Три фрази от нашето детство, които е по-добре да забравим
Често произнасяме фрази, ей така, неволно, без да си даваме сметка какви последствия могат да имат за детето. Обикновено това се случва, когато сме разстроени, уморени, в състояние на стрес. Като че ли думите сами излитат от устата ни. Нищо че същите тези думи са ни наранявали и самите нас, когато сме били деца. Повтаряйки ги сега на нашето мъниче, ние му предаваме собствения си негативен опит.
1. Ти си по-голям/а, трябва да бъдеш за пример
Психолозите отдавна са забелязали, че редът на раждане влияе на характера и съдбата на детето. От по-големите деца често израстват лидери, но те обикновено страдат от ниска самооценка, тъй като родителите рядко ги хвалят и очакванията им към тях са големи. По-голямото дете може да бъде добър помощник на мама и тати, ако не се изисква от него невъзможното. Но не забравяйте, че баткото или каката също имат право на грешки така, както и по-малкото дете, и че те също се нуждаят от нашето внимание и подкрепа не по-малко от мъника. Добре е самите ние да покажем на детето как трябва да се отнасяме с уважение към всяка една личност, независимо от възрастта й – само така ще бъде възможно да избегнем бунта между децата и те ще растат задружни.
Ролите на „голямото“ и „малкото“ са опасни и за двете деца, защото ги заставят да действат по предварително подготвен и ограничават вътрешната им свобода. Дете, което се опитва да бъде пример за подражание, трудно проявява творческа активност, страхува се да не допусне грешки, а грешките са и наш учител. „Малкото“ пък се опитва колкото може по-дълго време да остане малко и така става инфантилно, отказвайки да порасте.
2. Твоят брат/сестра винаги се държи добре, а ти…
Сравнението между децата е добър начин да влошиш взаимоотношенията им. От самото им раждане покажете на децата, че ги обичате еднакво силно. Колкото може по-често подчертавайте индивидуалните им способности, възхищавайте им се и се постарайте да избягвате каквито и да е сравнения. Дори в даден момент да не разбирате постъпките на едното дете, а характерът на другото да ви се струва идеален, избягвайте да показвате пред тях, че имате предпочитания към едното. Точно това решават децата, ако кажете: „Вземи пример от брат си. Той никога не се инати като теб“ или „На твоята възраст сестра ти вече четеше толкова много книги“.
3. Сега ще паднеш
Това е една от фразите, с помощта на която възрастните може да докажат на детето, че имат магически способности J. Защото това пророчество се сбъдва в 9 от 10 случая. А след това следва репликата: „Казах ти!“.
Нашите изказвания действат като хипноза. „Ще паднеш“, „Ще го изгубиш“, „Ще ти се смеят“… Да, детето пада, губи ценната играчка, смеят му се… Мама е познала. На детето му остава единствено да се смири. Няма да се държи здраво за клона на дървото, защото и без това ще падне. Няма да носи в детската градина играчката-талисман, за да не я загуби. Няма да се опитва да направи замък от пръчки, защото може и да му се смеят… Така се тези си думи, без да искаме, отнемаме инициативността и правото на избор на детето.