Наука за бебето

Д-р Гергинова, обикновено гледаме на бебето като на умален възрастен. Новородените обаче притежават някои физиологични особености. Какво всъщност представлява бебето?

Организмът на новороденото се отличава съществено от този на възрастните по своите анатомични и физиологични характеристики. Морфологичната и функционална незрялост на oрганитe и системитe на бебето го правят особено уязвимо в неонаталния период (времето от раждането до 28-ия ден).

В зависимост от гестационната възраст и независимо от теглото, новородените се разделят на недоносени – родени преди 37-а гестационна седмица (г.с.), доносени – 38-42-ра г.с., и преносени – 42-ра г.с. Доносеното, зряло новородено се отличава анатомично и физиологично от недоносеното и незряло дете, което от своя страна определя различната адаптация, заболеваемост, патология, възникването на усложнения и дълготрайната прогноза.

Tегло и ръст. Според теглото си при раждане и независимо от гестационната възраст новородените се разделят на деца с нормално тегло (над 2500 г), деца с ниско тегло (под 2500 г), деца с много ниско тегло (под 1500 г) и деца с екстремно ниско тегло (под 1000 г).

Теглото и ръстът, или т. нар. антропометричните показатели, са основни за оценката на развитието и зрелостта на новороденото. Теглото на доносеното зряло дете е между 2500-4500 г, а ръстът – 47-54 см. Освен тях, след раждането и през цялата първа година задължително се измерва и проследява обиколката на главата. Нормата при раждане е 34-35 см, с около 2-4 см по-голяма от обиколката на гърдите. Любопитно е, че главата на новороденото съставлява 1/4 от дължината на тялото му.

Крайниците са относително къси – около 1/3 от общата дължина, задължително свити в лакътните и коленните стави.

Кожата е гладка, розова, с добър тургор и еластичност, покрита на места с фини косъмчета, наречени „лануго“, които до края на 2-3-тия месец опадат спонтанно. При новороденото кожата е с по-голяма площ от тази на възрастните и тъй като е богато кръвоснабдена, е особено уязвима към инфекции. В първите минути до 2-рия час след раждането е налице синкаво оцветяване на дланите и стъпалата, което е преходно и се дължи на охлаждането и физиологичната недостатъчност на периферната циркулация.

Опорно-двигателният апарат е слабо развит. Костите са меки, еластични, съдържат много вода, малко плътни вещества и са богато кръвоснабдени. Образуването на хрущялния скелет започва след втория месец от раждането. Мускулната маса съставлява 23% от телесната маса и е слабо развита. Във връзка със съзряването на централната нервна система (ЦНС) до края на 3-4-ти месец е налице т.нар. „флексорен хипертонус“ – повишен тонус на мускулите сгъвачи, в резултат на което бебето държи свити в юмручета лакътните и коленните стави.

Дихателната и сърдечно-съдовата системи са най-важни за адаптацията на новородения организъм. Анатомичните особености на гръдния кош определят типа дишане, което нормално е с честота 40-60/мин. Непосредствено след раждането, до края на 30-тата секунда, се появява първият плач, който освен че известява появата на нов живот, е сигнал за установяване на спонтанно дишане. 1

Сърцето на новороденото е относително голямо, почти хоризонтално разположено, с учестен пулс – 120-160 удара/мин., което е свързано с малкия ударен обем, високата скорост на кръвообращението, широките и с ниско съпротивление кръвоносни съдове.

Кръвотворната система е подчертано неустойчива към външни фактори и инфекции, но с голяма възстановителна способност. Новороденото е с по-високи стойности на хемоглобина – 160-180 g/l. Характерен за новороденото е и дефицитът на витамин К, основен кръвосъсирващ фактор, което обуславя склонността на новородените към кървене. Това налага профилактично прилагане на витамин К при всички деца.

Храносмилателната система функционира още по време на феталния период, но е с незавършено развитие и намалени функционални възможности след раждането. Стомашно-чревният тракт се отличава със значителна пропускливост и ниска ензимна активност. В първите 48 часа той е стерилен, след което се замърсява с бактерии в зависимост от приеманата храна. Устната кухина е малка, езикът е най-мощният мускулен орган. Вродени и добре развити са сукателният и гълтателният рефлекс. Поради малката вместимост на стомаха и освобождаването му от храна за 2-3 часа, се налагат чести хранения. Поради вродените анатомични особености, новородените повръщат по-лесно.

Бъбреците са относително големи и ниско разположени. Пикочният мехур е с вместимост 50-80 мл и съдържа урина още вътреутробно.

Главният мозък е относително голям, с тънка кора, набелязани големи бразди и добре представени основни ядра. След раждането ЦНС продължава да се развива. Сетивните функции – вкус, обоняние и осезание, са добре развити у новороденото. Детето чува още от първите дни. Зрението се развива постепенно, като в началото има само възприятие на светлина. Към края на първия месец бебето вижда контурите на заобикалящите го предмети, а след 40-ия ден – и детайлите.

Хидролабилността на новороденото е свързана с високото съдържание на извънклетъчна вода и натрий, с особеностите на бъбречната функция и с някои хормонални и ензимни фактори, регулиращи водно-солевата обмяна. В резултат на това повишеният внос на течности и солеви разтвори лесно води до поява на отоци, както и обратното – недостатъчният внос на храна и течности бързо води до обезводняване.

Термолабилността на новороденото се дължи на незрелостта на хипоталамуса – централна мозъчна структура, регулираща обмяната на топлината. Поради слабо развитата подкожна мастна тъкан на бебето и по-ниската температура на околната среда, то проявява склонност към бързо охлаждане.

Какво точно означава Апгар тест и как се разчита?

Първият преглед на новороденото се осъществява от неонатолога в родилната зала веднага след раждането. Преслушват се белите дробове и сърцето, прави се преценка на общото състояние, мускулния тонус, двигателната активност, рефлекторната възбудимост, преглеждат се цвета на кожата и гениталиите. Бебето се оглежда за видими малформации и родови травми. Оценката на обективното състояние се извършва по т. нар. Апгар скор система, която включва – дишане, сърдечна дейност, цвят на кожата, мускулен тонус и рефлекси. Апгар 7-10 показва, че новороденото е в добро състояние, Апгар 3-6 – средно депресивно състояние, и Апгар 0-3 – тежко депресивно състояние, което налага прилагането на спешна дихателна и медикаментозна реанимация.

През какви етапи преминава адаптацията на новороденото?

След раждането новороденото попада в качествено различна среда, към която трябва да се адаптира възможно най-бързо. За ускоряване на този процес от ключово значение са създаването на оптимални условия за извънутробно съществуване и качествени първи грижи. Първите грижи – къпане, клампиране на пъпната връв, измерване на тегло, ръст и обиколка на главата, обличане, се извършват в кратък интервал, за да се избегне охлаждане на новороденото. Това е причината детето да се поставя под източник на топлина, с какъвто са оборудвани всички реанимационни маси в родилните зали.

Виж още

Как да се грижим правилно за детските зъбки

Кои са профилактичните прегледи и задължителните скрининги от раждането до първата година?

През първите два часа след раждането си здравото дете остава в родилната зала за активно наблюдение, като периодично се проследяват основните му жизнени показатели. След това се превежда в т. нар. физиологичен сектор, където продължава да се наблюдава активно и се проследяват хранителният толеранс и първото отделяне на урина и мекониум. Детето се преглежда ежедневно на визитация и се регистрира теглото му. След раждането се извършват и задължителни параклинични изследвания – пълна кръвна картина и кръвна захар, а при наличие на заболявания се проследяват и микробиологични и биохимични показатели, назначава се кръвно-газов анализ.

На всички новородени се прилага витамин К с оглед физиологичния му дефицит и риска от кървене, както и задължителните за ранния неонатален период ваксини, съобразно приетия в България имунизационен календар – Хепатит Б (до 24-тия час) и БЦЖ (на 48-ия час). На всички новородени се правят скрининги за фенилкетонурия, вроден хипотиреоидизъм и надбъбречна хиперплазия, които се изпращат в Централна хормонална лаборатория. Това са три вродени заболявания, чиято ранна диагностика и своевременно лечение гарантират правилно развитие и социална реализация на детето в по-късна възраст.

Наблюдението на детето през първата година се провежда ежемесечно в Детска консултация. Освен проследяване на антропометричните показатели – тегло, ръст и обиколка на глава, се консултира режима на хранене и се обръща сериозно внимание на двигателното и нервно-психическо развитие на кърмачето. Провеждат се и безплатни имунизации, съобразно Националния имунизационен календар. На 6 и 12 месеца се изследват пълна кръвна картина и урина.

Какво означава…

Ето какво точно означават някои термини, свързани с т. нар. период на адаптация на новороденото:

• Казеозен верникс. Белезникав налеп по кожата на тялото, който съдържа епидермални клетки и мазнини и обикновено се наблюдава по гърба и гънките. Отстранява се със стерилна мазнина, тъй като може да доведе до инфекция.
• Токсична еритема. Подобен на уртикария обрив по лицето, тялото и крайниците, появяващ се към 2-3-тия ден и изчезващ към 5-ия ден. Причината е алергична реакция към високото белтъчно съдържание в майчината коластра.
• Комедони. Малки бели точици, предимно по носа, които представляват запушени мастни жлези и спонтанно се самоочистват в следващите няколко седмици. Не се третират с нищо. Ако се инфектират вторично, състоянието се означава като „бебешко акне“.
• Физиологично спадане на тегло. При доносените бебета спадането на теглото е в рамките на до 10%, при недоносените – до 15%.
• Транзиторна треска. Получава се при спадане на теглото под описаните проценти и протича с повишаване на температурата. Общото състояние е запазено, но детето е неспокойно и жадно, със сухи лигавици. Причината е недостатъчен внос на храна и течности.
• Полова криза. Наблюдава се при близо 50% от новородените, независимо от пола. Обикновено това се случва към 5-7-ия ден – мастните жлези се подуват и стават леко болезнени, без зачервяване на кожата. Жлезите не се третират, за да не се инфектират, и се свиват спонтанно за 3-4 седмици. Резултат на хормонална активация е и наличието на вагинален флуор и кръвенисто течение („псевдоменструация“) при момиченцата. При по-едрите момченца често се наблюдава увеличаване на скроталната торбичка, наречено „хидроцеле“, което също преминава спонтанно за няколко седмици.