Сега четеш
Агресията поражда агресия

Агресията поражда агресия

На вашето дете му предстои да прекрачи прага на детската градина за първи път. Или пък да се върне отново след лятната ваканция… Въпреки тревогите и притесненията ви, всячески се опитвате да се настроите положително. Това обаче е почти невъзможно, защото отвсякъде ни заливат какви ли не истории за агресия в яслите или детските градини. Насинени, щипани, удряни, обиждани, малтретирани физически и психически деца… Гледаме, четем, коментираме и се чудим възможно ли е подобно отношение към децата ни и то в държавни обществени заведения? Що за учители има и с какво право си позволяват подобно поведение? Дали в крайна сметка истината е една? Ами виновният дали ще си получи заслуженото? Как можем да бъдем сигурни, че след като оставим детето си в яслата или детската градина, то ще бъде обгрижвано както трябва? А видеокамерите доколко ще помогнат и решение ли са на проблема?…

Със сигурност отговорите трябва да се търсят от всички – и от родители, и от специалисти. Важно обаче е да знаем истината, за да бъдат уместни и заключенията ни, и действията ни.

Без ни най-малко да омаловажавам или подлагам на съмнение думите на родители, сблъскали се с проявена агресия над децата им в детската градина (защото наистина е ужасно да оставиш 2-годишното си дете в яслата и когато отидеш да си го вземеш, да е насинено), все пак много ми се иска да вярвам, че това са по-скоро единични случаи (не, това в никакъв случай не означава затваряне на очите пред проблема и бездействие, напротив) и че госпожите в детската градина обичат децата ни и се грижат за тях… Иска ми се летния детски смях от площадките да се пренесе и в есенните дни в детската градина… Със сигурност това зависи и от нас…

Моите лични преживявания (майка съм на две деца, на 14 год. и на 6 год.) от детската градина са наистина преди всичко положителни. Едно малко доказателство – тази година се срещнахме родители, деца и учители от детската градина на 14-годишното ми дете. Срещата беше безкрайно вълнуваща, защото всички пазехме чудесни спомени. А какви са вашите впечатления? Ако искате, споделете, защото ще бъде безкрайно интересно кои емоции ще надделеят – отрицателните или положителните…

И ако от агресията се отправих към позитивизма, то е именно защото смятам, че не бива да се премълчава нито едното, нито другото. Вярвам, че всички се нуждаем от повече позитивизъм – за да бъдат дните ни по-безгрижни, а началото на нещо ново каквото е тръгването на детето на детска градина – по-уверено. И за да не бъда разбрана погрешно, пак ще кажа – в никакъв случай не бива да отминаваме с лека ръка агресията, защото самата тя поражда още агресия – нещо от което никой няма нужда… Имаме обаче нужда да знаем, че когато нещо подобно се случи в детската градина, то няма да остане безнаказано… Имаме нужда и от малко повече позитивизъм…

Каква е твоята реакция?
Вълнувам се
0
Глупаво
0
Любов
0
Не знам
0
Щастие
0
Виж коментарите (0)

Остави коментар

Your email address will not be published.

Нагоре