Как да съобщим голямата новина?
Психолог специалист в сферата на Репродуктивното здраве
Двете чертички, планувани или не, предизвикват толкова много емоции у всяка жена… Настава и чуденето кога и как да съобщим голямата новина на партньора ни, на близките ни, на колегите ни. По телефона или наживо, веднага или да изчакаме подходящия момент? Срещнахме се с психолога Стела Хараламбова, за да поговорим по тази, всъщност доста важна тема.
Как бременната жена да съобщи новината на партньора си, на приятели и роднини, на началник и колеги?
Съществуват много начини, с които да поднесем новината на партньора си. Ако жената е от по-търпеливите, може да поработи върху оповестяването на новината в по-нетрадиционна форма – от поднасянето на теста за бременност в подаръчна кутийка, до използването на възможностите на технологиите, които ни се предлагат в днешно време.
В много други случаи емоциите надделяват и бъдещата майка просто казва: „Ще ставаме родители“, „Семейството се увеличава“, „Ще ставаш татко“, без да има много време да премисли друга форма за съобщаване на новината.
В случая на бъдещите баба и дядо, може също да им се каже: „Ще ставате баба и дядо“, или например да ги поканим на вечеря и под чинията да сложим първата ехографска снимка на бъдещoто внуче. Това със сигурност ще бъде голяма и приятна изненада за тях и цялото семейство.
Що се отнася до това по какъв начин и в какъв момент да съобщим новината на работното място и най-вече на началника, няма точна формула. Някои жени предпочитат да съобщят още в началото, други – когато неразположенията ги издадат, а повечето изчакват до края на първия триместър. Препоръчително е да изберем момент, в който сме насаме с началника и новината да бъде съобщена очи в очи и по възможност той да разбере от бременната жена, преди да са тръгнали вече слухове на работното място.
Как да реагира жената, ако очакваната реакция от нейна страна не отговаря на реалната?
Обикновено новината за бременността се приема с радост от семейството и близките, но невинаги е така, поне в първия момент. Добре е да сме подготвени за всякакви възможни реакции. Дори самата бременна жена може да премине през това да усети смесени и променящи се емоции. И ако тези смесени чувства могат да се изпитат от бременната жена, можем да си представим какво се случва при бъдещия татко.
Препоръчително е да не се натоварваме с конкретни очаквания и идеи как партньора ни или близките ще реагират и приемат новината. Също така е добре да си дадем някакво време самите ние да я асимилираме. Най-вероятно ще изпитаме изненада, радост, несигурност, страх, щастие и дори тревожност. Както ние, така и останалите, може да имат нужда от време. Ето защо е добре да се опитаме да не приемаме първите им реакции като определящи, тъй като може да се дължат на първоначалния шок от новината.
Много позитивно е да изразяваме това, което преминава през нас като емоции в тези моменти – както радостта, така и страховете, и съмненията. Да споделим в този момент разочарованието, което сме изпитали от реакцията, която не сме очаквали, е един добър начин да разберем отсрещната страна и да поговорим открито за новата ситуация.
Суеверието да се изчака до 3-ия месец има ли някакви основания?
Няма универсална формула кога да съобщим за бременността. Това е много лично решение, което двойката трябва да вземе заедно. Много двойки предпочитат да съобщят новината към края на първия триместър, когато рисковете от ранни загуби намаляват значително. Понякога обаче да се скрие бременността е трудно, тъй като неразположения като гадене, умора и общо неразположение издават ситуацията за околните.
В крайна сметка, кога да кажем е по-скоро въпрос на лично усещане, на отношенията, които имаме с останалите и личната ситуация, в която се намираме в този момент, отколкото въпрос на предпазливост.