е бактерията Салмонела. Заболяването е един от видовете хранителни натравяния, които са често срещан проблем през горещите месеци и по време на празници, когато на пазара има пренасищане от определени хранителни продукти.

Микроорганизмите на салмонелата бързо достигат до лигавицата на тънките черва. Там те отделят токсини, които причиняват диария, болки в корема и интоксикация на организма.

При стомашно-чревната форма на салмонелоза, заболяването започва с прояви като обща слабост на организма, главоболие, повишаване на температурата, прилошаване и повръщане, болки в корема и диария, повече от 5-10 изхождания в денонощието.

Това състояние може да продължи седмица. Обикновено води до загуба на тегло и дехидратация на организма. Първите симптоми на салмонелозата са на лице между 12 и 72 часа след натравянето.

 

СИНУЗИТ

Синусите са кухини, разположени над очите и около носа. Обикновено тези кухини са пълни само с въздух. При простуда или при алергично заболяване епителът, който ги покрива, набъбва и започва да произвежда голямо количество слузни вещества и/или гной. При запушване на отвърстията, които свързват синусите и носната кухина, налягането в кухините се увеличава и това създава чувство за тежест и болка.

Синузит (синуит, риносинузит) е възпаление на околоносните кухини (синуси). Причинява се най-често от вируси и бактерии, но може да бъде предизвикан от алергии и дори травми. Синузитът е инфекция на горните дихателни пътища, която най-често възниква като усложнение на остър ринит (хрема).

Най-честите симптоми при синузит са главоболие, болка и тежест около очите и скулите. Главоболието и лицевата болка се засилват обикновено при навеждане и завъртане на главата, както и в следобедните часове. Освен тези симптоми при остър синузит може да има и висока температура, втрисане, чувство за обща отпадналост и неразположение, хрема, запушен нос, поради набъбване на носната лигавица, зачервено гърло, стичане на секрети от носа към фаринкса (гърлото), кашлица, мускулни и ставни болки, оток около или под очите и сенки около очите. По-редки симптоми са увеличени шийни лимфни възли, лош дъх в устата, хъркане, липса на апетит, нарушено обоняние, заглъхване на ушите.

 

СКАРЛАТИНА

Скарлатината е една от формите на стрептококовата болест. Протича с висока температура, болки в гърлото, повръщане, главоболие, обща отпадналост, характерен дребнопетнист обрив и признаци на капиляротоксикоза – подчертаване на кожните гънки и кръвонасядания при натиск. Причинява се от β-хемолитични стрептококи от група А. Тяхната клетъчна стена съдържа няколко типовоспецифични протеини с антигенни свойства, най-важен от които е т.нар. М-протеин. В този протеин се различават над 80 серотипа стрептококи. β-хемолитичните стрептококи от група А са част от т.нар. нормална флора и ги има в гърлото на 15-30% от хората. За да се развие скарлатина, тези микроорганизми трябва да произвеждат и поне един от няколкото вида екзотоксини, които причиняват обрива. Т.е. наличието на стрептококов антиген група А в гърлото означава само вероятно присъствие на стрептококи в гърлото, но по никакъв начин не може да се постави диагноза скарлатина.

Скарлатината е сравнително слабо заразно заболяване – нужен е близък и продължителен контакт. След прекарана скарлатина се изработват антибактериални и антитоксични антитела. Повторна инфекция със същия серотип стрептокок е невъзможна, тъй като наличните специфични антибактериални антитела не позволяват това. При заразяване с друг серотип, произвеждащ екзотоксин стрептокок, с който организмът не се е срещал и срещу който няма съответните антибактериални антитела, може да се развие друго стрептококово заболяване (ангина, фарингит), но не и скарлатина, тъй като изработените при предишното заболяване антитоксични антитела блокират екзотоксина.

Рано започнатата антибиотична терапия може да доведе до твърде бързо унищожаване на бактериите и невъзможност за изграждане както на антибактериален, така и на антитоксичен имунитет. При липса на достатъчно висок титър на антитоксични антитела е възможно повторно заболяване от скарлатина. Важно е да се отбележи, че диагнозата скарлатина е основно клинична, а не микробиологична, т.е. наличието на стрептококи в гърлото не означава непременно скарлатина и не е основание за започване на антибактериално лечение. Терапията трябва да е с продължителност не по-малко от 10 дни с оглед на профилактиката на късните усложнения – остър постстрептококов гломерулонефрит, артрит и ревмокардит.

 

СРЕДЕН ОТИТ (Възпаление на средното ухо)

Възпалението на средното ухо, наричано още Otitis media, засяга пространството, разположено между тъпанчевата мембрана и вътрeшното ухо, включвайки евстахиевата тръба, свързваща кухината на средното ухо с носоглътката. Отитът на средното ухо, заедно с отитът на външния слухов проход са най-често срещаните причини за болка в ушите. Макар състоянието да е болезнено, то обикновено се самоизлекува за около 2-6 седмици.

Малките деца (до 7-годишна възраст) са предразположени към възпаление на средното ухо. Това се дължи на анатомични особености и незрялост на имунната система. Тези фактори благоприятстват по-голямата честота на подобни инфекции и по-големия риск от развитие на усложнения.

Характерните симптоми на възпалението на средното ухо включват:

  • заглъхване в ухото;
  • болка – засилва се нощем и може да има пулсиращ характер. Дължи се на повишаване на налягането в средното ухо;
  • повишена температура – до 38-39°С;
  • главоболие;
  • изтичане на секрет и гной от ухото.

При кърмачетата се наблюдават и допълнителни симптоми като влошено общо състояние, неспокоен сън, немотивиран плач, обща възбуда и раздразнителност, липса на апетит, диария, загуба на тегло, повръщане, изтощение. Могат да преобладават явления от страна на храносмилателната система.

За болката в ухото може да се съди по някои косвени белези – въртене на главата, докосване с ръчичка на болното ухо, стряскане по време на сън, посягане към болното ухо и дърпането му.

 

Ф

ФАРИНГИТ

Фарингитът, по-известен като възпалено гърло, е едно от най-често срещаните заболявания. Причинява се най-често от вируси (грип, парагрипни вируси, мононуклеоза) и много по-рядко от бактерии (стрептококи от група А). Заразяването става предимно по въздушно-капков път – кашляне, кихане.

Болестните промени се изразяват в оток и зачервяване на лигавицата на гърлото, в редки случаи могат да се наблюдават и налепи.

При обикновената настинка се наблюдават следните симптоми – чувството на сухота в гърлото; болка и дискомфорт при преглъщане; главоболие; нормална телесна температура; кашлица, хрема и кихане. Ако причинителят е грипен вирус най-верочтно заболяването ще протече с висока температура – 38-39°С, отпадналост и болки в мускулите.

Диагнозата се поставя по характерните симптоми. При съмнение за бактериална инфекция може да се вземе секрет за микробиологично изследване. Ако резултатите са отрицателни, лечението е само симптоматично – билки (чай), таблетки за смучене и др.  Най-често вирусният фарингит преминава за няколко дни.  Ако се установи бактериален фарингит, лечението е антибиотично и се назначава след проведена антибиограма.