Ротавирусен гастроентерит

Инфекциите на гастроинтестиналния тракт са вторите по честота след инфекциите на дихателните пътища в детската възраст. Обичайно, всяко дете под 3-годишна възраст боледува от гастроентерит от един до два пъти в рамките на една календарна година. Какво трябва да знаем за това заболяване, разговаряме с д-р Пападопулу.

Кои са най-честите причини за вирусен гастроентерит?

Чревните инфекции биват вирусни, бактериални и паразитни. Най-честата причина за вирусен гастроентерит е ротавирусът. Проучванията у нас сочат, че едно от всеки три деца, хоспитализирани с диагноза остър гастроентерит, е с доказана ротавирусна инфекция. Засяга предимно децата до 5-годишна възраст и се свързва с най-висока честота на усложнения и тежест на протичане, в сравнение с другите гастроинтестинални инфекции. Той е изключително антигенно и генетично разновиден, в основа на което се класифицира в групи, подгрупи и типове. Най-често инфекция причинява ротавирусът от група А.

Как се предава инфекцията?

Източници на инфекция са болните или заразоносителите. Основен метод за предаване е фекално-оралният, посредством замърсени ръце, контаминирана вода, храна, повърхности или играчки. Вирусът се излъчва чрез изпражненията във висока концентрация и за продължително време. Може да се открие няколко дни преди клиничните прояви и продължава няколко дни след това. Има съобщения, че вирусът може да се изолира от фекална проба дори до 50 дни след прекарана инфекция. Ротавирусът е много устойчив. Издържа във външна среда до 7 месеца, а върху ръцете – часове. Може да се инактивира при температура от 100°С. За развитието на инфекция са необходими съвсем малък брой вирусни частици, тоест ротавирусът е силно заразен.

Има ли сезонност заболяването?

Среща се във всеки сезон, но пик на заболяването се наблюдава през есенно-зимния сезон. Инкубационният период е 1-3 дни. След навлизането в организма, вирусът инфектира и уврежда селективно епителните клетки на тънките черва. Това води до нарушаване на функцията им и до осмотична диария. Допълнително е доказано и ентеротоксично действие, водещо до секреторна диария. Всичко това се изразява в голяма загуба на вода и електролити – дехидратация и диселектроилитемия. Съответно големите деца съобщават за жажда, сухота в устата, уринират рядко, кожата е суха, детето е отпуснато. При бебетата липсват сълзи при плач, фонтанелата е хлътнала, памперсите са сухи.

Какви са симптомите?

Ротавирусната инфекция може да бъде асимптомна или клинично проявена. Обикновено началото е остро с повръщане, диария, коремни болки и фебрилитет. Изхожданията обичайно са воднисти, многократни, жълтеникави на цвят. Рядко се наблюдават примеси на слуз и кръв. Повръщанията и фебрилитетът обичайно се овладяват първите два дни, но диарията продължава 5-7 дни. Инфекцията може да се прояви само с диария. Нерядко, ентеритните прояви се съпровождат от катар на горните дихателни пътища, хрема, кашлица, конюнктивит, дори главоболие.

Как протича заболяването?

Има леки, средно тежки и тежки форми на протичане. Рискови фактори за тежко протичане са недоносеност, малнутриция, подлежащо заболяване на гастроинтестиналния тракт (синдром на късо тънко черва или друго), имунен дефицит. Най-тежко боледуват кърмачетата на възраст от 6 до 12 месеца. Увеличената пропускливост на лигавицата на тънкото черво при това заболяване благоприятства проявите на хранителна алергия, а в дългосрочен аспект инфекцията води до малабсорбция на хранителни вещества и повишена честота на захарен диабет тип I (възможно е инфекцията да отключва автоимунен процес, насочен срещу β клетките на панкреаса при деца с генетична предиспозиция).

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

Диагнозата може да се постави лесно с бързи вирусологични тестове, където ротавирусът се изолира от изхожданията.

Лечението и поведението зависи от тежестта на протичане и се насочва главно към адекватна рехидратация и корекция на електролитния дисбаланс. За тази цел се използват специални орално рехидратиращи разтвори, но при по-тежките случаи може да се наложи венозна рехидратация. След правилната рехидратация следва правилно захранване на детето. Кърмачетата, които се хранят с кърма, се препоръчва да не я прекъсват. За кърмачетата на адаптирано мляко се препоръчват специални безлактозни формули, макар че не всички развиват лактозна непоносимост. За останалите деца се препоръчва балансирано хранене, съответно за възрастта.

Оралните рехидратиращи разтвори са важна част от първоначалното оводняване. Те са обогатени с електролити и глюкоза в съобразено съотношение, така че да се резорбират оптимално от чревната лигавица. Имат благоприятен ефект върху клиничния ход на острата диария при деца, редуцирайки загубите от дефекациите и намалявайки необходимостта от интравенозна рехидратация. Прилагат се на малки глътки през няколко минути, което води до пълноценно оводняване. Не е уместно използването на напитки като чай, газирани напитки, спортни напитки, сокове или пилешки бульон. Съдържанието им не включва необходимия баланс от електролити и глюкоза, често дори са потенциално опасни при лечението на дехидратирани деца. Повечето от тях съдържат голямо количество глюкоза и фруктоза, което може да влоши диарията.

Захранването в началото е с малки количества, които постепенно се увеличават в зависимост от апетита и подобрението на общото състояние. Важно е да се спомене, че се препоръчва в следващите дни след прекаран остър гастроентерит, по-богата диета, с цел да възвърнем загубеното по време на инфекцията тегло.

Хранене при чревни инфекции

Препоръчителни храниХрани, които трябва да се избягват
ориз макарони изделия немазно месо (пилешко) ниско-маслена риба яйца плодове (банани) термично обработени зеленчуци зърнени храни без захар хляб ОРРсокове и плодови напитки, съдържащи много захар безалкохолни и газирани напитки спортни напитки кофеинови напитки бульони и консервирани супи сладоледи и сладкиши изсушени и консервирани плодове, цитрусови плодове сладки зърнени храни бонбони и шоколади пикантни храни

У дома освен стартирането на адекватна рехидратация и захранване е възможно да се приложат подходящи за диария пробиотици и продукти, намаляващи отделянето на вода и електролити от чревната лигавица. Има проучвания, които потвърждават ролята на цинка във възстановяването на чревната лигавица, поради което много от продуктите за лечение на гастроентерити са обогатени с цинк.

Можем ли да предпазим детето?

Тъй като ротавирусната инфекция е най-честата причина за тежък гастроентерит с високостепенна дехидратация особено при кърмачета и малки деца, от голямо значение е превенцията на това заболяване. Това става възможно след въвеждането през 2006 г. на орални живи ротавирусни ваксини. Те се прилагат през устата в две дози, с интервал поне 4 седмици между тях. Първата доза се поставя на кърмачета, навършили 6-седмична възраст, като имунизацията трябва да завърши до 6-месечна възраст, макар че се препоръчва това да стане до 16-седмична възраст. Тъй като това е жива ваксина, може да се появят леки симптоми на гастроентерит. В България ваксината се използва от 2007 г., а през 2010 г. Министерството на здравеопазването я включи към препоръчителните в имунизациония календар.

Изгражда ли се имунитет?

Имунитетът след преболедуване е краткотраен, локално и системно насочен към специфичния отговорен за инфекцията тип на вируса. Това означава, че по-голяма част от децата може да имат повече от един ротавирусен гастроентерит през живота си, като всеки следващ обикновено протича по-леко или под формата на безсимптомно носителство.