ФОТОКОНКУРС ЗА КОРИЦА. ДЕТЕ НА БРОЯ: ЛОРА

Представяме ви Лора. Тя е на 2 год. и 9 мес., от Пловдив, и е победител в конкурса за корица на списание „Здраво дете“ (брой лято, 2020 г.). Срещнахме се с родителите й, за да си поговорим как се грижат за нея, с какви трудности се сблъскват и как й помагат да разгърне своя потенциал.

Лора е облечена с дрехи  Mayoral, магазин Amigo.

Раждане:

Лора се роди с тегло 3 170 г и ръст 49 см. С черна, щръкнала нагоре коса, което ѝ спечели прякора „Бигел таралежа“ сред персонала в родилното отделение. Тъй като бях диагностицирана с тромбофилия, се наложи раждането да бъде чрез цезарово сечение и по стечение на обстоятелствата  и със спинална, и с обща упойка. Възстановяването ми след раждането беше трудно, болезнено и продължително. Дъщеря ни беше изключително спокойно бебе, но преминахме не леко през периода на коликите, който отчитам като не особено дълъг, но за сметка на това пък доста интензивен.

Хранене:

Кърмих кратко време, поради ред причини – както физиологични, така и психологически. Смятам, че и за двете ни това беше труден момент, който успяхме да преодолеем най-вече с помощта на таткото, който се включваше много активно в храненето на Лора. Захранването започнах, когато беше на 4-5 месеца, като първо включих пюрета от ябълка и морков.

Към момента Лора обича да похапва абсолютно всичко. Стремя се менюто ѝ да бъде разнообразно и балансирано, да включва много зеленчуци и плодове. Аз самата съм изключително капризен човек спрямо храната, но не ограничавам детето от нещата, които аз не консумирам и у дома се готвят най-различни гозби. Нещата, които все още са изключени от менюто ѝ са ядките, а сладките изкушения са сведени до минимум. Позволявам да се опитва от всичко, в умерени количества, защото съм съгкласна, че „дозата прави отровата“. Ако попитате Лора коя е любимата ѝ храна, със сигурност би отговорила: „ Кюфтета“.

Дневен режим:

Като педагог, категорично смятам, че детето трябва да има дневен режим. Той обаче не бива да бъде наложен и натрапен от родителя, а да следва естествения ход на развитие на детето, да бъдат отчитани неговите потребности и емоции.

Лора се събужда към 9 часа. Следва сутрешен тоалет, закуска и време за игри и забавления. През зимата правим разходките си към 11-12 часа, когато слънцето е най-ярко и силно, а през лятото – в по-прохладните следобеди. След като обядва, ляга да спи следобеден сън за около 2 часа, а след това отново имаме време за различни игри и занимания. Следобедната закуска е лека и най-често е под формата на плодове. Всички вечеряме заедно към 20 часа и към 21.30 започва ритуала за сън – къпане, миене на зъби и най-любимото – четене на приказка с таткото.

Здраве:

В първата си половин година Лора боледуваше доста, тъй като беше със стафилококова инфекция, но с течение на времето здравословното й състояние се подобри значително и към момента е здрава. Привърженик съм на естественото справяне на организма със заболяванията, но когато е наложително, прибягвам и до антибиотик. Не използвам никакви имуностимуланти, а разчитам на естественото изграждане на имунитет – ходене повече боса, по-леко обличане, често проветряване на помещенията, спане на открехнат прозорец, слънчеви бани, разходки и общо каляване на организма.

Развитие:

Първите си крачки Лора е направила на 1 год. и 2 мес. За съжаление, ние като родители пропуснахме този момент, тъй като за почти месец бяхме тогава в Африка. Но веднага щом се прибрахме, тя с усмивка бързаше да ни покаже какво ново умение е усвоила и то доста успешно.

Четенето на книжки е от любимите дейности както за мен и таткото, така и за Лора. Започнахме заедно с баща ѝ да четем приказки на глас още докато бях бременна, а много често вечер пускахме прекрасните записи и радио театър на „Балкантон“. Често Лора проявява инициатива и „чете“ приказки всеки ден по няколко пъти – разлиства страниците и разказва историята по картинките.

Лора най-вече се разсмива от шегите, които тя самата измисля. Често заедно се забавляваме на фантастичните истории и смешки, които разказва.

Лора обожава и вече знае наизуст песничката за кукления герой „Педя човек-лакът брада“. Винаги ѝ действа емоционално, когато аз й пея песента „Някога през декември“ (саундтрак към детското анимационно филмче за принцеса Анастасия) и смятам, че това се дължи на факта, че още докато бях бременна, я пеех всяка вечер на глас преди заспиване.

Ваксини:

Всички ваксини до момента преминаха сравнително леко и без усложнения. Тъй като имах известни притеснения, винаги съм наблюдавала внимателно състоянието на детето преди и след поставянето на ваксината. Забелязвала съм леко повишаване на температурата, подуване и зачервяване, но всичко отшумяваше бързо.

Моят любим педиатър:

Изключително благодарни сме на всички лекари и специалисти, които са били отзивчиви и са подходили професионално, когато сме имали нужда от тяхната помощ или съвет. Специално място в сърцата ни заемат д-р Мая Михова от 8 ДКЦ в София и д-р Юлияна Шопова, общопрактикуващ лекар в Пловдив. Благодарна съм за късмета да познаваме точно такива лекари и трябва да не забравяме да им го казваме и показваме, защото истинското щастие се крие в радостта, което ние сме донесли и виждаме в очите на другите.