Внимание: цистит!
„Мамо, пак ми се пишка“, „Щипе ме, като пишкам“, „Напишках се“… Ако детето има изградени навици за ходене до тоалетна, ако не му се е случвало да се изпусне по малка нужда и ако споделя, че докато уринира, го „боли и му пари“, най-вероятно става дума за така неприятния цистит. Как обаче да разберем какво му има на детето, ако все още е мъничко и не може да каже какво усеща? Ценна информация относно причините за възникване на заболяването, симптоматиката и лечението му ни даде урологът д-р Димитър Златанов. Попитахме го още има ли начин да предпазим децата си…
Какво представлява циститът и кои са причините за възникването му?
Инфекциите на пикочните пътища са най-честите бактериални инфекции в детска възраст, като в над 75% от случаите се причиняват от Е. coli. При децата до 1-годишна възраст уроинфекциите засягат предимно момчетата, а в по-късна възраст – основно момичетата. Когато заболяването е локализирано в долния уринарен тракт, то се нарича цистит (възпаление на пикочния мехур).
Какво всъщност се случва? Кръвта в човешкия организъм преминава през бъбреците, които филтрират течните отпадни продукти, образувайки урина. Урината се транспортира от тръбички, наречени уретери, до пикочния мехур, а след това го напуска през друга тръбичка, наречена уретра. През отвора на уретрата в пикочния мехур попадат бактериите, размножават се и причиняват инфекция.
Съществуват редица обстоятелства, които биха могли да повишат риска от цистит. Например – нередовното ходене до тоалетна и използването на вани. Също така към заболяването са предразположени и момченцата, които не са обрязани (доказано е, че ранната циркумцизия при момченца снижава риска от възникване на уроинфекция). Или момиченца, които не са се научили да се почистват правилно след ходене до тоалетната – посока трябва да е отпред назад, а не обратно. Рискови са и децата с везико-уретерален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур към бъбреците) и с обструкция (стеснения, пречещи на потока на урината).
Какви са симптомите?
Симптомите на цистит могат да бъдат парене при уриниране, болезнено уриниране, често уриниране, неприятна миризма на урината или изпускане на урина.
При малките деца диагностицирането на проблема е доста трудно… Как се поставя диагнозата? Какви изследвания са необходими?
От голямо значение за диагностицирането са симптомите на вашето дете и миналите му заболявания. Необходимо е да бъде проведен физикален преглед и следните две изследвания – обща урина (уринна проба, даваща няколко различни показателя на урината) и урокултура (стерилна уринна проба, изследваща бактерии). По време на прегледа могат да бъдат направени и две допълнителни изследвания – ултразвуков преглед на отделителната система (ехография) или микционна цистография (рентгеново изследване, при което пикочният мехур се изпълва с цветно вещество – контрастна материя). Посредством горепосочените интрументални изследвания се търсят вродени причини, провокиращи инфекции на пикочните пътища, а именно – аномалии в броя, позицията и структурата на бъбреците, съдови аномалии, вродена хидронефроза, везико-уретерален рефлукс, уретероцеле, стеснение на уретрата и др.
Как да вземем правилно уринна проба?
Необходимо е уринните проби да бъдат взети след интимен тоалет, да бъдат първи, сутрешни. Важно е да се знае, че се взема средна струя от урината. Пробата се поставя в стерилен контейнер. За да се избегне замърсяването й, вътрешните стени на контейнера и вътрешната повърхност на капачката не бива да се докосват.
Как протича лечението?
Когато циститът е открит навреме, лечението е лесно. Необходимо е да бъде предписан антибиотик, действащ срещу конкретния микроорганизъм, който е изолиран на антиограмата от проведената урокултура.
Как можем да подпомогнем оздравителния процес в домашни условия?
От изключително важно значение е да осигурите на детето прием на достатъчно течности, за да уринира често. И още – да му давате всички медикаменти, които лекуващият лекар е предписал, и да не прекратявате приема, дори детето да се почувства по-добре. Ако оплакванията на детето продължат или се появи температура, задължително трябва отново да се консултирате със специалист. Не давайте на детето си аспирин, не използвайте сапунени вани и не добавяйте шампоани във водата, с която го къпете. Насърчавайте детето си да уриниране на всеки 2-3 часа!
При цистита е желателно да се спазва определен хранителен режим. Разкажете ни повече кои храни са забранени и кои са полезни?
Урината има леко кисело pH, като киселинността предпазва пикочния мехур от развитието на бактерии. Някои продукти водят до дразнене на пикочния мехур – сладки газирани напитки, чай или напитки, съдържащи кофеин, цитрусови фрешове (портокал, грейпфрут), шоколад. Други продукти като например киселото мляко съдържат лактобацили, които предпазват организма от уроинфекции. Добър източник на лактобацили са и пробиотиците. Чудесно природно средство, което предпазва от уроинфекции, е боровинковият сок – той не само увеличава диурезата, но и понижава киселинността на урината.
Какви превантивни мерки можем да вземем, ако детето често страда от цистит?
Превантивните мерки, които могат да се вземат, са в няколко посоки. Първо, установена е пряка зависимост между констипацията (запек), уроинфекциите и оплакванията от долни пикочни пътища, като съществува порочен кръг между трите горепосочени фактора. Добре би било да не се допуска детето да страда от запек. Второ, трябва да се избягват факторите, които могат да доведат до възпаление на перинеума – сапунени вани, масла, шампоани, бактериални инфекции в областта, паразити и др. Банята на детето трябва да бъде извършвана с чиста вода, като след игра във ваната е необходимо отново детето да бъде изплакнато с чиста вода. Уместно е след добро подсушаване да се използват подсушаващи пасти на основата на цинков оксид.
Когато това е възможно, хубаво би било през нощта детето да бъде оставяно без дрехи, за да се аерира перинеалната зона. И още нещо – въпреки че не съществуват проучвания относно това дали памучното бельо предпазва от възникването на уроинфекции, със сигурност се знае, че за разлика от синтетичното то не задържа влага и е по-проветриво. В този смисъл е за предпочитане.
Когато говорим за превенция, няма как да не обърнем внимание и на хигиенните навици на детето – уроинфекциите могат да бъдат причинени от бактериите в изпражненията, поради което момичетата още от малки трябва да бъдат научени да се избърсват правилно в посока отпред назад. Изключително вреден навик е и „бързото“ уриниране. Понякога децата бързат да се изпишкат, защото са прекъснали игра или друго интересно занимание. По този начин не отделят достатъчно време, за да уринират, а наличието на т. нар. остатъчна урина създава добри условия за размножаването на бактерии. Още от малки децата трябва да бъдат обучени да отделят достатъчно време за посещение на тоалетната, да бъдат спокойни и да изпразват напълно пикочния си мехур.
Други деца пък отлагат с часове уринирането с цел да не посетят обществена тоалетна или тоалетната в детската градина/училището. Това също е опасна практика, която може да предизвика цистит. Необходимо е децата да бъдат насърчавани да посещават тоалетна на 2-3-часови интервали.
Превенцията на заболяването е свързана и с ограничаване на приема на антибиотици. Около външния отвор на уретрата има полезни бактерии, които предпазват пикочния мехур от появата на болестотворни микроорганизми. Тези полезни бактерии обаче могат да бъдат унищожени при произволен антибиотичен прием – например при настинки и вирусни инфекции. Ето защо антибиотици трябва да се приемат само по препоръка на лекар и никога на случаен принцип.
Знаете ли, че…
урината трябва да бъде светложълта на цвят?
Потъмняването на цвета й говори за недостатъчен прием на течности. Не бива да се забравя, че обилният прием на течности спомага за прочистването на пикочния мехур, съответно благоприятства превенцията на цистита.