Градинските болести

Тръгването на детска градина е нов важен етап както за детето, така и за родителите. Безспорно – радостите, тревогите, надеждите, страховете и очакванията, вървят ръка за ръка. И обикновено едно от основните притеснения за родителите е свързано с честите боледувания. Ето защо потърсихме д-р Андреева, за да разберем виновна ли е детската градина за честите боледувания и как да активираме защитните сили на детския организъм.

 

Истина ли е, че когато детето тръгне на детска градина, то започва да боледува повече?

Редица проучвания показват, че децата, посещаващи детско заведение – ясла или детска градина, боледуват средно 7-8 пъти годишно, а тези, отглеждани у дома, се разболяват между 2 до 5 пъти годишно. Тези факти имат своето обяснение. Извеждането на детето от домашната среда и раздялата му с родителите са съпроводени с емоционален стрес, потискащ все още незрялата имунна система. Адаптацията към храна, различна от домашната, пък е причина за недостиг на витамини, което води и до нарастване на вероятността за инфекции. Основният фактор обаче за по-честото боелдуване е неизбежният контакт на детето с инфекциозни причинители, с които повечето мъници се срещат за първи път. Големият брой деца, близкият контакт между тях и затворените помещения допълнително улесняват разпространението им.

Най-чести са инфекциите през първата година от тръгването на ясла или градина, като с времето и със съзряването на имунната система детето постепенно започва да боледува все по-рядко. Детската градина е един преходен период на адаптация на имунната система, но е и изключително важен етап от психо-емоционалното съзряване на детето, тя му помага да усъвършенства механизмите си на общуване и на социализация с връстниците.

 

Какво значи едно дете да бъде определено като „често боледуващо“?

„Честото боледуване“ е субективна преценка… Според някои родители 2-3 инфекции годишно е често. Ако детето няма нарушение в някой от механизмите на имунната защита, е нормално, посещавайки детско заведение, да боледува 6-7 пъти годишно. Като често боледуващи определяме децата с повече от 7-10 инфекции и повече от 2 тежко протичащи пневмонии годишно.

 

Защо едни деца боледуват повече, други по-малко?

Има редица фактори, от които зависи честотата на боледуване. Изключително място заема рационалното хранене, физическата активност, закаляването. Дългият престой на закрито, слабата физическа активност, богатата на въглехидрати и бедната на плодове, зеленчуци и протеини диета са основна предпоставка за лош отговор на имунната система, а оттам – и за често боледуване.

 

Кои са най-честите градински болести и какво е характерно за тях?

Инфекциите на горните дихателни пътища са най-често срещаната група от заболявания във възрастта между 1 и 6 години. При малките деца инфекцията рядко се локализира само в носа, фаринкса или тонзилите. Затова често използвани са термините ринофарингит и тонзилофарингит, а в англоезичната литература се използва общото название Common cold. Основният причинител на повечето инфекции са вирусите – веднъж попаднали в лигавицата, те водят до процеси на възпаление и обилна секрерия, което родителите определят като хрема, затруднено и шумно дишане. Често се наблюдават и повишена температура, неспокойствие, отказ от храна.

Възпалението на ларинкса (остър ларингит) е често срещана вирусна инфекция, проявяваща се остро, обикновено през нощта, с пристъпна лаеща кашлица. Инхалациите с физиологичен разтвор и извеждането на студен влажен въздух облекчават бързо това тревожно за родителите състояние.

Други чести вирусни инфекции са грип А, бронхиолитът, ротавирусният гастроентерит.

Често срещани са още варицелата и скарлатината. Варицелата е заразно вирусно заболяване, което протича с висока температура и обрив във вид на мехурчета, изпълнени с течност, а при инфектирането им – с гноевиден секрет. Може да протече и със значителни усложнения, а имунитетът на децата след преболедуване се потиска за следващите 3 месеца, поради което в много страни ваксината против варицела е включена в имунизационния календар. Скарлатината има бактериален причинител – Бета-хемолитичен стрептокок група А. Започва с висока температура, гнойна ангина, „малинов език” и характерен обрив. Провежда се задължително антибиотично лечение.

 

Много майки се оплакват, че хремата и кашлицата са постоянни. Когато детето няма други оплаквания, те го пускат на градина, защото „детето не е болно, просто е със сополи“…

Това е грешка! Лечението на хремата в детска възраст изисква период от поне 8-10 дни за възстановяване на лигавичния епител. Недобре възстановените бариерни функции и цялост на лигавицата са предпоставка за повторно заразяване и наслагване на бактериална инфекция. За съжаление, повечето родители нямат възможност да отсъстват дълго от работа, принудени са да водят децата си недоизлекувани в детските градини, което крие риск за заразяване както на другите деца, така и за повторно заразяване на тяхното собствено дете.

 

Как можем да предпазим детето от заразяване?

През есенно-зимния период и особено по време на грипни епидемии препоръчвам да се избягват помещения, където се струпват много хора, молове, големи магазини, детски парти центрове. Циркулацията на въздуха посредством големите климатични инсталации в тези помещения е предпоставка за бързо разпространение на дихателни инфекции.

 

Що се касае до използването на имуностимуланти, хранителни добавки, хомеопатия, витамини, пробиотици, много родители ги „предписват“ сами на децата си. Това крие ли някакив рискове?

Предлаганите хранителни добавки на пазара са много и различни, родителите понякога трудно се ориентират за подходящата комбинация от витамини или имуностимуланти. Най-добре е да се консултират с лекуващия педиатър, но ако все пак решат да избират сами, нека предпочитат доказани и наложени с годините марки и природни продукти без оцветители, консерванти, алергени и аспартам.

 

Вярно ли ще бъде, ако кажем, че децата, посещаващи детско заведение, въпреки че боледуват по-често, те всъщност изграждат имунитета си?

Срещането с различни бакртериални и вирусни причинители е в основата на изграждането на т. нар. имунологична памет и на придобития, специфичен имунитет, който е от решаващо значение за бързия отговор към вече познати на организма инфекциозни причинители. В този смисъл, освен за психоемоционалното съзряване на детето, детската градина определено помага и за имунологичното съзряването на малчуганите.

 

Как да засилим защитните сили на детето?

Пълноценното, богато на плодове и зеленчуци хранене, достатъчният прием на протеини, необходими за синтеза на имуноглобулини от имунната система, закаляването, спортът – всичко това подобрява цялостната защита на организма. Децата трябва да прекарват възможно най-много време на открито, дори и в есенно-зимния сезон. Могат като добавка да се дават комбинирани витамини и природни имуностимуланти – екстракти от черен бъз, ехинация, шипка, маточина, разбира се, в съобразени за съответната възраст дози и комбинации.