Една добра история за детската градина…

Mайка съм. На две деца, момче и момиче. Синът ми вече е на 10, дъщеря ми е на 3 и половина и вече две години посещава държавна ясла. Ако със сина ми не съм имала никакви притеснения какво и как се случва в яслата, а по-късно и в детската градина, преди две години, когато дъщеря ми тръгна на ясла, бях изпълнена със страхове…

И как иначе, след като от няколко години насам медиите и социалните мрежи ни заливат почти ежедневно със случаи на агресия в детските градини – между деца и деца, деца и госпожи, деца и лелки… Страховете ми бяха големи и ежедневни – какво се случва между стените на яслата, дали няма да я ухапят, дали няма да я нагрубят, дали няма да я тормозят физически и психически… Слава Богу, нищо от това не се случи и минахме яслата успешно. Както и да го погледнеш… От септември, живот и здраве, ни предстои да преминем към следващото ниво – „Детска градина“.

Преди седмица, докато с няколко майки взимахме децата си от яслата, се заговорихме колко сме доволни от това, че не влязохме в черните новини и че тези две години, през които децата ни посещаваха яслата, бяха спокойни за нас и нашите деца. Така, от дума на дума, се роди идеята да благодарим по някакъв начин на директорката, госпожите и лелите. Решихме да направим обща снимка на децата, да напишем благодарствена грамота и да ги подарим на госпожите. Ей така, защото е хубаво да благодариш, когато някой ти направи добро… Ей така, за да ги мотивираме и занапаред да продължат всеотдайно да се грижат за децата… Вчера чух, че подобно нещо правят и две мои приятелки, чиито деца посещават други детски градини и ясли…

Дотук с историята за мен като майка…

Освен майка, имам честта и удоволствието да съм главен редактор на списание „Здраво дете“. Всичко разказано дотук вдъхнови нашия екип да провокираме всички вас, родителите, които сте видели по-добрата страна на яслите и детските градини, да споделите това с другите. Нека покажем, че случаите на нагрубени, малтретирани и унижавани деца в детските градини са по-скоро единични, а не масова практика. Нека кажем едно огромно „Благодаря!“ на всички директори, госпожи и лели, които знаят каква отговорност е да гледаш дете и колко по-голяма отговорност е да гледаш чуждо дете. Какво значи да даваш сигурност на родителите, да гушкаш и прегръщаш чуждите деца като свои… Какво значи да бъдеш призван да работиш с деца…

Мисля си, че за всички нас е важно да знаем, че има добри и вдъхновяващи примери. Важно е да има надежда – надежда, че децата ни могат да растат здрави и щастливи в една по-спокойна, нормална и позитивна среда. Важно е на есен, когато децата ни отново тръгнат на ясла или детска градина, да ги изпратим по-спокойни и с усмивка…

Ако има какво да споделите по темата, разкажете ни вашата добра история за детската градина…

 

P.S> А ето я и нашaта благодарствена грамота до 56 СДЯ „Калина“: