Детето има кърлеж: какво да правим
Пролетта дойде, а заедно с нея слънцето, дъждовете и избуялата трева. Съвсем нормално, децата ни прекарват много повече време навън, в игри на открито. Колкото и да е хубаво всичко това, съществува и една реална опасност – детето ни да бъде ухапано от кърлеж. Какви рискове крие това, как да окажем първа помощ и необходимо ли е да се приема антибиотик? Отговор ни дава д-р Снежа Шаламанова, педиатър и специалист по инфекциозни болести.
Колко опасни са ухапванията от кърлеж? Какви рискове крият?
Кърлежите са членестоноги паразити, които се хранят чрез смучене на кръв от топлокръвни животни. Те са преносители на инфекции като лаймска болест, марсилска треска, Ку-треска, туларемия, Кримска-Конго хеморагична треска, кърлежови енцефалити и други, коитo могат да причинят сериозни поражения на човешкото тяло и органи, включително и смърт. В България най-разпространени са лаймската болест, марсилската треска и Ку-треската, които, ако не се диагностицират и лекуват навреме, хронифицират и могат да доведат до трайно инвалидизиране на болния.
Ако случайно не сме видели ухапването, кои симптоми следва да ни покажат, че детето е било ухапано?
Контактът с кърлеж може да остане незабелязан, тъй като при прикрепянето си към кожата той отделя невротоксин, който прави ухапването безболезнено. Освен това, кърлежите, които пренасят инфекции, обикновено са в средната форма на своето развитие, т.нар. ларви. Те са много малки и труднозабележими, предпочитат скрити, топли, влажни места – задколенни и аксиларни (подмишнични) гънки, корем, гръб, окосмена част на главата, но може да се открият и навсякъде по тялото.
Заболяванията, които се предават от кърлежи, не се развиват веднага. Те започват дни, дори седмици след ухапването. Ето защо в повечето случаи, особено ако човек не е усетил самото ухапване, диагнозата се поставя по-трудно. Началните прояви на кърлежово-преносимите болести са неспецифични и наподобяват тези на много други инфекциозни заболявания. Те включват висока температура, втрисане, главоболие, болки в мускулите, отпадналост. Поради неспецифичността на клиничните оплаквания, данните за кърлежова експозиция трябва да се търсят насочено. Все пак някои от тях имат своите специфични симптоми. Всички имат около 7-10 дни инкубационен период.
При марсилската треска има малко черно петно (tache noire), подобно на пъпка, на мястото на проникване на причинителя, което е специфичен симптом. Заболяването започва остро с висока температура, мускулни и ставни болки, зачервяване на лицето, очите, шията, устната кухина, венците. След 3-4 дни се появява дребен папулозен (надигнат над кожата) обрив като при шарка. Може да има гадене, повръщане, да се развият сърдечносъдови прояви, засягане на централната нервна система – промени в съзнанието и др.
При лаймската болест протичането е подмолно, бавно и задълбочаващо се, обикновено без или със субфебрилна температура до 37.5°С. Около 7-15 дни след ухапване от кърлеж на мястото на контакта с паразита се появява зачервяване, което постепенно нараства (еритема мигранс). Петното бързо се увеличава, няма болка, сърбеж и затопляне. Често в средата е с просветляване, а отстрани с по-тъмен ореол. След около месец изчезва и без лечение, но ако не се лекува през този период, в рамките на няколко седмици или месеци започват различни оплаквания от нервната система, опорно-двигателния апарат и по-рядко от очите и сърцето. В повечето случаи това петно липсва, затова задължително се прави серологично изследване, тъй като ако има инфекция в следващия етап се появяват сериозните прояви от други системи и органи. Засягането на нервната система, появата на хронични кожни промени по ръцете, увреждането на ставите след месеци и години причиняват трайно инвалидизиране. Около 20-30% от кърлежите в България са заразени с причинителя на лаймска болест.
Как да окажем първа помощ? Кога трябва да потърсим лекарска помощ?
Най-важната причина, поради която е необходимо да се отстрани кърлежа, е да се предпази човек от заболяванията, които той може да пренесе. Трябва да се извади целия кърлеж, което не е много лесно, защото той е плътно прикрепен. Изключително важно е кърлежът да бъде отстранен навреме, защото в повечето случаи има заразяване, когато е престоял повече от 24 ч. в кожата. Най-добре е това да се направи от лекар. Все пак, ако няма възможност за преглед от лекар, при забелязан впит кърлеж трябва да се направи опит внимателно с няколко издърпвания да се отстрани. Захващането става здраво с пинсета, може и обикновена, за главата му – възможно най-ниско към кожата и с едно-две движения директно и право нагоре се издърпва, не се върти, защото може да се скъса и да останат части от устния му апарат или тялото. Не трябва да се използва олио или друг препарат, защото предизвикват задушаване, при което кърлежът повръща цялото съдържимо в раничката и това увеличава риска от заразяване. Следва дезинфекция на мястото с йод или спирт. Изваждането трябва да се прави с ръкавица или парче плат. Ако не се изследва, отстраненият кърлеж се унищожава, като се изгаря. На неваксинираните с ваксина против тетанус трябва да се направи такава. Задължително при поява на оплаквания – повишена температура, увеличени шийни, подмишнични или ингвинални лимфни възли, отпадналост, мускулни болки, обрив по тялото и на мястото на ухапването след 7-ия ден от контакта с кърлеж, трябва да се осъществи преглед от лекар.
Задължително ли е кърлежът да се изследва?
Изследването на кърлеж включва определяне на вида (не всички видове пренасят инфекции, по-специално лаймска болест), стадия на развитие, дали е изваден цял и дали е носител на Borrelia burgdorferi (причинителя). Изследването за заразеност на кърлежа се извършва с генетични техники. То е с по-ниска диагностична стойност. Има риск изследването на паразита да е фалшиво отрицателно – кърлежът да е заразен, но изследването да не покаже. От друга страна, кърлежът може да е заразен, но ако престоят му е бил за кратко време изследваният може да не е инфектиран. Затова изследването на кърлежа не изключва серологичното изследване.
Когато има ухапване от кърлеж, е необходимо след около 4 седмици да се направят серологични изследвания, които са най-информативни и точни. Доказват наличието на антитела (имуноглобулини M и G) срещу причинителя на лаймска болест – борелия бургдорфери. Имунната система продуцира тези антитела като защитен механизъм срещу инфекцията, те са строго специфични.
Задължително ли е да се пие антибиотик?
Лечение с антибиотици веднага след ухапването не е необходимо. Антибиотик се назначава при поява на симптоми или положителна серология за наличие на антитела срещу борелия бургдорфери. Лица с ухапване от кърлеж и родителите на дете, ухапано от кърлеж, е добре да бъдат запознати с първите признаци на болестта и в случаи на поява на симптоми трябва да се стартира антибиотична терапия, назначена от лекар. Антибиотиците се дават за продължителен период от време – две-три седмици.
Как да предпазим децата?
Най-важната профилактика е пръскането против кърлежи и други насекоми. Като родители трябва да знаем, че кърлежите са най-активни през пролетно-летният сезон (април, май, юни), когато е топло и по-влажно. Те предпочитат гъста растителност, висока трева, влага, активират се, когато вали. Затова след дъжд, дори и ако времето е слънчево, трябва да се избягват разходките в такива местности. Необходимо е панталоните да са с дълги крачоли, добре напъхани в обувките или чорапите, да се носят светли дрехи с дълги ръкави. В тези случаи могат да се използват репеленти, предназначени за кърлежи, за пръскане на тялото. След всяка разходка и след контакт с животни трябва задължително да се огледат тялото и главата на детето.