Страшни ли са бебешките диагнози, които звучат страшно

Всяка една диагноза стряска родителите, след като се касае за здравето на детето. Но ако дете е новородено, всичко изглежда още по-страшно, особено когато се постави диагноза, достатъчно плашеща сама по себе си с името си. Още повече, че мъничето ни изглежда толкова безпомощно и безсилно. Така ли е наистина и има ли сили детският организъм да се справи с различните неразположения? Потърсихме мнението на д-р Боряна Иванова.

Наистина ли новороденото е толкова безпомощно, колкото ни изглежда?

След раждането настъпва съществено преустройство от вътреутробния към извънутробния начин на живот – установявaне на адекватно дишане, функционални промени в сърдечносъдовата система. Новородените имат специфични анатомо-физиологични особености, което ги прави в известна степен уязвими – термо и хидролабилни са, с функционална незрялост на повечето органи и системи. При създаването на подходящи условия те имат ресурс за наистина добра адаптация.

Кои са най-често срещаните диагнози при новородените, които звучат страшно и плашат родителите. А дали наистина са толкова страшни?

След раждането се наблюдават редица прояви, които са израз на адаптация към „новите” условия нa живот.

Казеозният верникс се образува към 5-ия лунарен месец, смята се, че е продукт от обменните процеси на клетките от повърхностния кожен слой –съдържа епидермални клетки и мазнини и има защитна функция. Недоносените са почти изцяло покрити с него, а при доносените се oткрива по гърба и гънките.

Към адаптационните прояви спада и физиологичната еритема, която се изразява в зачервяване на кожата през първите 2-3 дни след раждането поради разширяване на повърхностните капиляри в резултат на дразнене от сухия въздух и пелените, последвано от фино залющване. Достатъчно е кожата да бъде омазнена и хидратирана със специални продукти. В определени случаи тези прояви могат да са съчетани с обрив по лицето, тялото и крайниците – това е т.нар. токсична еритема. Касае се за алергична реакция в резултат на високото белтъчно съдържание на коластрата. Обривът изчезва към 3-ия ден, когато кърмата се заменя от зрялата кърма.

При всички новородени през първите 3-4 дни се наблюдава физиологично спадане на тегло, като обикновено те губят 3-8% от рожденото си тегло. Това се свързва с преобладаващите процеси на разграждане, с намаления внос на течности и кърма, с прегряване и с ниска влажност на околната среда. При повишени загуби и спад на теглото между 8-10% е възможно повишаване на телесната температура, т.нар. транзиторна треска. Тя се преодолява с адекватен прием на храна и течности.

Хормоналната криза настъпва към 5-7-ия ден след раждането и се дължи на преминаването на майчини хормони към плода през последните месеци на бременността – изразява се в подуване на млечните жлези, понякога секрет от влагалището. Лечение не се прилага.

Физиологичната жълтеница настъпва след 1-вото денонощие и се усилва постепенно, при добро общо състояние на новороденото. Отшумява спонтанно – в края на първата седмица при здраво доносените новородени и до третата седмица при недоносените. Дължи се на разрушаване на фетални еритроцити, отделяне на билирубин и преходен ензимен дефицит. В определени случаи жълтеницата може да настъпи по-рано и да е по-изразена, което налага лечение – фототерапия. Фототерапията представлява облъчване със синя светлина, чрез което билирубинът, отложен в кожата, се превръща във водноразтворим фотобилирубин и се отделя чрез жлъчката.

Виж още

Възпалено гърло. Как да помогнем с хомеопатия?

Съществува и жълтеница от майчина кърма, която се дължи на преминаване на хормони и ненаситени мастни киселини в майчиното мляко, което води до потискане на активността на ензим, участващ в обмяната на билирубина. Тя протича подобно на физиологичната, но е с по-късно начало и трае седмици до месеци. При стойности по-високи от физиологичните се препоръчва кърменето да бъде прекъснато за 2-3 дни – това служи и като дигностичен тест. Обикновено жълтеницата намалява бързо. След това кърменето продължава.

При жълтеница, дължаща се на кръвно-групова и Рх несъвместимост, поради имунологичен конфликт, освен ранна и интензивна жълтеница е възможна и анемия, което налага специфично лечение и активно наблюдение на нвороденото. В случаите на твърде висок хемоглобин и т.нар. неонатална полицетемия лечението също е комплексно.

Кефалхематомът е подкожен кръвоизлив, след прилагане на вакуумекстрактор, по рядко форцепс, понякога и при бавно напредване на раждането и задържане на главичката на изхода на таза. Обикновено не се налага лечение.

При новороденото кръвните показатели са доста по различни от тези при възрастните – нормалните стойности на хемеглобина са 160-200г/л, левкоцитите достигат нормални стойности до 30х10/9. Поради редица особености на кръвотворната система има повишен риск от кървене (причинено от преходен дефицит на витамин К) и тогава става дума за т.нар. хеморагична болест на новороденото. Може да се изяви с кървене от храносмилателната система, влагалището (по-рядко) и пъпния остатък. Профилактира се с приложение на витамин К след раждането.

Хемангиомът е доброкачествено образование, дължащо се на увеличен
брой нормални или анормални кръвоносни съдове. Изисква се наблюдение, а в случай че нараства – и лечение.