Д-р Анелия Панайотова

Д-р Анелия Панайотова работи като педиатър и общопрактикуващ лекар в „Здраве 14“ (в сградата на 14 ДКЦ), София. Практикува като лекар вече повече от 36 години.

Родителите, които се включиха в нашата кампания „Моят любим педиатър“, я номинираха  за техен любим лекар. Срещнахме се с д-р Панайотова в нейния кабинет, за да й връчим грамотата и за да си поговорим за здравето на децата, за българското здравеопазване и за това какво превръща един педиатър в любим за малките пациенти и техните родители.

Колко малки пациента обслужвате?

В началото на реформата започнах с 800 пациенти, предимно деца. Сега имам над 2000 души, половината от тях са на възраст до 18 години.

Дневно по колко деца минават през кабинета ви?

Кабинетът ми е доста натоварен. Средно през кабинета ми минават около 35-45 деца на ден.

Кои са най-често срещаните оплаквания, за които ви търсят?

Най-честите оплаквания са хрема и кашлица или разстройство и повръщане – все целогодишни вирусни инфекции или простудни заболявания.

Какво е вашето мнение относно:

Кърменето. Препоръчвам кърменето още при първото посещение в дома, веднага след раждането на детето. Насърчавам майките, които имат проблеми, да продължат да кърмят, защото кърмата не е просто храна за бебето, тя му осигурява имунитет. Следя ежемесечно развитието на детето и при необходимост, не се колебая да предложа дохранване.

Захранването. Не се влияя от модите в храненето през първата година. Препоръчвам захранването да стане към петия месец, като винаги се съобразявам с нуждите и възможностите на детето, а и на родителите.

Проходилките. Проходилката е добро средство, когато детето е здраво, силно, има желание да пристъпва и може да седне, когато трябва да си почине. Това става във възрастта между 7-я и 10-я месец. Ако ме питате за бънджито, то също е добро средство за повечето бебета след 6-7-месечна възраст.

Залъгалките. Ако става въпрос за биберон – най-малките имат нужда непръснато да слагат нещо в устата си. По-добре да си открият пръстчетата – техни са и са по-чисти. Към петия месец вече имат нужда да чешат венците с нещо в очакване на зъбките. Стига детето да е спокойно – може да ползва залъгалка.

Хомеопатията. Завоювала си е заслужено място в лечението, включително и на децата, и се ползва с голям авторитет сред по-младите родители. Аз също използвам често хомеопатичните препарати и съм доволна от получените резултати.

Какви са наблюденията ви относно имунизациите – от какво се страхуват родителите? Кои са най-често срещаните нежелани реакции?

За мен имунизациите са най-голямото постижение на медицината. Убедена съм в тяхното огромно значение за снижаване на заболеваемостта и смъртността от опасните епидемично разпространяващи се инфекции от времето на д-р Дженер до наши дни. Старая се да предам тази моя вътрешна убеденост и на родителите на моите пациенти.

Родителите се страхуват от неизвестното – това, което никой не се е погрижил да им обясни, както и от страховити слухове, които се тиражират в медиите без доказателства или с „доказателство“ от един случай. Малкото дете инстинктивно иска да погали кучето и не се страхува от него, докато майката или бабата не му викне, че кучето може да го ухапе. Това внушение остава за цял живот и се предава на поколенията. Сега се спекулира много с ваксината против рак на шийката на матката, която е безплатна за девойките на 12-13 години. Медиите направиха генерални заключения от един-единствен, и то недоказан смъртен случай на ваксинирана девойка у нас, но премълчаха, че това е единствената ваксина срещу рак – болест, от която ежедневно в България умират по 5 жени. Съвременните ваксини, особено комбинираните, са възможно най-безопасни и ефективни, практически без странични реакции. Аз правя по стотина ваксини на месец и най-честите усложнения са от порядъка на локална реакция – оток и зачервяване на мястото на убождането.

Кои са основните фактори, за да бъде едно дете здраво?

Основният фактор е детето да има достатъчно добър имунитет, а за да се случи това, трябва да бъдат полагани грижи още преди раждането му. Това зависи от здравето на майката, от рационалното хранене на бременната, от грижата за нормалното протичане на бременността и раждането, от кърменето и условията за живот на бебето. От значение са и своевременното захранване, масажът и гимнастикта, закаляването, предпазването от инфекции, включително и с редовни имунизации. Сигурно има още много други допълнителни фактори. Разбира се, не е за пренебрегване и наследствеността, т.е. работата по този въпрос на много поколения преди нас.

Какво бихте посъветвали родителите?

Чувствайте детето със сърцето си! При здравни проблеми се съветвайте първо с личния лекар, а след това слушайте какво ще ви кажат приятелките, бабите и съседките.

Кои са най-голeмите трудности, с които се сблъсквате във вашата професия?

Трудности срещаме всякакви, но се стремим да ги преодоляваме – всичко постигаме с борба. Най-трудно се преодоляват бюрократичните спънки, неразбирането и непрофесионализма, предубедеността, безхаберието.

Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?

Ако не загине скоро, детското здравеопазване се нуждае от промени в посока на съживяване. Със здравната реформа от 2000 г. педиатрията беше подложена на ликвидация. Грижата за децата се прехвърли на неподготвени общопрактикуващи лекари. Бившите терапевти и до днес се страхуват и отбягват да работят с най-малките – много повече, отколкото педиатрите се страхуват от работа с възрастните пациенти. Педиатрите се стопиха като количество… Няма младо попълнение с педиатри на предния фронт, все повече стават пенсионерите на преклонна възраст. Преди, след навършване на 18 години, децата преминаваха към терапевтите и така се поддържаше един постоянен контингент при педиатрите и при терапевтите. Сега от 0 до 100  години пациентът остава при един лекар. Така, работещите предимно с деца общопрактикуващи лекари не могат да поемат повече деца, а практиките на работещите предимно с възрастни се изпразват поради естествената смъртност.

Кои са трите най-важни неща, които сте научили от практиката си? Търпение, вежливост, професионализъм.

Разкажете ни чисто човешки за вас – как се справяте със стреса, с напрегнатото ежедневие, как си почивате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

Напрегнатото ежедневие ме тонизира, не ми оставя време да мисля за стреса. Почивам си постоянно – между прегледите, между телефонните консултации до късно през нощта. По принцип съм винаги усмихната с пациентите, а ако постигна спокойствие и усмивка и при тях – това ми стига.

Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?

На първия си изпит по педиатрия съм се явявала още в утробата на майка си и затова считам педиатрията при мен за вродена. Нямам колебания.

Родителите ви посочиха като един от любимите им педиатри, ето защо ви връчваме и отличителния знак на нашата кампания „Моят любим педиатър“.  Какво означава за вас това признание?

Ще ви отговоря с цитат от великия наш поет – „Стига ми тази награда“…