Емоционалната интелигентност на бебето

Терминът „емоционална интелигентност“ включва в себе си редица умения като способността да разпознаваме и разбираме собствените и чуждите емоции, умението да употребяваме правилна лексика за изразяване на емоционалните си състояния, способността да разграничаваме вътрешното емоционално състояние от неговото външно проявление, умения за емоционална саморегулация и др.  Изследванията в сферата на психологията са категорични, че всички тези умения са предпоставка за по-добра житейска адаптация, по-високи нива на психично благополучие и здраве, по-лесно справяне с неприятни емоционални преживявания и тежки обстоятелства. Т.е. по-високите нива на емоционална компетентност правят хората по-устойчиви на неблагоприятни и стресови събития във всички сфери от живота. За емоционалната интелигентност разговаряме с Преслава Биковска.

Какво ще рече емоционална интелигентност на бебето?

Със сигурност може да се каже, че бебетата не се раждат емоционално интелигентни, а извървяват дълъг път в усвояването на тези умения. Емоционалната интелигентност е пряко свързана с развитието на мозъка и различни когнитивни умения, които към този момент все още са в процес на формиране. Те постепенно ще се разгръщат в хода на детството. Но още в самото начало, много преди да са изрекли първите си думи, бебетата изпитват богата гама от емоции като радост, тъга, гняв. Възрастните могат да ги забележат, като се вгледат в звуците, движенията и гримасите на малкото дете. Постепенно бебетата се учат да разпознават чуждите емоции, като наблюдават хората, които се грижат за тях. Още около 4-6-ти месец бебетата започват да забелязват разлики в лицевите изражения и тона на гласа. Те се ориентират в емоционалните състояния на родителите, като наблюдават реакциите им и постепенно започват да реагират спрямо тях. Така преценяват дали дадена ситуация е безопасна, например. Именно умението на бебето да наблюдава и любопитства за средата и хората около себе си е в основата на формирането на емоционални компетентности, а откликващите възрастни имат много значима роля в този процес.

Как се развива емоционалната интелигентност от 0 до 3 год.?

Развитието на емоционална интелигентност е сложен процес, който е пряко свързан с развитието на двигателните умения на детето, на способностите му за мислене и познание, на уменията му за комуникация. През първата година бебето е все още много зависимо от грижата на възрастните, то тепърва се учи да разпознава телесните си усещания, своите и чуждите емоционални реакции. Към края на периода вече се очаква да е достигнало до разбирането за себе си като отделен от другите човек.

С развитието на мозъчните структури и когнитивни умения през втората година детето все по-добре осъзнава, че може да оказва влияние върху хората и средата чрез поведението си, успява да фокусира вниманието си за по-дълго, става по-целенасочено в действията си. Това му помага да започне да прави по-сложни причинно-следствени връзки между поведение и емоциoнално състояние, но все още има нужда от подкрепа за овладяване на силните емоции. Появата на думите и развитието на речта са предпоставка за това детето да развие уменията си за емоционална саморегулация. Още в края на втората година децата използват думи с емоционално значение, а на три години вече много по-лесно именуват чуждите и своите собствени емоции, като постепенно започват да вербализират и последиците от емоционалните състояния. Появата на играта наужким дава ново средство за трупане на емоционален опит и безопасно поле за опознаване и експериментиране с различните емоции.

Как да подпомогнем развитието на емоционална интелигентност на бебето и малкото дете?

Начините, по които родителите могат да подкрепят развитието на емоционалните компетентности на своето дете, се изменят в зависимост от възрастта и уменията на детето. През първата година от живота бебето формира взаимоотношения на привързаност с грижещите се за него фигури. В този период е важно възрастните активно да взаимодействат с малкия човек – не просто да го обгрижват физически (къпане, хранене, създаване на режим, добри битови условия), а също да говорят със и на бебето, да му пеят, да играят с него. Любопитствайте и назовавайте преживяванията на детето – това ще му помогне впоследствие да създаде свой емоционален речник и обяснения за света. С порастването на детето и появата на думите и играта наужким, започнете да водите разговори и дори да разигравате различни ситуации и емоциoнални състояния като описвате, разказвате, обяснявате. Любопитствайте и за детската гледна точка и подканвайте детето да разсъждава за своя и чуждия емоционален свят – по този начин полагате основи за развитие на теория на ума и емоционална интелигентност. 

Всички емоции са важни

Запомнете, че няма „лоши“ или „забранени“ емоции и давайте пространство на детето да ги изпитва и преживява. Всички емоции имат своя еволюционен смисъл и първите години са подходящият момент детето да се научи да ги овладява с ваша помощ и в безопасна среда.