Дете на броя: Боян и Деян

На корицата този брой на „Здраво дете“ са братята Боян и Деян от София. Срещнахме се с майка им Радостина Христова, по-позната като #радостнамама и създател на блога mama.radostna.com, за да си поговорим как протичат грижите за тях, какъв е дневният им режим и как растат като здрави и щастливи деца.

Раждане:

И двамата са родени чрез секцио, но ражданията не си приличаха по нищо. С Боян имаше много часове на опит за естествено раждане, разкритие 10 см и напъни до финала, но той беше много голямо бебе, не успях да се справя и се наложи спешно секцио, което почти не помня, защото бях изключително изтощена. С Деян беше планирано секцио поради редица причини, най-важната от които, че имах проблемна бременност и до последните месеци не се знаеше как ще протече и дали бебето и аз ще сме добре. А и беше много скоро след първото раждане със секцио, година и 11 месеца.

Боян се роди с тегло 4140 г и ръст 54 см, а Деян беше мъничък – 3100 г, 50 см.

Първи месеци:

Пак нямаше нищо общо между двете деца. С първото бебе не знаех къде се намирам, буквално. Будех се нощем и се чудех какво е това бебе в кошарата до мен, защо и как се е появило тук. 🙂 Имах много безсънни нощи и бях доста изморена. С второто всичко беше лесно и приятно. Деян се роди сутринта и сякаш знаеше, че трябва да спи през нощта. Будеше се само веднъж за храна и спеше супер спокойно, а и аз бях подготвена за доста по-тежък период, който за радост не се случи.

В началото толкова будувах с Боян, че успях да напиша цяла книга и на 5-тия месец от раждането му да я издам и да направя премиера с над 250 души гости. А с Деян се шегувах: „добре, че имам ново бебе да се наспя“. Сега разказвам на всички майки, които раждат за първи път, да използват това време на безсъние за нещо полезно – да мечтаят, да слушат аудиокниги или подкасти, да не се вторачват в умората и безсънието, а да се възползват от този период на будно състояние. Дори да пазаруват онлайн, ако искат.

Хранене:

Кърмих и двете деца. С първото се измъчих, защото нямах кърма, дохранвах и постоянно мерих колко е изяло и колко е качило. Консултирах се със специалист по кърмене и получих най-ценния съвет – кърменето не е на всяка цена, защото понякога просто не се получава, а да държиш детето гладно заради твоята представа за правилно хранене е недопустимо и опасно за живота му. С второто беше песен – кърмене на почти точни часове и чак към 5-6 месец добавих адаптирано мляко.

Първото беше на строг режим, докато второто на поискване и ако имам трето бих се радвала да е пак на поискване и изцяло на кърма. За мен това е най-лесният и приятен начин на хранене за едно малко бебе.

След всичко, което изчетох, захраних Боян към 6-ия месец, а Деян към 5-ия, защото бяха готови по различно време. Започнах стандартно – с тиква, сладък картоф, пащърнак и постепенно добавях останалите зеленчуци, после плодове, после месо, риба, каши, бебешки бисквити и т.н. Лично аз съм фен на традиционното захранване, но без сокове. Не съм прилагала захранване водено от детето.

Сега Боян и Деян обичат всичко, което децата на тяхната възраст харесват и не ги ограничавам – кюфтенца, картофи, ориз, пица, спагети. Почти не се сещам за нещо, което не разрешавам да ядат. Щастлива съм, че големият обича много плодове и винаги ще избере ябълка и морков пред шоколад. Малкият пък е точно обратното, но и той не е ограничаван, просто не купувам такива неща, които да виждат вкъщи, и ги консумира навън или при бабите.

Дневен режим:

За всяка майка режимът е облекчение, спокойствие и повече свободно време. Винаги се старая да наложа режим, макар и да не е по общоприетите норми. Когато ходят на градина, не се налага да мисля за това. Но лятото и през почивните дни не спят на обяд и лягат доста рано – към 19.30 часа. Редуваме бурни игри със спокойни занимания. Храненето е важно, защото недоспалото и гладно дете е кълбо от нерви.

Децата стават към 7.30 ч. Започват игри, закуска, телевизия, гонене из дома, когато не са на градина. Хапват нещо бързо за обяд и сме навън поне 4-5 часа, независимо от времето. Следобед не спят, използваме празните площадки за активна игра. Прибирам ги към 17-18 часа, почиват малко или се къпят, ако пожелаят. Нямаме ритуално къпане. Вечерят и лягат да спят. До 20 часа най-късно са заспали.

Понякога е супер, че са две – гледат се, допълват се и слушат. Друг път е доста напрегнато, защото едното иска да е вън, другото вътре, едното иска да спи, другото да скача, но винаги успяваме да ги вкарам в една рамка, защото нямам избор. През деня ги гледам сама и ако не сме на една вълна, става невъзможно.

В края на деня винаги се радвам, че са две. Повече играят, повече се забавляват и никога не им липсва другарче за пакости. Има и разногласия, карат се, но това бързо минава и пак са комбина за бели.

Развитие:

Боян проходи на 11 месеца, а Деян – на 13. Сега са много бурни и активни деца. За тях не съществуват рисуване и стоене на стол. Всичките им игри са свързани с гонене, криене, битки и преследване на лошите, защото те са добри полицаи. Постоянно играят заедно и си измислят нови и нови игри. Заедно играем на криеница и строим лего, имаме занимателни образователни игри, на които се спират понякога. Любимите им книжки са с фантастични герои и вълшебства, а напоследък се увличат по енциклопедии за космос, животни, опазване на околната среда и всичко по-техническо. Любимите им песни са тези, които са научили в яслата и градината, но сякаш не са много музикални.

Здраве: Боян е като войник. В началото на яслата имаше периоди на вируси и настинки, но след това не е боледувал често. Той постоянно ходи бос, яде плодове и зеленчуци и играе навън в най-големия студ. Това сякаш засили имунитета му, както и витамините, които взема.

Деян е съвсем друг случай. Той боледува от бебе. Първата му настинка със сопол сигурно беше на 2 месеца. После от нищото направи пневмония. Много лесно настива и не обича студа, както и плодовете.

Имунитетът си подсилват сами – с много игри в калта, на студ и пек, с плодове, зеленчуци, мед и свободни игри. Допълнително през есенно-зимния сезон им давам някой сироп, но като цяло прибягвам до имуностимуланти, когато усетя, че ще се разболяват скоро.

Ваксини:

И двете деца са ваксинирани по календара за възрастта им. Не са имали някакви проблеми при поставянето на ваксините, най-много лека температура или раздразнение за часове. Друго не съм забелязала.

Моят любим педиатър:

Педиатърът, който винаги препоръчвам смело, е д-р Беличева от клиника „Вита“. Тя излекува пневмонията на Деян, след като в други три болници лекарите изобщо не успяха дори да разберат какво му е. Иначе всички, които са преглеждали и лекували децата ми, са били на ниво, внимателни и адекватни. Нямам никакви забележки към педиатрите, с които съм общувала през последните 4-5 години.