Реджо педагогика
За радост, живеем във времена, в които старите образователни методи с пръчката са вече минало, и имаме възможност да се възползваме от нови и модерни образователни философии, които поставят в центъра детето и се съобразяват с неговите нужди и индивидуалност. В края на миналия век италианският педагог и психолог Лорис Малагуци създава един впечатляващ образователен метод, познат днес като Реджо Емилия (името идва от града, в който Малагуци открива първата си школа).
Днес Реджо педагогиката се радва на все повече последователи. Какво точно представлява този подход и с какво се различава от останалите методи на обучение разказва Нора Гавазова, основател на „Детската къща“.
Какво представлява Реджо педагогиката?
Реджо Емилия е на първо място името на град в северна Италия. Местните детски ясли и градини добиват световна известност в края на миналия век, а в наши дни образователният подход, носещ името на града, се е утвърдил като една от най-впечатляващите и цялостни образователни философии в световен план.
Кои са основните принципи, които са в основата й?
- Децата са активни личности, носители на права и протагонисти в собственото си учене и израстване (право на качествено общуване, право на глас и избор – например какво и как да учат);
- Децата са носители на „100-те езика” – това е метафора за процесите на изграждане на знание, както и на изразяване на мисли и идеи, които са многопластови и интердисциплинарни;
- Участие – детето е в непрестанен, активен процес на взаимодействие с другите, общността, града;
- Социален конструктивизъм – ученето е конструктивен процес, непрестанен обмен на идеи и надграждане на гледни точки в диалога с другите и средата;
- Нагласа за изследване – проучвания, извършвани от деца и възрастни, заместват традиционната йерархия на преподаване от учителя към детето;
- Видимо учене – документацията на креативните и учебни процеси е интегрална част от практиката на учителите;
- Дизайн на проектно учене и образователна среда – замества унифицираните програми и разпределения;
- Средата като трети учител;
- Грижа за постоянното професионално развитие и израстване на екипа.
Какво я различава от останалите методи на обучение?
Може би най-голямата разлика е в свързаността на подхода с живота на общността – децата са неизменна част от града, а градът може да се променя и израства заедно с тяхното учене.
Къде в България се практикува?
„Детската къща” във Варна е място, където прилагаме философията цялостно във възрастта 3-6 години и сме в пряк диалог с международната организация Reggio Children. Опитваме да бъдем референтна точка и за други места в страната, които искат да имплементират подхода цялостно или частично и да подкрепяме развитието им.
От каква възраст може да се прилага този подход?
Подходът е разработен за деца от 0 до 11 години.
Каква е ролята на средата в тази педагогика?
За средата говорим като за трети учител в класната стая (първият са възрастните, работещи там, а вторият – самите деца, които учат едно от друго като група). Организацията на физическата среда е много важна – тя не само трябва да е приветлива, гъвкава, балансираща (децата не могат да учат, ако са тревожни), но и да подхранва въпросите, удивлението, да провокира изследвания, да създава усещане за принадлежност на всяко дете и семейство, да е богата на преживявания, да ангажира смислено децата с различни образователни потребности…
Как да я прилагаме Реджо педагогиката в домашна среда?
Можем да избираме за децата отворени материали – например купчина камъни и дървени елементи с различни форми. Те са много по-ценни за мисълта, въображението и сетивата, отколкото говорещата кукла или колата с дистанционно. Важно е също и каква е цялостната ни нагласа към детето, т.е. да работим преди всичко със себе си, за да се научим да не дефинираме детето през неговите дефицити, а през уменията и потенциалните умения, които може да развие с наша подкрепа.