Mонтесори, или когато детето учи като на игра

Всеки родител мечтае детето му да развие своя потенциал, като същевременно расте щастливо, спокойно и уверено в собствените си способности. И начините да му помогнем не са един и два – в съвременната система на обучение и възпитание има редица методи, чрез които това може да бъде постигнато. Но има един по-нестандартен, който се отличава от останалите – методът Монтесори. Кое го прави толкова различен, възможно ли е възпитание без награди и наказания, какво означава да има свобода в дисциплината и наистина ли децата могат да се учат като на игра – тези и още куп интересни въпроси зададохме на Деси Стоева, един от най-известните в България Монтесори педагози и основател на първата лицензирана в България Монтесори детска градина – „Къща на децата”, част от общността на Casa dei Bambini.

 

Въпреки че методът Монтесори има над стогодишна история, в България e познат сравнително скоро. Разкажете ни повече за него – какво точно представлява и кое го отличава от другите системи за развитие и обучение на децата?

Методът носи името на неговата създателка – д-р Мария Монтесори, която е първата жена-лекар в Италия. Изследвайки нуждите на децата във всеки един етап от тяхното развитие, тя създава уникална педагогика, която с днешна дата е най-разпространената в целия свят след стандартната.

В традиционната система, която всички познаваме, за учителя е много трудно да се съобрази с индивидуалните нужди, темпове или стил на учене на всяко дете. Монтесори поставя в центъра на образователния процес детето с неговите специфични нужди и възможности. Средата е предварително подготвена така, че да подкрепя всяко дете. Тя е изпълнена с образователни мултисензорни материали, експерименти и занимания, които са внимателно подредени и подготвени от учителите. Именно това „изследователско“ учене е причината често Монтесори децата успешно да покриват много над държавните образователни стандарти за съответната възраст.

Кои са най-важните принципи в Монтесори обучението? А как се формират групите – на възрастов или друг принцип?

Вяра и уважение към детето! И още – свобода с отговорности и правила, стимулираща мултисензорна среда, ред, самостоятелност, връзка с природата, учене чрез правене, самостоятелна работа, но и работа в екип, толерантност, липса на сравнения, награди или наказания, смесени възрастови групи и т. н.

Ние вярваме в децата и в това, че те знаят кой е пътят към собственото им самоусъвършенстване. Нашата роля е да наблюдаваме внимателно и да ги подкрепяме. Ако учителят или родителят нямат време или не умеят да се вглеждат в детето, да следят кое му е интересно и в кой момент се появява този интерес, да го подкрепят, като му осигурят подходящи стимули в средата – Монтесори няма да се получи… Защото, взаимодействайки със средата, децата правят избори, съсредоточават се и изграждат невронните връзки в мозъка. Детето трябва да се движи и да има сетивни стимули. Колкото повече детето работи с ръцете си, толкова по-здрави са невронните му връзки. Д-р Мария Монтесори обяснява как това помага да се създаде хармония между тялото и ума – в момента, в който детето е напълно погълнато от дейността си, то успява да контролира тялото и импулсите си, вследствие на което с времето се научава да се самоконтролира. Тоест – дисциплината в Монтесори идва отвътре, от самите деца, а не отвън, от учителите. В Монтесори детето избира с какво да се занимава. Не бихме могли да наблюдаваме съсредоточаване, ако заниманието не отговаря на нуждите му. Тук е важно да споменем фалшивото съсредоточаване, което се наблюдава, когато децата гледат екрани – телевизор, таблет, смартфон, компютър… Това може да възпрепятства развитието им в тази възраст, особено ако излагането не е в умерени граници (до 30 минути на ден) и не е контролирано от възрастните.

Характерно за метода Монтесори е, че децата са в смесени възрастови групи – от 3 до 6 години, от първи до четвърти клас, и т.н. Насърчават се да си помагат едно на друго в работата с материалите или дейностите от деня.

На каква възраст е най-добре детето да започне да се обучава по този метод?

Колкото по-рано, толкова по-добре. На помощ идват книгите. Едно от последните заглавия е „Как да отгледате удивително дете. Методът Монтесори” на Тим Селдин. Преди да запишат детето си в Монтесори, родителите трябва да са готови да подкрепят принципите у дома. В противен случай детето може скоро да започне да ви казва: „Защо ми викаш, можеш да ми кажеш същото и със спокоен глас”, или: „Не ми е приятно да ми взимаш храна от чинията, без да ме попиташ” и т.н. Децата често стават наши учители…

Важна част от метода са специалните Монтесори материали и обученията на учителите…

Първо, няма „оригинално” или „истинско” Монтесори. Самата д-р Монтесори не е лицензирала нито материалите, нито метода си. И замислете се защо? Тя е искала всеки един човек по целия свят да има достъп до него.

Най-добрите Монтесори детски градини можете да познаете не по дипломите на учителите, нито по цената на материалите вътре, а по това дали, ако учителят излезе, нещо ще се промени. Децата в залата трябва да продължат да работят по същия спокоен и концентриран начин, както и когато вътре има възрастен.

Много хора, дори Монтесори учители все още смятат, че не може да има класна стая, без всички оригинални Монтесори материали. Може, стига средата да отговаря на нуждите на децата във всеки един етап от тяхното развитие. Това твърдение се потвърди и на последния научен форум, който организирахме съвместно с Барбара Айзъкс, академичен директор на MCI, Великобритания –. „Не е необходимо да купувате скъпи Монтесори материали – важно е да разбирате принципите и да осигурите ресурсите за вашето дете, така че да може да работи добре”, каза тя. Всичко може да бъде изработено саморъчно от учителите и ние с нашите студенти от Софийския университет работим много в тази посока.

Д-р Монтесори ни е завещала своята философия чрез книгите си и ни е дала примери как да следваме децата, като им помагаме да реализират пълния си потенциал. Най-важното е учителят да разбира и следва Монтесори философията, останалото е въпрос на възможности и желание.

Класната стая Монтесори също е доста характерна и е подредена по определени правила…

Монтесори класните стаи трябва да са светли и семпли, всички материали да са на достъпни за децата места и да могат да се ползват свободно. Всичко останало – тоалетните, мивките, уредите и т.н., също трябва да е на нивото на децата… Класната стая е умален модел на света, в който децата живеят, и им предоставя възможности да се научат на всичко, което им предстои да правят в живота – да готвят, да забиват пирони, да перат, да простират, да се обличат, да са вежливи и добри приятели.

Ние даваме пълна свобода на детето, следваме го и го подкрепяме, но редът и правилата се спазват от всички, включително и от учителите. Децата обожават реда и правилата! Това ги прави сигурни. Затова те са важна част от Монтесори обучението. Всеки материал си има точно определено място, при преминаването от дейност в дейност има ритуали и т.н. Например, звънче – за край на работата в Монтесори залата, сядане на елипсата/линията преди обяд, и т.н. Така децата се ориентират, взаимодействат уверено и се научават да останат спокойни дори при настъпване на промяна.

Опишете ни как протича един ден в Монтесори детската градина – какъв режим спазват децата, какви дейности извършват!

Задължително условие във всяка Монтесори детска градина е децата да имат три часа, в които, без да бъдат прекъсвани, да могат свободно да се движат в средата, да избират с какво да се занимават, колко дълго, къде и с кого да го правят – сами, с учител или с приятел. Това време може да включва и свободата да взаимодействат с подготвената среда на двора. В някои Монтесори детски градини по света децата сами решават дали да спят, кога да се хранят, в България – следобедната почивка и храненето обикновено са част от режима. Да, детето може и да не спи, но си почива в леглото и т.н.

Какъв съвет бихте дали на родителите – какво от метода могат да заимстват и да го приложат у дома?

Хубаво би било родителите да се научат да наблюдават децата си и да разпознават нуждите и интересите им на всеки етап от тяхното развитие. Децата ни дават всеки ден толкова много информация… Ние като родители просто трябва да се вслушваме в тях и да им помогнем да намерят това, което ги пали и ги кара да говорят за него с блеснали очички… Но трябва децата да го изберат, а не ние да им го подсказваме, водени от собствените ни представи за „успех” или „успешно”.

Друго, което родителите могат да вземат от Монтесори, са взаимопомощта, толерантността, грижата и обичта към ближния, умението да поставиш граници, без да нараниш отсрещния. А това се оказва доста трудно… Родителите се научиха да не нараняват физически децата, но често наблюдаваме вербална агресия – обвинения, обиди, упреци, досаждане, незачитане на личното пространство, чувствата и емоциите на детето, назидания, наказания, пазарене… Вместо да недоволстваме по цяла вечер и да мърморим: „Докога ще тичаш, докога ще викаш. Трябва да свърша сто неща”, нека се опитаме мило да привлечем вниманието на детето, да клекнем на неговото ниво и да му кажем спокойно: „Искаш ли да ми помогнеш? Можем заедно да сготвим вечерята и любимия ти таратор”. И ако направим това, най-вероятно детето внезапно ще се запъти към кухнята, обсебено от блаженото усещане, че има възможност и то да бъде полезно у дома. Този „семеен принос” един ден ще прерасне в принос към обществото и в принос към света.

Повече информация за приложимостта на метода в България и проектите с общинските детски градини и начални училища може да намерите на: www.montessoriforteachers.net.