Агресията поражда агресия

На вашето дете му предстои да прекрачи прага на детската градина за първи път. Или пък да се върне отново след лятната ваканция… Въпреки тревогите и притесненията ви, всячески се опитвате да се настроите положително. Това обаче е почти невъзможно, защото отвсякъде ни заливат какви ли не истории за агресия в яслите или детските градини. Насинени, щипани, удряни, обиждани, малтретирани физически и психически деца… Гледаме, четем, коментираме и се чудим възможно ли е подобно отношение към децата ни и то в държавни обществени заведения? Що за учители има и с какво право си позволяват подобно поведение? Дали в крайна сметка истината е една? Ами виновният дали ще си получи заслуженото? Как можем да бъдем сигурни, че след като оставим детето си в яслата или детската градина, то ще бъде обгрижвано както трябва? А видеокамерите доколко ще помогнат и решение ли са на проблема?…

Със сигурност отговорите трябва да се търсят от всички – и от родители, и от специалисти. Важно обаче е да знаем истината, за да бъдат уместни и заключенията ни, и действията ни.

Без ни най-малко да омаловажавам или подлагам на съмнение думите на родители, сблъскали се с проявена агресия над децата им в детската градина (защото наистина е ужасно да оставиш 2-годишното си дете в яслата и когато отидеш да си го вземеш, да е насинено), все пак много ми се иска да вярвам, че това са по-скоро единични случаи (не, това в никакъв случай не означава затваряне на очите пред проблема и бездействие, напротив) и че госпожите в детската градина обичат децата ни и се грижат за тях… Иска ми се летния детски смях от площадките да се пренесе и в есенните дни в детската градина… Със сигурност това зависи и от нас…

Моите лични преживявания (майка съм на две деца, на 14 год. и на 6 год.) от детската градина са наистина преди всичко положителни. Едно малко доказателство – тази година се срещнахме родители, деца и учители от детската градина на 14-годишното ми дете. Срещата беше безкрайно вълнуваща, защото всички пазехме чудесни спомени. А какви са вашите впечатления? Ако искате, споделете, защото ще бъде безкрайно интересно кои емоции ще надделеят – отрицателните или положителните…

И ако от агресията се отправих към позитивизма, то е именно защото смятам, че не бива да се премълчава нито едното, нито другото. Вярвам, че всички се нуждаем от повече позитивизъм – за да бъдат дните ни по-безгрижни, а началото на нещо ново каквото е тръгването на детето на детска градина – по-уверено. И за да не бъда разбрана погрешно, пак ще кажа – в никакъв случай не бива да отминаваме с лека ръка агресията, защото самата тя поражда още агресия – нещо от което никой няма нужда… Имаме обаче нужда да знаем, че когато нещо подобно се случи в детската градина, то няма да остане безнаказано… Имаме нужда и от малко повече позитивизъм…