Ларингитът – кошмарът на майките

 

Изведнъж мъничето се събужда посред нощ от силен пристъп на дрезгава, лаеща кашлица, дишането му е затруднено, то се мъчи, защото не може да си поеме дъх… Да, картината изглежда доста страшна, когато я видите за първи път. Макар че положението надали е толкова сериозно, колкото изглежда, задължително трябва да запазите спокойствие и спешно да повикате лекар. За да сте наясно какво точно представлява ларингитът и как да действате при нужда, потърсихме мнението на специалиста д-р Валери Кюлев.

Защо наричат ларингита „кошмара на майките“?

Острият обструктивен ларингит при децата може да е доста сериозно заболяване. Характеризира с остро начало и прогресиращ задух, могат да последват и редица усложнения, които като цяло са доста стресиращи за родителите. Задължително се налага детето да бъде прегледано от лекар, често пъти спешно.

Коя е причината за увеличената честота на заболяването през т.нар. преходни сезони – есен и пролет?

В много голяма степен заболяването се развива вследствие на вирусни инфекции и по-рядко е причинено от бактерии. Преходните сезони – пролет и есен, осигуряват благоприятна среда за развитието на вируси и бактерии поради високата влажност и температурните амплитуди. Това е предпоставка за инхалиране на много и разнообразни вирусни частици и развитие на епидемии от остри вирусни инфекции. Допълнителен фактор е неразвитата имунна система при децата.

Какво представлява ларингитът?

Заболяването ларингит най-общо представлява възпаление на лигавицата на ларинкса (органа, където се намират гласните връзки) и най-честите му външни прояви са свързани с дрезгавината или загубването на гласа. Баналните и хроничните ларингити при възрастни пациенти нямат нищо общо с острата форма на обструктивен ларингит, която се среща най-вече при децата и може да бъде животозастрашаваща. Това се дължи на редица анатомични особености на детския ларинкс – тесен лумен (при кърмачетата е 6 мм в диаметър), крикоиден хрущял, който е най-тясното пространство на дихателния път и при децата позволява отокът да се развива само навътре, и субхордално пространство, склонно към оточни реакции. Освен това ларинксът представлява шокогенна зона, съдържаща много нервни рецептори, а поради незрялата нервна система на децата вероятността от ларингеален спазъм е доста голяма.

Острият обструктивен ларингит при децата включва три основни заболявания – субхордален ларингит, остър стенозиращ ларинготрахеобронхит и остър епиглотит. Всички те имат един определящ общ симптом – ларингеалният задух, но се различават като честота, клинична картина и протичане. И за трите вида са характерни остро начало и драматично прогресиране на диспнеята (задуха).

  • Субхордален ларингит (псевдокруп)

Най-често срещаната форма на ларингит. Появява се в хода на различни други заболявания, като в 90% от случаите се отнася за вирусни инфекции. Други причинители могат да бъдат морбили, варицела, ECHO вируси, алергии и др. По време на болестта често инфекцията преминава в бактериална суперинфекция, което налага лечение с антибиотици. Характерното начало е с пристъпи през нощта. В рамките на няколко дни на фона на остро респираторно заболяване или остро в рамките на няколко часа се развиват симптоми като прогресиращ задух, груба лаеща кашлица в началото със слабо прегракнал глас, висока температура, сухи хрипове, включване на допълнителна дихателна мускулатура, бледост, посиняване на устните. В голяма част от случаите състоянието изисква спешна лекарска помощ. При опасност от бързо прогресиране на задуха ключово е ранното приемане в болница с възможност да се извърши трахеостомия или интубация за възвръщане на дихателната функция. При по-големи деца и по-лека форма на заболяването е възможно и домашно лечение след прилагане на урбазон за бързо успокояване на пристъпа.

  • Остър стенозиращ ларинготрахеобронхит

По-опасната разновидност на заболяването, която може да настъпи като следваща фаза на субхордалния ларингит или в рамките на друга инфекция. Наблюдава се рядко, но за сметка на това фаталният изход е чест. Може да започне като банална инфекция на горните дихателни пътища или грип със същите симптоми като при псевдокруп – задух, лаеща кашлица, висока температура, стридор (сухи хрипове), спазъм на дихателната мускулатура. Характерно е динамично развитие на заболяването, което включва задълбочаваща се дихателна недостатъчност, сърдечно-съдова недостатъчност с учестен пулс, динамични промени в белите дробове – емфизем, бронхопневмонични огнища, интоксикация, гърчове и др. Лечението е задължително болнично. Медикаментозната терапия е с високи дози венозни антибиотици, кортикостероиди, сърдечно-съдови медикаменти, муколитици, алкализиращи средства, инхалации, кислород и др. За подсигуряване на свободен дихателен път и почистване на дихателните пътища може да се наложи трехеостомия или интубация.

  • Острър епиглотит

Среща се рядко, но се характеризира с много бързо прогресиране на дихателната недостатъчност и се смята за животозастрашаващо състояние. Той представлява възпаление с оток на епиглотиса – листовидния хрущял над ларинкса, който затваря входа на гръкляна при гълтане. Най-чест причинител е бактерията Hemophyllus influenzae тип B, по-рядко стрептококи или стафилококи. Характерно е острото начало с висока температура и силни болки в гърлото с невъзможност за преглъщане, дори на слюнка, по правило гласът е чист. Епиглотисът отича и придобива неколкократно по-големи размери, което е причина за бързо запушване на ларинкса и затрудняване на дихателните пътища. Възможен е ларингоспазъм, като рискът от задушаване може да бъде голям. Лечението е строго болнично с венозни антибиотици и урбазон, при прогресиране на задуха (диспнеята) се прави трахеостомия.

Как да разпознаем от кой тип ларингит боледува детето?

Най-характерната черта за всички типове обструктивен ларингит е ларингеалният задух, т.нар. диспнея, която може да прерасне в дихателна недостатъчност. В повечето случаи симптомите се развиват на фона на вирусна (най-често грипна) или бактериална инфекция. Типична е лаещата кашлица. При псевдокрупа и острия стенозиращ ларинготрахеобронхит гласът е силно прегракнал, като може изобщо да изчезне, има наличие на сухи хрипове при вдишване, често се стига до посиняване на устните от задуха и включване на цялата дихателна мускулатура при дишане. При епиглотита гласът е ясен, има невъзможност за преглъщане, много типична е и високата температура.

За коя възрастова група е типичен? С възрастта отшумява ли?

Субхондралният ларингит е характерен за малки деца от 1 до 4 год. Много рядко боледуват кърмачета до 1 год., което се дължи най-вече на предадените през плацентата на майката антитела, които предпазват от вируси. Същото се отнася и за усложнения псевдокруп – стенозиращия ларингеотрахеобронхит. Острият епиглотит засяга и по-големи деца. Добрата новина е, че с развиването на имунната система и анатомичните изменения на ларинкса (дихателните пътища стават по-широки) опасността от животозастращаващите остри форми намалява.

Кои деца попадат в рисковата група и са по-предразположени?

Предразположените към вирусни и инфекциозни заболявания са склонни към развитие на остри обструктивни ларингити. Това са деца с имунодефицит – физиологичен, придобит или вроден, съпътстващи общи заболявания и/или алергия. Контактът с алергени може да бъде рисков фактор, особено прах, дразнещи газове, тютюнев дим и др.

Как да реагират родителите при внезапен пристъп през нощта? Какви мерки трябва да се вземат до идването на лекаря?

Ако дишането е затруднено, родителите трябва да потърсят веднага лекарска помощ. Докато лекарят дойде, могат да опитат да успокоят детето, тъй като тревогата засилва оплакванията. То ще диша по-лесно, ако въздухът е влажен. Това ще помогне за намаляване на отока в ларинкса. Положителен ефект има пускането на пара в банята или внасянето на врящ съд с вода в стаята, където е детето. Обикновено състоянието му бързо се подобрява при вдишване на влажния въздух. Възрастният трябва да бъде буден и да го наблюдава за пристъпи.

Защо инхалациите са толкова важни?

Острият ларингит се придружава от сухи хрипове и мъчителна кашлица с храчки, ко­и­то се от­де­лят труд­но. За да се облекчи кашлицата и да се изхвърли секретът от гърлото, той трябва да бъде смекчен. Топло-влажните инхалации са признат и доказан в практиката помощен лечебен метод и имат добър ефект при ларингит. Използването по предписание на препарати, разтопяващи жилавия секрет – муколитици, улеснява изхвърлянето му. За извършване на инхалации могат да бъдат подбрани различни лекарствени средства – антибиотици, муколитици. В домашни условия е добре да се правят инхала­ции с физиологичен разтвор 0.9%. При инхалациите в организма се внасят лечебни вещества като аерозоли по инхалаторен път, основно действие има парата, която при движението си улавя разтвореното вещество.