Да бъдеш родител на първокласник
Как да помогнем на децата да се адаптират по-лесно в първи клас?
В първи клас адаптацията може да е наистина трудна – нов дневен режим, нови очаквания, обстановка и т.н. Едно от най-полезните неща е да помогнем на детето да се придържа към дневния режим на училището и да си ляга по-рано. Добре е да няма резки промени през уикенда и ваканциите, тъй като това затруднява връщането към училище. Също, нека не затрупваме децата със задължения след училище всеки ден. Te имат нужда от игра и почивка, за да преработят всички емоции и знания от деня и да се подготвят за следващия.
Кой е по-изплашен в първи клас – децата или родителите? Как да се справят със страховете си?
Изплашени са и родителите, и децата. Най-доброто средство за справяне с трудните емоции е да ги изразим и споделим. Важно е да оставяме пространство на детето да говори, както и да му даваме възможност да изрази какво се случва в главата му. Добри опции са да направи рисунки, комикси, разигравания с плюшени или други играчки. Можете да предлагате различни варианти на детето и заедно да откриете как му е най-лесно да се изрази.
На какво е важно да научим детето в първи клас? Какво няма да му кажат в училище?
Най-важното е да се научи да се наслаждава на ученето и да приема грешките като естествена част от процеса на развитие. Децата обикновено разбират, че физическата сила се изгражда с тренировки, но невинаги осъзнават, че този принцип важи за всяко нещо и това, че са сбъркали една буква днес, е само информация върху какво могат да се упражняват. След някой неуспех може да си кажат, или да чуят за себе си, че са „зле в четенето” и няма какво да направят. Такъв етикет очевидно има редица негативни последствия и се заличава трудно, така че по-добре да се стараем детето да възприема уменията си като нещо, което зависи от неговите усилия и то може да развие. Вместо „имаш проблем с четенето”, можем да кажем „четенето на дълги думи е трудно, нека да потренираме заедно, за да напреднеш с това”. Така детето ще е активен участник в процеса, а и няма да възприеме упражнението като наказание.
Различни ли са днешните деца – по-палави, по-агресивни, по-будни?
Децата днес са по-различни и това се дължи на тяхното ежедневие. Те са залети с много технологии, играчки и игри, които са силно стимулиращи и изискващи бърза обработка на информация и съответно е по-трудно да развиват концентрацията, въображението и саморегулацията си. Също така има силна тенденция от децата да се очакват повече учебни умения. В началото на първи клас много деца вече могат да пишат и четат, свикнали са да работят по работни листове, а и често посещават други структурирани занимания. Тези деца се развиват академично с голяма скорост, но съответно им остава по-малко време и вътрешен ресурс за развитие в други ключови сфери. Този дисбаланс в когнитивното и социално-емоционалното им развитие води до това децата много добре да разбират как трябва да се държат и какво се очаква от тях, но невинаги да имат емоционалния ресурс и подходящите стратегии, за да се овладеят.
Разбира се, всички деца са различни, но ще им направим услуга, ако им оставяме повече време за игра, почивка и скучаене, независимо колко са спокойни или буйни.
Какви обикновено са най-честите проблеми в първи клас и как да помогнем на ученика да се справи с тях?
Най-честите проблеми са свързани с общуването със съучениците. Дали някой ги дразни или пък не им обръща внимание, или има същия молив като тях – това са много силни и искрени емоции, които трябва да приемем сериозно. Да слушаме и анализираме заедно с детето, но без да даваме съвети, за да има възможност то да изгради социалните си умения. Важно е да го питаме – ти как се почувства; той/тя защо постъпи така според теб; случвало ли ти се е преди; какво можеш да направиш; ако направиш това, какво ще стане и т.н. Целта ни е да помогнем на детето ясно да изразява пред другите как се е почувствало и да търси решения за конфликтите, без да има нужда от намеса на възрастен всеки път.
Ако и тази година се наложи дигитално обучение, какви са вашите препоръки към учители и родители?
За децата в начална училищна възраст процесът на учене може да се случва само ако се чувстват спокойни и свързани със своята училищна общност. Общуването и играта са много базови нужди за тях. Заслужава си да се отдели половин час преди или след онлайн часа, за да си поговорят децата и да разкажат как са. Наистина е добре да прекарват по-малко време пред екраните, тъй като дългото седене пред екрана води до обездвижване и влияе негативно на умението за концентрация.
Как да се запазят усмивките и въодушевлението на деца, учители, родители, характерни за 15 септември, през цялата учебна година?
Децата са естествено весели и щастливи. Те самите знаят какво им харесва, какво ги зарежда с енергия и желание за учене. Достатъчно е само да ги попитаме. Е, трябва и да ги чуем и да намираме начини да се съобразим с това, което ни кажат. Ако детето обича динозаврите – през тях може да научи много за природата, за историята, за еволюцията. Ако обича да играе навън с приятели, може да включим учебни игри с движение, например тичаща диктовка или групови задачи.
А ако децата са щастливи, те ще заразят и нас, възрастните, с усмивки.