Опасности дебнат и през лятото…

Лятото е време за море и удоволствия. Но когато сме с деца, изненади винаги са възможни. Ето защо е добре да бъдем подготвени – кои са най-честите летни неразположения, как да се справим с тях, за какво да внимаваме… Отговорите потърсихме от д-р Шаламанова.

Лятната почивка на море подходяща ли е за бебета?

Педиатрите  препоръчват бебета и деца до 1 година и 6 месеца да пропуснат лятната почивка на море, тъй като за малкото дете тя крие риск за здравето.  Имунната система на детето е незряла, поради което то е податливо на инфекции, особено в среда със струпване на много хора, а и на пясъка не може да се очаква да има добра хигиена.  Някои родители смятат, че така каляват детето, нопрекомерното излагане на слънце потиска имунната система, затова децата често се разболяват, когато отидат на море. Детският организъм има несъвършена терморегулация и може да настъпи бързо  дехидратация.  Малкото бебе не понася слънцето и големите жеги. То може да бъде прегрято даже и когато е под чадър или в детската количка със сенник, може да получи топлинен удар, дори да не е пряко изложено на слънце. Родителите  трябва да внимават детето им  да не получи изгаряния, да не се претопли, защото в този случай също се повишава температурата, започва да повръща, става неспокойно или отпуснато без да е налице инфекция. Родителите трябва, доколкото е възможно, да ги предпазват и от летните вируси. Не на последно място, по-големите деца не бива да прекаляват с къпането в морето, разбира се трябва да се наблюдават и задължително да бъдат с родител, когато са във водата. 

От какво най-често се разболяват децата през лятото? Как да избегнем заразяването?

По време на почивката на море или планина децата често се разболяват от така наречените летни инфекции, които се причиняват от  ентеровируси,  аденовируси, ротавируси, астровируси. Ентеровирусите са най-чести и предизвикват „летен грип“, протичащ с висока температура, силна отпадналост, болки в мускулите, ставите, гърлото, понякога диария, която не е много тежка, може да има и обриви. Продължителността на едно такова неразположение е в рамките на 7 дни. Инфекциите, които протичат предимно с повръщане и диария се причиняват  в 80-90% от  ротавируси, астровируси и аденовируси и в 10-20% от бактерии като салмонела, шигелла, кампилобактер, ешерихия коли, йерсиния и др. Ротавирусите причиняват около 50% от случаите с тежка диария. Водещ симптом е воднистата диария, висока температура, повръщане, отпадналост,  дехидратация. Ротавирусните ентероколити обикновено са по-дълги – често 10 и повече дни и са една от най-честите причини за хоспитализация в детската възраст, тъй като многократните повръщания и профузната диария предизвикват дехидратация, която обикновено е по-тежка. Те се срещат целогодишно като пиковете са през най-топлите и най-студените месеци. Ваксинираните или не се разболяват, или преболедуват много по-леко.  Заразяването при тях става предимно по фекално-орален път, но е възможно и по въздушно-капков. За предпазване от тези инфеции трябва да се спазва висока лична хигиена – често миене на ръцете и на хранителните продукти. Инфекциите, с които се заразяваме на морето по начало идват от околните.  Следователно трябва да се избягват местата, където има струпване на много хора, тъй като те са опасни за най-малките, които още не са се срещали с тези вируси.

Какво да предприемат родителите, ако детето се разболее по време на почивката?

Ако при детето се проявят симптоми на повръщане, диария, повишена температура  родителите трябва да запазят спокойствие и да знаят, че всички тези вирусни инфекции  са самоограничаващи се заболявания и преминават спонтанно и от само себе си. Това обаче няма да стане бързо, защото има „технологично време“ и няма как на следващия ден детето да е по-добре и отново да е на плажа.

Ако детето е с повишена температура трябва да остане  вкъщи или в хотелската стая, т. е. трябва да си почива, а не да се води на чист въздух на плажа. За да се заведе на плаж е препоръчително 48 часа да е  без температура. Ако болното дете не иска да се храни, не бива да се насилва. Когато  детето започне да повръща, не трябва да се дават течности и храна веднага, а се изчаква 40-60мин., за да се успокои както самото дете, така и обратната перисталтика на червата. По-големите деца обикновено сами искат да приемат течности, известно време след повръщането. Дават се специалните разтвори за перорална рехидратация, които са направени по такъв начин, че се резорбират от организма много бързо. За да спре повръщането на първо място трябва да се нормализира водно-електролитния баланс в организма,  а това става или с венозна рехидратация в болница, или в домашни условия с разтворите за орална рехидратация, които се дават  по малко и често, без ограничения. Не трябва да се дават средства против повръщане без лекарско предписание. Когато детето има и диария се минава на  строга диета – солети, бисквити и сухари на по-големите, кърма или специалните безлактозни млека при кърмачетата, които са на изкуствено хранене. Не бива да се предлагат варени картофи, моркови в острата фаза, защото съдържат целулоза, дразнят червата и влошават дефекацията. 

Много е важно да не се допусне детето да се обезводни. А до това се стига, когато повръща приетите течности или отказва да ги приема, на фона на продължаващи повръщане и диария. Родителите трябва да следят общото състояние на детето. При висока степен на дехидратация  има  промяна в кожата – бледа или сивкава, кожната гънка на корема става по-тънка, очите хлътват, при кърмачето  е хлътнала и фонтанелата, липсва уриниране повече от пет, шест часа и най-тежката степен е нарушено съзнание, когато детето става неконтактно, неадекватно. Тогава то трябва да бъде прието в болница. Затова посещението при лекар е препоръчително, даже необходимо,  защото при децата дехидратацията настъпва бързо.

Какво задължително  трябва да носят със себе си родителите като медикаменти, за да овладеят състоянието на детето, докато търсят медицинска помощ?

Освен да знаят къде да потърсят лекарска помощ при нужда, родителите трябва да носят, тръгвайки на почивка, за кърмачетата – диетични млека/каши, за по-големите деца  обикновени бисквити, сухари, солети, готовите прахчета за орална рехидратация и лекарства, понижаващи температурата. Може и пробиотици, но по-време на острата фаза е по-добре да не се прекалява с лекарствата, защото детето може да откаже да приема каквото и да е, включително и нещата, които са важни.

При ухапване от кърлеж – къде да заведем детето и задължително ли е да приема антибиотик в такъв случай?

Около 20-30% от кърлежите са заразени с причинителя на лаймска болест. Симптом на лаймската болест е появата на кръгообразно зачервяване на кожата, което увеличава обиколката си и се разпространява по тялото. Това обаче се среща в един сравнително малък процент от случаите. Не е необходимо да се носят кърлежите за изследване, защото е възможно кърлежът да е бил заразен, но ухапаният да не е. В повечето случаи има заразяване, когато кърлежът  е престоял повече от 24 ч. в кожата, затова той трябва да бъде отстранен максимално бързо, когато се забележи. Най-добре е това да се направи от лекар, за предпочитане от хирург. Не трябва да се използва олио, защото, когато започне да се задушава, кърлежът повръща цялото съдържимо в раничката и това увеличава риска от заразяване. Освен това хоботчето на кърлежа има обратни зъбци и винаги има риск част от него да остане в раната. На неваксинираните с ваксина против тетанус  трябва да се направи такава. Когато има ухапване от кърлеж  е необходимо след около  4 седмици да се направят серологични изследвания – те са най-широко използваните изследвания. Доказват наличието  на антитела (имуноглобулини M и G) срещу причинителя на лаймската болест – борелия бургдорфери. Пробите започват да се позитивират  след 25-30 дни от експозицията. Лица с ухапване от кърлеж и родителите на дете, ухапано от кърлеж, е добре да бъдат запознати с първите признаци на болестта и в случаи на поява на симптоми  трябва да се стартира  антибиотична терапия по преценка на медицински специалист. Антибиотиците се дават в ефективни дози и продължителен период от време – две-три седмици. Това се налага поради това, че лаймската болест протича в няколко фази като причинява увреждане не само на кожата, но и на ставите, сърцето и нервната система. Ако не се лекува правилно с антибиотик  в крайните стадии се получават необратими  увреждания на кожата, ставите и нервната система, които водят до инвалидизиране. За предпазване от ухапване от кърлеж трябва  да  се носят високи чорапи, дълги панталони, при пребиваване в райони, които са рискови от разпространение на тези паразити, може да се прилагат и репеленти. Най-добра предпазна мярка обаче е  родителите  да не оставят децата си да играят на места, където има по-гъста растителност и животни, пренасящи кърлежи – котки и кучета.