Детските капризи

Едва ли има родител, който да не се е сблъсквал с капризите на своето дете. С психолога Таня Георгиева разговаряме какво значи едно дете да бъде капризно, от какво се провокират детските капризи, има ли значение възрастта? Разбира се, ще получите и ценни съвети как да се справите в ситуации, когато недоумявате как е възможно вашето ангелче да се превърне в дяволче.

 

Какво значи едно дете да бъде капризно?

Детето може да прояви своите капризи с неподчинение, плач, лошо поведение, нежелание да изпълнява изискванията на възрастните. Различните възрасти предопределят и различно поведение от страна на родителите.

Децата така ли се раждат или ние ги правим капризни?

Децата не се раждат капризни, а по-скоро родителите, възпитателите и средата, в която растат, ги правят капризни. В някои от случаите детето се нуждае от внимание и ако мама и татко са постоянно на работа или не прекарват достатъчно време с него, то става непослушно, а често пъти и капризно. Получава се така, че родителите нямат време за детето, но задоволяват всяка негова прищявка като компенсация за липсата им. Тогава разрушителното поведение на малкото човече има за цел да привлече вниманието на родителите. Нито най-добрата играчка, нито телевизията могат да заменят обичта на родителите. Детето настоява да му бъде дадено време.

Възрастта има ли значение за капризите?

Децата могат да бъдат капризни във всяка една възраст. При по-малките, капризите са по-чести. Много често лошото и капризно поведение при децата може да се окаже маска, зад която има реални проблеми.

При бебетата не можем да говорим за капризно поведение. Новородените и децата до 1 година имат нужда от присъствието, гушкането, храненето и говоренето на родителя. Всяко оставяне на новороденото да плаче, оставя в него незадоволена потребност. В този период бебето не може да осъзнава понятието „време“, то има нужда да се случват нещата „тук и сега” – да бъде гушнато, нахранено, да му бъде обърнато внимание, защото не знае какво е това „после“ или „след малко”. Бебетата не могат да покажат по друг начин своите нужди, освен чрез плач.

От какво най-често се провокират капризите?

Често капризността на децата е породена от желанието да не се подчиняват на изискванията и да спечелят желаното с помощта на викане и истерия. Детското непокорство, прищявки и оплаквания зависят от темперамента, моментното емоционално настроение и общото физическо състояние на детето. Въпреки това, има противоположна страна на детската капризност, която може да означава и наличие на заболяване.

В израстването на детето почти всички родители са се сблъсквали с детската капризност в процеса на формирането на личността. Децата, като се започне от най-ранните детски години, изразяват собствените си желания по различни начини. Някои използват общи жестове, докато други прибягват до „изнудване“, като най-често плачат, тръшкат се, чупят, разпръскват или викат.

Трябва ли да се удовлетворяват детските капризи?

Не е необходимо да правите всеки път това, което детето ви иска, особено като знаете, че е породено от каприз. Вашата роля на родител е да го възпитавате в това да бъде търпеливо и последователно в целите си, да изчаква подходящия момент. За това, когато детето прояви каприз, на първо място трябва да изчакате отминаването на бурната реакция. След това може да поговорите. Ако детето е още малко, тогава се опитайте да отклоните вниманието му.

Как да се справим с детските капризи?

Отглеждайте детето си с любов, но слагайте граници. Когато възпитавате детето, е необходимо да има граници на позволено и непозволено, на разрешено и забранено, на топлина и строгост.

Недейте да свръхпротектирате детето, дайте му свободата да греши. Научете го да се справя и с неуспехите, грешките и проблемите. Ако защитавате детето от разочарования, то няма да се научи да се бори и да да преодолява трудностите.

Научете детето да бъде отговорно за финансите си. Една от основните ни задачи като родители е да научим детето да живее, като разчита само на себе си. Това означава, че ние трябва да го научим как само да управлява финансите си и да не чака безкрайни подаяния от родителите си. Ако се чувствате като „златен банкомат“ за вашите деца, тогава най-разумното решение е да затворите портфейла си.Научете детето да разбира думите „не“ и „не сега“.

Кажете „не“ без чувство за вина. Постоянното удовлетворяване на желанията на детето не му помага да научи, че не винаги животът ще върви според неговия план. Добавете думата „не“ към вашия речник и не се чувствайте виновни, когато сте принудени да я произнасете. Повярвайте ми, в дългосрочен план вашите деца ще ви благодарят за това.

Научете детето да дава, а не само да получава. Дайте на децата си възможност да раздават или правят нещо за други хора. Един от най-добрите начини за защита на детето от егоизма е периодично да се ангажира с доброволен труд, който не включва материални награди.