Грип, ОВИ и ОРЗ: къде е разликата?

Повишена температура, кашлица и хрема – това са най-честите неразположения при децата. И в повечето случаи те са симптоми за грип, остра вирусна инфекция или остри респираторни заболявания. Къде обаче се крият разликите? Важно е да се знае заболяването, за да се приложи и подходящото лечение. Защо вирусните инфекции толкова често засягат децата, как се поставя диагнозата, може ли да се стигне до усложнения, как да предпазим децата попитахме проф. Нели Корсун.

 

Какво представляват грипът, острата вирусна инфекция (ОВИ) и острото респираторно заболяване (ОРЗ). Как можем да ги различим?

Грипът е силно заразна вирусна респираторна инфекция, която се причинява от грипни вируси. Най-често се характеризира с остро, внезапно начало – висока температура (38ºС и повече), втрисане, главоболие, болки в мускулите, ставите, силна умора/отпадналост. Симптомите от страна на дихателните пътища – кашлица (най-често суха), възпалено гърло, учестено дишане и хрема, се появяват по-късно. Преобладаването на общите, системни симптоми отличава грипа от другите остри респираторни заболявания. Грипът се среща само когато грипните вируси се разпространяват в обществото. Извън този епидемичен период грипоподобни симптоми се причиняват от други респираторни вируси или бактерии.

Остра вирусна инфекция (ОВИ) – с това понятие се означава всяка остро започваща вирусна инфекция. Когато говорим за остри вирусни инфекции на дихателната система, имаме предвид инфекции от различни вирусни причинители (над 200 типа вируси!), най-честите сред които са грипните и парагрипните вируси, респираторно-синцитиалният вирус, метапневмовирусът, адено-, рино-, корона- и бокавирусите. За всички тях са характерни въздушно-капковият механизъм на заразяване, локализация на патологичните промени в дихателния тракт, кратък инкубационен период, сходна клинична симптоматика. С понятието инфекция се означава съвкупността от всички биологични процеси, които протичат при проникване и размножение на микроби или вируси в тъканите и органите на макроорганизма, независимо дали се развива, или не се развива заболяване (инфекциозна болест). Тъй като са възможни безсимптомни инфекции, при които проникването на инфекциозния агент в организма не води до клинични прояви, понятията инфекция и инфекциозна болест (заболяване) не винаги се припокриват.

Острото респираторно заболяване (ОРЗ, или т.нар. „настинка“) се характеризира с остро начало и симптоми от страна на дихателната система – кашлица, възпалено гърло, учестено дишане, хрема. Телесната температура е нормална или повишена. За разлика от грипа, общото състояние не е нарушено – липсват системни симптоми (главоболие, болки в мускулите/ставите, отпадналост). ОРЗ в над 90% от случаите се причиняват от вируси.

 

Има ли сезонност на тези инфекции или са характерни за цялата година?

За страните с умерен климат, каквато е България, повечето вирусни респираторни агенти имат най-силно разпространение през студените месеци на годината (ноември – април). Това се обяснява с чувствителността на вирусите към високи температури и с факта, че през студеното време хората се намират в тесен контакт в затворени помещения, което улеснява разпространението на вирусите. Някои вирусни инфекции имат отчетлива сезонност: например грипните вируси, респираторно-синцитиалният вирус и метапневмовирусът имат най-силно разпространение през зимните месеци, риновирусите – през ранна есен и късна пролет, парагрипните вируси тип 1 и 2 – през есента. Парагрипните вируси тип 3, аденовирусите и бокавирусите се срещат през цялата година.

 

Какви са симптомите?

Симптомите на острите респираторните заболявания, причинени от различни вируси, са много сходни и клинично неразличими. В началото на боледуването се появява усещане за сухота и дразнене в носа, кихане, след това настъпва оток на носната лигавица, частично или пълно запушване на носните ходове, затруднено дишане, възпалено гърло. По-късно започва обилно отделяне на носен секрет, който впоследствие се заменя от гноен ексудат, съпроводен от сълзотечение. Кашлицата в началото е суха и дразнеща, а след това – влажна с гнойни или слузно-гнойни храчки. Телесната температура често се повишава до 38-39°С. Наблюдават се раздразнителност и намален/липсващ апетит. Възможни са гадене, повръщане, коремни болки. Кърмачетата са отпуснати, сънливи и неспокойни.

 

Как става диагностицирането? Много майки споделят, че детето им е било диагноситицирано с вирусна инфекция само въз основа на клиничните прояви, без провеждане на изследвания?

В повечето случаи, особено в епидемична обстановка, диагностицирането на вирусна респираторна инфекция се извършва от лекаря въз основа на подробна анамнеза с изясняване на характера, тежестта и давността на симптомите и обстоен физикален преглед. Лабораторни, образни и други специализирани изследвания се налагат при наличие на усложнения или при по-дълга от очакваната продължителност на клиничните прояви.

 

Как протича болестта, какви са възможните усложнения?

Острите респираторни вирусни инфекции са самоограничаващи се заболявания. Клиничният ход и тежестта зависят от редица фактори – пол, възраст, причинител на заболяването, наличие на съпровождаща инфекция, пасивно тютюнопушене, неподходящо лечение и др. Продължителността на неусложнените инфекции е около 7 дни. При кърмачетата и малките деца обаче симптомите може да продължат и повече от 2 седмици. Възможни усложнения от страна на дихателната система са синузит, отит (при деца до 3 години), ларингит, бронхит, бронхиолит, пневмония.

 

Кога се налага спешна консултация със специалист?

Личният педиатър проследява състоянието на деца с остри инфекции на горните дихателни пътища. При поява на усложнения той преценява необходимостта от консултация със специалист (пулмолог, специалист УНГ и др.). При кърмачета и деца под 2 години спешни мерки се налагат при наличие на ускорена дихателна честота над нормата за съответната възраст, температура над 38ºС и цианоза, които могат да бъдат знак за наличие на пневмония, дори и при липса на кашлица. Спешна консултация с отоларинголог се налага в случаи на остър епиглотит – висока температура, пресипване/загуба на гласа, изтичане на слюнка от устата, задух при вдишване, затруднено болезнено гълтане. Спешни мерки се предприемат и при „круп“ – дрезгав глас, лаеща кашлица, анормално шумно дишане.

 

А какво лечение се изисква?

Лечение, насочено срещу причинителите за болестта, е възможно само при грипно заболяване. При останалите вирусни инфекции на дихателните пътища се прилага патогенетична и симптоматична терапия, насочена към повлияване на възпалението, главоболието и мускулните болки, нормализиране на високата телесна температура, облекчаване на дишането и кашлицата, отслабване на хремата. Лечението включва аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни средства, деконгестанти, муколитици, витамини, инхалации. Антипиретици се прилагат при температура над 38ºС и нарушено общо състояние. Характерът на кашлицата е определящ при избора на лекарствени препарати за нейното повлияване. При влажна, продуктивна кашлица се назначават муколитици, които втечняват бронхиалния секрет и улесняват отхрачването, а при суха, непродуктивна кашлица, нарушаваща съня – противокашлечни препарати, потискащи кашлечния рефлекс (неопиоидни препарати). Установено е, че медът успокоява кашлицата и може да се използва при деца над 1 година с инфекции на горните дихателни пътища. Локалните назални деконгестанти за лечение на хремата се прилагат не по-дълго от 5-7 дни, при необходимост от по-продължителна употреба трябва да се сменят. Билковите препарати са с доказана ефективност при лечение на възпалителни процеси в носната кухина и гърлото. По време на боледуването се прилагат инхалации, лека, млечно-растителна диета, прием на достатъчно течности във вид на чайове, прясно изцедени плодови сокове или компоти.

 

Защо вирусните инфекции не се повлияват от антибиотици?

Антибиотиците се прилагат само при бактериални инфекции, те не оказват ефект върху вирусите. Мишени на тяхното действие са различни структури и процеси в бактериалната клетка, които отсъстват във вирусите. Антибиотици следва да се назначат от лекуващия лекар, който преценява дали са настъпили бактериални усложнения на вирусната инфекция. Неоправданото приемане на антибиотици при инфекции на горните дихателни пътища с вирусен произход води до нарастваща резистентност към антибиотиците.

 

Разкажете ни повече за т. нар. антивирусни препарати – какво представляват, има ли някакви правила при употребата им?

Съществуват лекарствени препарати с антивирусно действие само по отношение на грипните вируси – Tamiflu (oseltamivir) и Relenza (zanamivir). Те блокират вирусния ензим невраминидаза, с което разпространението на грипните вируси в организма се предотвратява. И двата препарата са ефективни по отношение на грипни вируси А и В, но приложението им трябва да започне в първите 48 часа след началото на симптомите. След това техният ефект силно намалява. Антивирусните препарати съкращават продължителността на заболяването, намаляват тежестта на симптомите и риска от развитие на усложнения.

Антивирусното лечение е наложително при пациенти с лабораторно потвърдено или предполагаемо грипно заболяване, които са хоспитализирани, с тежко и прогресиращо грипно заболяване или с висок риск от усложнения от грип. То се назначава по преценка на лекуващия лекар.

 

Могат ли родителите да предпазят децата си от вирусни инфекции?

Най-доброто средство за предпазване от грип и възможните усложнения, предизвикани от него, са противогрипните ваксини. Световната здравна организация препоръчва ежегодна ваксинация на лица с висок риск от тежко протичане на грипно заболяване и усложнения, каквито са децата на възраст от 6 месеца до 5 години и децата на възраст над 6 месеца с определени хронични заболявания.

Също така родителите трябва да възпитават у децата си хигиенни навици и навици за предпазване от инфеции – на обществени места да не докосват с ръце лигавицата на носа, устата или очите си, защото това е един от начините за заразяване с респираторни вируси; да мият често ръцете си със сапун; да използват антибактериални кърпички за ръце; при кихане и кашляне да покриват носа и устата си с кърпичка или салфетка; да избягват контакт с видимо болни хора; да избягват масови мероприятия в периода на разпространение на грипни и други респираторни вируси. Важно е често да се проветряват помещенията в домовете и детските заведения, да се укрепва имунната система на децата чрез закаляване, спорт, здравословно и пълноценно хранене, да не се допуска преохлаждане и др.

 

Доколко ефикасни са противогрипните ваксини и от каква възраст могат да се прилагат?

Противогрипните ваксини не осигуряват 100% защита срещу грипно заболяване. Но дори ваксинираното лице да заболее, заболяването протича с по-леки симптоми, по-малка продължителност и не се развиват усложнения. Тривалентните противогрипни ваксини се прилагат при възрастни и деца над 6 месеца, които нямат противопоказания. Четиривалентните противогрипни ваксини са показани за лица на възраст над 3 години.