Помогнете на детето да преодолее страха си от доктора

Специалистите считат, че трябва да се изяснят причините за детския страх. Не е редно да се карате на детето, да му се сърдите, да го обиждате заради притесненията му, а е добре да поговорите и да се постараете да изясните проблема.

Кое може да е страшно за детето, отивайки към поликлиниката?

На първо място – болката. Особено ако детето вече има опит от общуването с доктора и той е свързан с неприятни усещания. Подсъзнателно малкото човече може да си спомня за преживяно страдание от най-ранно детство (например, вземане на кръв от пръстчето). Ето защо всяко ходене към поликлиниката може да го плаши, макар и причините за посещението на лекарския кабинет да са различни. Опитайте се да обясните на детето целта на посещението при педиатъра и „тренирайте“ предварително очакващите се процедури – проверка на гърлото, прeслушване със слушалките и т.н. Ако детето се убеди, че няма да го боли, вероятно ще се страхува и по-малко.
Детето се страхува от неизвестността. Никога не лъжете детето и не крийте от него, че отивате в поликлиниката. Иначе то ще помисли, че щом не сте му казали истината, значи там го очаква нещо страшно. Детската фантазия може да „нарисува“ ужасни картини от предстоящия преглед, затова е по-добре подробно да му разкажете какво предстои. И ако ще го ваксинират или ще му вземат кръв, не го лъжете, че няма да го боли – просто му кажете, че може да го заболи, но ще е само за секунда.
В никакъв случай не се борете със страха на детето чрез насилие. Имайте предвид, че насилието при лечението само би засилило детските страхове.
Не забравяйте, че към 7-8-ия месец бебето започва да се страхува от чужди хора. Това е напълно естествено, затова не оставяйте детето насаме с доктора, когото още не познава добре. Докато педиатърът го преглежда, дръжте малкото за ръката или бъдете близо до него, за да усеща вашето присъствие и близост.
Какво да правите, ако детето изпада в истерия още щом види човека с бяла престилка? Ако има вариант помолете доктора за домашно посещение и по възможност без бяла престилка. Макар, че децата обикновено помнят лицата на своите доктори и особено тези, които са им причинили болка или неприятни усещания, все пак може да опитате.
Ако детето ви е споделило за своите страхове, не изисквайте то да бъде храбро и смело. Ако то знае, че може да си поплаче от страх или болка, и затова няма да бъде обиждано или наказано, ще му е по-лесно да изтърпи инжекцията, вземането на секрет и т.н.

Играта идва на помощ

Постарайте се да нарисувате пред детето положителен образ на доктора. Използвайте подходящи книжки, например „Доктор Ох боли“ или „Приключенията на доктор Томсън“, потърсете и подходящи филмчета, в които грижовният доктор се грижи за малките си пациенти.
Купете на детето детски лекарски комплект. След като то почувства своето „призвание“ , веднага ще започне да лекува куклите, играчките, мама и тати, баба и дядо и т.н.
Превърнете лечението в игра. Ако детето отказва да пие сиропа, разкажете му например как една фея е събрала билки от вълшебната гора и специално му е приготвила лековит сироп. Може да опаковате сиропа в лъскава хартия – така вероятността детето да откаже подобно приказно лекарство е по-малка.
Децата не разбират защо е нужно да се лекуват. Обикновено родителите казват „така трябва“, „това е нужно, за да си здрав“. Много по-добре е, ако измислите някоя приказка за болното зайче, което оздравява, благодарение на процедурите, които му правят. Колкото по-увлекателна е приказката, толкова по-добре.

Важно!

Децата са различни. Някои и като по-големи продължават да се срахуват от доктора, други с времето преодоляват страха си. Постарайте се да успокоите детето, вдъхнете му увереност, че с него няма да се случи нищо лошо в лекарския кабинет, че вие винаги ще сте до него и ще го подкрепяте. Най-важни за детето са вашата любов и грижа.