Да научим детето на лична хигиена

С понятието лична хигиена означаваме цялостното почистване и грижа за тялото на отделния индивид. Личната хигиена има жизненоважно значение за предпазване от заболявания, както и за ограничаване на тяхното разпространение. Кога да започнем да учим детето на хигиенни навици, защо това е важно? Отговор на тези и още въпроси по темата потърсихме от д-р Дончева.

Какво включва личната хигиена?         

Поддържането на добра лична хигиена включва миене на ръцете, миене на зъбите, поддържане на ноктите и тяхното изрязване, редовно къпане, грижа за косата, ежедневна смяна на бельото, носене на чисти дрехи, честа подмяна на спалното облекло и завивки. В ранна детска възраст бихме могли да причислим и контрола върху тазово-резервоарните функции. При съвременните пандемични  условия спазването на безопасни и здравословни мерки при общуването с други хора също е част от личната хигиена.

Спазването на лична хигиена – въпрос на възпитание ли е или се изгражда във времето?

Добрата лична хигиена не е даденост. Хигиенните навици трябва да се възпитат у детето още от най-ранна възраст, за да се утвърдят в живота му като тийнейджър и възрастен. Малчуганите копират поведението и навиците на родителите и по-големите деца в семейството. Те възприемат по-бързо това, което наблюдават и чуват. Процесът по изграждането е бавен. Комуникацията през първата година е затруднена по чисто физиологични причини. Децата се страхуват или не разбират какво се очаква от тях да направят. Това не бива да обезсърчава родителите. Необходими са търпение, спокойствие, внимание, разбиране, адекватна мотивация, както и ежедневна повторяемост за постигане на желаните резултати. Правилно и навременно подбраният момент за изграждане на хигиенни навици е с определящо значение. Придобиването на рутина в грижите за тялото от детето говори за придобиване на опит, израстване като самостоятелна личност, което е в основата на изграждане на социални умения.

На каква възраст можем да започнем да учим детето на хигиенни навици?

Миенето на ръцете е ключово за доброто здраве на детето. То трябва да се извършва преди и след всяко хранене, след разходка, както и след използване на тоалетна. Опитите за придобиване на навик трябва да започнат още на около 12-18-месечна възраст, щом детето стои стабилно изправено на краката си. До 3-4-годишна възраст миенето на ръцете е с участието на възрастен. След това би трябвало вече да е съзнателна рутина за детето. Разбира се, времевият диапазон  за придобиване на навика е колеблив. За всяко дете процесът е индивидуален и резултатът настъпва по различно време.

Миенето на зъбите е препоръчително да започне, когато детето има поне 8 зъба.  Използват се подходящи четки, които не нараняват венците, а ги масажират и така стимулират прорастването на останалите зъбки. Миенето е сутрин и вечер, с подходяща за възраста паста за зъби. Децата трябва да се обучават в грижата за устната хигиена. Разглеждането на книжки, гледането на образователни филмчета и съвместното миене с по-възрастни членове на семейството играят положителна роля в изграждането на трайни навици. Самостоятелната грижа може да започне около 6-7-годишна възраст. Дотогава родителският контрол е важен, за да съблюдава за продължителността и качеството на процеса.

Хигиената на тялото започва още след раждането на бебето. Ежедневният тоалет  с измиване на косата е необходим за доброто. Чрез него се извършва механично почистване на кожата от мъртви клетки, от отделените чрез потта вещества от тялото, както и отстраняване на повърхностно разположените микробни агенти. Водата има доказано тонизиращо и релаксиращо действие върху човешкия организъм. Ползите от изграждането на навик по отношение на къпането на децата надминават чисто медицинските аспекти. Добрата лична хигиена на тялото помага за лесната социализация на детето и приемането му в обществото. Обратното – децата с лоша хигиена често биват отхвърляни от връстниците си. Въпросът е кога обаче детето е готово само да се погрижи за почистването на тялото си? Има деца, които проявавят желание да се къпят сами още на 4-5-годишна възраст. И въпреки че няма да се справят качествено, не бива да им се отказва извесна доза самостоятелност под наш контрол. Освен по отношение на адекватното почистване на отделните части на тялото, родителската  грижа е свързана и с осигуряване на безопасността в банята.

Приучаването на контрол върху уринирането и дефекацията, както и използването на тоалетна самостоятелно също са част от хигиенната грижа за тялото. Приучаването започва още в кърмаческа възраст. Щом детето седи стабилно самостоятелно и след сън се събужда със сух памперс, вече имате зелена светлина за начало на опитите за изхождане на гърне. Процесът е бавен и строго индивидуален за всяко дете. Много е важно моментът да не бъде изпуснат, защото късното усвояването на навика е по-трудно. Децата се противопоставят  поради различни причини – нежелание, удобство, страх. С постоянство, търпение и деликатно отношение, заедно ще се справите.

Нерядко сме свидетели на ситуации, в които деца на 2-3-годишна възраст продължават да носят еднократни пелени. Това е не само неправилно, но и вредно в медицински и психологически аспект. Проучванията показват, че честотота на инфекции на кожата и пикочните пътища е значително по-висока при тази група деца. Отбелязва се и отражение при тяхната социална адаптация.

Изрязването на ноктите е предизвикателство за родителите на новороденото бебе. Малките пръстчета, още по-малките нокътни плочки, плачещото бебе или непрестанно мърдащото момченце или момиченце превръщат това занимание в сериозно изпитание. Създаването на навика за изрязване на ноктите веднъж седмично обаче е важна стъпка в грижата за личната хигиена на детето.

Тръгвайки на детска градина, какви хигиенни навици се очаква детето да е усвоило?

Повечето детски градини приемат деца от 3-годишна възраст. В тази възраст детето вече трябва да може да се храни самостоятелно, да извършва само физиологичните си нужди, да може да се облича и обува, да мие добре ръцете си преди и след хранене, след посещение на тоалетна и след разходка. Важно е да го научим да разпознава дрешките и обувките си, както и своите лични прибори и посуда. Трябва да се научи да пие достатъчна вода, както и да не се стиска, а да уринира редовно. Хубаво е родителите да изградят навик на детето да дефекира в определени часове, по възможност преди или след детската градина, за да му осигурят максимален комфорт. Една не малка част от малчуганите се притесняват да се справят с това извън дома. Този факт, в съчетание с ограничения прием на течности, е част от причините за развитие на запек в детска възраст, което може да създаде предпоставка за патология в следващите възрастови периоди. Правилното забърсването след използване на тоалетна, особено при момичетата, а именно отпред назад, предодвратява честите вагинални и уроинфекции.

Поставяне на ръка пред устата при кихане или кашляне, издухване на нослето, както и изплакване на устата след хранене са навици, които биха могли да бъдат усвоени след 3-годишна възраст.

До какви болести най-често води лошата хигиена?

Последствията от лошата хигиена могат да бъдат разнообразни. Освен това, част от тях могат да окажат и дълготрайни последствия за здравето на детето.

Измиването на ръцете предотвратява разпространението на микроби от един човек на друг или от една част на тялото към друга. Поддържането на ноктите чисти и тяхното изрязване не дава възможност на бактериите да се задържат под тях. Мръсните ръце, поставени в устата, са причина за редица стомашно-чревни инфекции и паразитни заболявания. Разтриването на очите с нечисти ръце ги  замърсява и възникват конюктивити. Лошата хигиена на тялото, мръсните дрехи и обувки водят до заболявания на кожата и до образувана на пот с лоша миризма. Децата биват обиждани и отхвърляни от връстниците си.

Наред с наследствения фактор и неправилното хранене, непочистването на зъбите и устната кухина води до развитието на кариеси на млечните зъби, с последващо увреждане на зародишите на постоянните. Несдъвканата храна  поради болка или липса на зъби пък е причина за развитие на хроничен гастрит и други функционални нарушения на червата. Запекът, нарушенията в усвояването на храна и хиповитаминозите са част от последствията на лошата устна хигиена.

Ранното премахване на памперсите и приучаване към контрол на тазово-резервоарните функции намалява възможността за възникване на инфекции на пикочо-половата система. Цистити, уретрити, баланити, вулвовагинити и гъбични инфекции на кожата в интимната зона като последствие от закъсняла употреба на пелени за еднократна употреба е често срещана патология в практиката на педиатрите.

Да не забравяме и хигиената на общуването

За мен, като педиатър и родител, част от личната хигиена е да научим децата си на безопасност при общуването като част от личната грижа за тялото ни. Общуването в детска колектив създава очаквани рискове за травматизъм. Хигиената на общуването започва да се изгражда в дома с първите думи и крачки на бебето. Разговорите, обясненията и личният пример са помощници в този процес. Приучавайки децата да общуват безопасно, изграждаме личности с отговорно отношение към себе си, околните и бъдещите поколения.